Брой 11/2019
Проф. д-р Г. Едрев, д.м.н., Д-р Д. Тодорова, д.м., гл. ас.
Оториноларингология Университетска Болница „Лозенец” – София
Въведение
Затруднената носна проходимост е чест симптом при много заболявания на околоносните кухини. Тя може да е временна или постоянна, едностранна или двустранна и да е с функционална или органична генеза.
Причини
Причини за затрудненото носно дишане често са възпалителни заболявания от вирусен произход. Острите хреми продължават около 8-12 дни и през този период носът е запушен. При пристъпи от алергична или вазомоторна хрема клиничната картина е подобна – запушване на носа за няколко дни и увреждане на обонянието. В други случаи при травми на лицето с фрактура на носните кости и хематом също временно се затруднява носното дишане. У децата често е налице едностранно запушване от чуждо тяло, което детето си е поставило в носа (памук, част от детска играчка и др.).
При децата носното дишане често се затруднява при възпаление на аденоидната тъкан, което може да продължи с месеци и години.
При много от пациентите се касае за хронично запушен нос. Една от честите причини е изкривената носна преграда, която стеснява едната или двете носни кухини, било от неправилна конфигурация или от наличие на гребени и шипове по нея. Изкривяването на преградата може да се случи при неравномерен растеж на преградката и нейната костна рамка, но честа причина са и лицевите травми, дори при раждане.
Инхалаторната алергия създава подуване и задебеление на носната лигавица предимно в долните носни конхи, като от хипертрофията може да се развие и носна полипоза. Полипите най-често се развиват от областта на средния носов ход и имат гроздовиден строеж. Когато от максиларния синус се развие полип той е единичен, на краче и прораства в носоглътката (хоанален полип). Запушва носоглътката и дишането през носа е силно затруднено.
Едностранно запушване на носа може да е налице от организирано в лигавицата хронично чуждо тяло (ринолит). Това става, когато детето постави в носа чуждото тяло, то срасне с околната лигавица и за няколко месеца се образува ринолит, който подобно на тумор създава едностранно затруднено носно дишане.
При тумори в носа и околоносните кухини също се създава едностранно прогресиращо запушване на носа.
Диагностика на затрудненото носно дишане
Най-широко разпространени са т.нар. ,,оптични методи” – риноскопия, оптична риноскопия, риностереометрия. Те са субективни и визуално аналогов сбор от симптоми.
Обективните методи спомагат за установяване на действителната степен на обструкцията и точното място (4). За обективизиране на носната проходимост най-често се използва акустичната ринометрия, която подробно бе разработена у нас от Д. Вичева през 2003 г. (1). Тя се базира на компютърен анализ на звуковите отражения на стените на носната кухина.
Друг обективен метод за динамично проследяване на носната проходимост е риноманометрията (2). Едновременно се измерва налягането и обема на въздушния поток, преминаващ през носа за определено време и калкулиране на носното съпротивление.
Чрез третия метод – риноспирометрия, се измерва върховия респираторен дебит и върховия експираторен дебит, измерени през носа (3).
Заключение
Затрудненото носно дишане е симптом при много заболявания. Те причиняват едностранно или двустранно запушване, а някои – и двете. Рутинните прегледи насочват специалиста към избор на обективни методики за диагностика. Спомагателни средства между двете са различните възможности на образната диагностика.
Книгопис
1. Вичева Д. Акустична ринометрия. Пловдив, 2003.
2. Clement P. A.: Committee report on standartization of rhinomanometry. Rhinology. 1984, 22:151-155.
3. Cole P. The respiratory role of the upper airways. St. Louis, 1993, Mosby.
4. Hirschberg A. Rhinomanometry: An update. ORL 2002, 64 263-267.
