Брой 7/2019
Проф. д-р Хр. Одисеев, д.м.н.
Витамините и микроелементите играят изключително важна и незаменима роля в метаболизма на организма. Тяхната роля се удвоява и утроява по отношение на инфекциозните болести както за предпазване от заразяване, така и в процеса на инфекцията, която изчерпва бързо метаболитните и енергийни ресурси на болния. Те имат особено значение за детската възраст. За съжаление всички витамини, с изключение на витамин D, както и всички микроелементи, се внасят отвън, чрез хранителните продукти. Първостепенна роля между тях са витамин А и цинк. А недостатъкът им в храните е разпространен повсеместно, особено в слабо развитите страни в Африка и Югоизточна Азия. В тези райони около 200 000 деца са с недостатък на витамин А и над един милиард с недостатък на цинк. Тези деца носят риска от заболяване от инфекциозни болести и висок смъртен изход. Според статистиката на СЗО годишно от недоимък на тези елементи умират над 3.5 милиона деца. Основното решение е да се доставя допълнително необходимото количество от тези елементи. Това може да се осъществи по два начина: единият – чрез внасяне под формата на медикаменти и другият – чрез обогатени с тях хранителни продукти.
Медикаментозно приложение
Първото доказателство за връзката между витамините, микроелементите и инфекциозните болести е установено през 1930 г. Проведено проучване доказва, че олио, получено от черен дроб на рибата моруна, съдържа висока концентрация на витамин А, действа благоприятно при болните от туберкулоза и се внедрява в лечението им. Но трябваше да се дочака 1990 г., когато широки проучвания доказаха ролята на витамин А за защита и лечение на всички инфекциозни болести. „ Децата, които са хранени лошо са изложени на висок риск на заболяване от морбили и гастроентерити. Внасянето на витамин А при тези болни намалява смъртността при 23% “, съобщава Wafeie Fawzi от Института по Общественото здраве в Harvard, САЩ.
Как действа витамин А? Витаминът поддържа във форма физичната бариера на кожата и лигавиците и възпрепятства бактериите и вирусите да навлизат в тялото. Той постига това чрез регулиране експресията на гените, които кодират протеините кератини. В допълнение той играе роля и в стимулиране и регулиране активността на белите клетки, лимфоцитите В, които произвеждат антителата срещу съответния инфекциозен агент и лимфоцитите Т, които ги разпознават и ги елиминират.
“Що се касае до Цинка, той играе съществена роля за спасяване живота на половината деца до 5-годишна възраст, болни от диария и малария. Друго проучване показва, че цинка намалява тежестта и смъртността на болните от пневмония“, съобщава Sue Horton – специалист в института Waterloo, Канада.
Следва да добавим, че „Витамин А и цинк не са единствените с важна роля за здравето. За това допринасят и други микроелементи (желязо, фолива киселина, селениум ) и витамините В, С, D, Е.“, обяснява Jean- Michel Lecerf, от Отдела по хранене в Институт Пастьор в Лил.
Обогатяване на продуктите.
Вторият начин на предаване е обогатяване на хранителните продукти с витамини и и микроелементи. СЗО и УНИЦЕФ оцениха важната роля на допълнителното прилагане на витамини и микроелементи към хранителните продукти. През 1987 г, те излязоха с препоръка да се дава еднократна висока доза витамин А на болните от морбили. От 1997 г. двете организации препоръчаха да се дават на здравите деца от 6-месечна до 5-годишна възраст два пъти годишно капсули с високо съдържание на витамин А в страните с риск за съществуване на недоимък. И това да става по време на ваксинациите.
На апела се отзоваха 103 държави. В Индонезия месеците април и август бяха обявени за “ месеци на витамин А”.
През 2004 г. СЗО и УНИЦЕФ препоръчаха цинкa за лечение на болните от диарии. Неговото приложение да става чрез орална рехидратация, в продължение от 10 до 14 дни. Те се обърнаха с апел и към корпорациите, произвеждащи хранителни продукти, да ги обогатяват с минерали и витамини.
През май 2008 г. в Дания се проведе международна конференция с основна тема „Ролята на допълнително приложение на витамини и микроелементи в хранителните продукти“. Делегатите излязоха с апел към индустриалните хранителни корпорации да се включат в акцията за подобряване на хранителните продукти с приложение на необходимите витамини и микроелементи. Неколцина от тях се озоваха на апела. Хранителната корпорация Nestle комерсиализира в Мексико обогатeни млякo и млечните продукти с витамин А. Danone създаде група от специалисти за проучване на недостатъка от микроелементите в храните на редица страни.
“Ние създадохме връзки със здравните органи за анализ състоянието на микроелементите в храните и адаптирахме производство на продуктите с недостатък и ги обогатихме “, съобщава Damie Paineau, шеф на групата провеждаща хранително епидемиологичното проучване. “Ние обърнахме специално внимание да не се променя вкуса на продуктите с прилагането на използваните минерали. За тази цел вложихме най-подходящите елементи, които най-малко влияят върху вкуса. Както и лесното им приемане от организмите. Накрая групата направи оценка и на здравния ефект на произведените и разпространени продукти. Така например в Бангладеш, киселото мляко Shokti , обогатено с витамин А, желязо, цинк и йод, покачи с 30% необходимите елементи за един ден на децата. Допълнително проучване на децата показа подобрение и на останалите хормонални показатели“.
“Обогатяването с микроелементи на най-използваните продукти – олиото и брашното, е изключително важно. Но обогатяването на тези продукти повишава значително цената им. За съжаление, населението , което е най-засегнато от липса на витамини и микроелементи, няма средства да купува обогатените продукти“, отбелязва Jacques Berger. Оттук изниква въпроса за ролята на държавните, социално-обществените организации и индустриалците в решаването на този важен въпрос. Пример за това е следният факт: разпространението на обогатените кухненско олио и брашно с витамин А в 8 страни на западна Африка стана достъпно и за най-бедната прослойка на населението и намери широко разпространение. То бе осъществено благодарение на помощта на фондацията Hellen Keller International и оливния филиал на Union economique et d‘ouеst-africainе“, съобщава Sue Horton. “ Сега за мен остава надеждата: Примерът на Западна Африка да бъде подхванат и от другите международни, държавни, обществени, здравни и индустриални фактори за разширяване обхвата на интервенцията с хранителните микроелементи, ключовата стъпка за рязко намаление на хранителната смърт на децата до 5-годишна възраст.“
