Брой 8/2021
Д-р В. Карамфилова д.м.
Клиника по ендокринология и болести на обмяната
УМБАЛ “Александровска“, Медицински Университет – София
Кафето е на второ място след водата като най-популярна напитка в света и е консумирано в продължение на много векове. Смята се, че всеки ден по света се консумират 2.25 милиарда чаши кафе и този брой продължава да расте (1). Кафето е сложна смес от протеини, въглехидрати, липиди, калий, магнезий, антиоксиданти, кофеин и др. Предполага се, че оказва редица ползи за здравето при различни заболявания. Съществуват данни, че кафето намалява риска от някои карциноми, включително колоректалния, чернодробния, карцинома на бъбрека, яйчника, панкреаса, хранопровода, ендометриума и фаринкса (2). Съмнението, че е свързано с повишен риск от сърдечносъдови заболявания и хипертония бeше опровергано от скорошни проспективни проучвания и мета-анализи, които показват благоприятен сърдечносъдов ефект (3).
Консумацията на кафе също така води до намален риск от развитие на захарен диабет тип 2 (ЗД2) и метаболитен синдром (МС) (4,5). Умереният прием на кафе може да намали риска от невродегенеративни заболявания като болестта на Паркинсон и болестта на Алцхаймер (6,7). Метаанализ на 17 проспективни проучвания показва, че малък до умерен прием на кафе се свързва с намаляване на смъртността от всички причини (8). Налице са доказателства за хепатопротективен ефект на кафето при широк спектър от чернодробни заболявания с различна тежест, вариращи от повишаване на чернодробните ензими до фиброза и хепатоцелуларен карцином (9).
Консумация на кафе и Неалкохолна чернодробна стеатозна болест
Неалкохолната чернодробна стеатозна болест (НАЧСБ) е широко разпространено хронично заболяване, тясно свързано с МС и инсулиновата резистентност, което засяга 25% от възрастното население на света (10). НАЧСБ включва спектър от нарушения, в това число неалкохолна стеатоза (НАС), неалкохолен стеатозен хепатит (НАСХ), който може да прогресира до фиброза, цироза и хепатоцелуларен карцином. НАЧСБ се счита за втората най-честа индикация за чернодробна трансплантация след хепатит С в САЩ (11). Бързото нарастване на затлъстяването и МС са най-честите рискови фактори за развитие на НАЧСБ. Съществуват проучвания за няколко медикамента които подобряват хистологичните характеристики на НАЧСБ като пентоксифилин, витамин Е, пиоглитазон, метформин и лираглутид, но все още доказателствата в подкрепа на ефикасността им са недостатъчни (12). Нито един медикамент не е одобрен от Американската администрация за храните и лекарствата (FDA) за лечение на НАЧСБ. Интервенциите за промяна на начина на живот като контрол на храненето, загуба на тегло, физическа активност и поведенческа промяна се считат за основни потенциални стратегии за лечение (10).
Няколко епидемиологични проучвания са показали хепатопротективен ефект от консумацията на кафе върху различни чернодробни състояния, включително и НАЧСБ. Мета-анализ с 71 787 участници на възраст от 20 до 70 години, включени в седем епидемиологични проучвания, установява значително намален риск от НАЧСБ сред пациентите, които пият кафе редовно, отколкото тези, които не приемат, с коефициент на риска от 0,77 (95% CI 0,60–0,98) (13). Нещо повече, авторите установяват значително намален риск от чернодробна фиброза при пациенти с вече диагностицирана НАЧСБ, които консумират редовно кафе в сравнение с тези, които не го правят, със съотношение на риска 0,68 (95% CI 0,68–0,79). Тези проучвания оценяват потенциалния защитен ефект от консумацията на кафе върху развитието и прогресията на НАЧСБ, като резултатите от мета-анализа разкриват 23% намален риск от развитие на НАЧСБ и 32% намален риск от развитие на фиброза при пациенти с вече установена НАЧСБ (13). В други проучвания се посочва, че приемът на повече от две чаши кафе на ден са свързани със значително по-нисък риск от чернодробна фиброза, цироза и хепатоцелуларен карцином (14).
Antyet и сътр. провеждат мултивариационен анализ, за да открият различни източници на кофеин, свързани с благоприятния ефект върху фиброзата на черния дроб. Авторите установяват, че приемът на кофеин от редовната консумация на кафе е независим и важен фактор, който предпазва от фиброза в сравнение с други източници на кофеин като безалкохолни напитки, шоколад и чай (15).
Има няколко възможни обяснения за защитния ефект от консумацията на кафе върху чернодробната фиброза. Първо, основното съединение в кафето – кофеина може да има хепатопротективен ефект и за това има значими доказателства. Кафето е смес от няколко химични съединения, включително кофеин, калий, ниацин и съдържа също така някои антиоксиданти като хлорогенна киселина и др.(16). Високата концентрация на антиоксиданти в кафето има съществена роля за модулиране на въглехидратните нарушения, намаляване натрупването на липиди в хепатоцитите и подобряване на чернодробната стеатоза, което е установено при животински модели (17). Освен това, кофеинът действа и като мощен антиоксидант и може да спомогне за намаляване на оксидативния стрес и възпалението в черния дроб. Някои in vitro проучвания установяват антифиброзен ефект на кофеина чрез инхибиране на специфични ензими, като предизвиква също така индукция на експресията на актин и цикличен аденозин монофосфат и стимулира апоптозата на звездовидните клетки в черния дроб (18).
При проучванията с животински модели е установено, че кофеинът проявява противовъзпалителни и антифиброзни ефекти. Той инхибира чернодробната фиброза чрез няколко механизма като регулира експресията на трансформиращ растежен фактор, повишава разграждането на специфични протеини, инхибира протеиновото фосфорилиране и регулира PPARγ рецептора (19). Освен това други съединения в кафето като kahweol, cafestol и др. също оказват антиоксидантни ефекти и могат да предпазят черния дроб като предотвратяват възпалителните реакции чрез понижаване на маркерите на възпалението (20). Според по-новите проучвания консумацията на кафе е свързана и с намалено ниво на лептина, който е важен медиатор на фиброзата и възпалението в черния дроб (21).
Консумация на кафе и Метаболитен синдром
МС е съвкупност от клинични рискови фактори, които повишават индивидуалния риск от сърдечносъдови заболявания, инсулт, ЗД2 и др. МС е изследван многократно в различни страни и в различен аспект – разпространение, зависимост от пол, възраст, семеен и личен доход, ниво на образование, стил на живот – хранене, заседнал живот, продължителност на съня и други фактори. Разпространението на МС в българската популация е 35,7%, значимо по-често сред мъжете – 40,9%, отколкото сред жените – 31,1%, p<0.001 (22). Честотата на МС в България е подобна на тази в другите страни. Традиционно НАЧСБ се счита за чернодробна изява на МС поради близката й асоциация с различните компоненти на МС като абдоминално затлъстяване, артериалната хипертония, повишена кръвна захар на гладно или изявен ЗД2, завишени триглицериди и ниските стойности на HDL. Много епидемиологични проучвания демонстрират връзката между НАЧСБ и МС, като често е налице асоциация с всички негови компоненти. НАЧСБ и MС се считат за взаимосвързани, тъй като споделят общи патогенетични детерминанти като инсулинова резистентност и оксидативен стрес.
Резултатите от различните проучвания върху консумацията на кафе и МС са противоречиви за разлика от тези с НАЧСБ, където имаме по-категорични данни. Разбира се, трябва да се отбележи и факта, че тези проучвания са трудни per se, основно се провеждат на базата на въпросници, не всички са проспективни, повечето са крос-секционни и показват моментното състояние, като при някои от тях няма точно определение за брой консумирани кафета дневно, количество, вида на кафето и т.н. Метаанализ на четиринадесет проучвания изследва връзката между консумацията на кафе и МС сред популация от 19.839 мъже на възраст между 30 и 79 години (5). След категоризиране на приема на кафе в 5 групи, се установява, че консумацията му не води до резултат, свързан с МС.
Проучване, проведено в Япония сред 1902 лица над 40 годишна възраст установява, че при тези, които са консумирали ≥100 ml кафе на ден разпространението на МС е по-ниско, отколкото при тези, консумирали ≤ 99 ml на ден. Всички компоненти на МС с изключение на HDL, са били значително и обратно свързани с консумацията на кафе (23). Освен това резултатите от анализа показват наличие на обратна връзка между броя на компонентите на МС и нивото на консумация на кафе. Друго проспективно проучване, проведено в Норвегия, оценява ефекта от приема на кафе върху честотата на MС при 17 014 лица на възраст между 20 и 56 без МС на изходно ниво.
За период над 13.8 години проследяване се установява, че 13.7% от мъжете и 11.4% от жените са развили MС според критерии за NCEP APTIII, като не се установява връзка между ежедневната консумация на кафе и МС (24). Проучване, проведено върху 514 китайски мъже на възраст ≥ 40 години, където участниците са били разделени на неконсумиращи кафе, рядко консумиращи (1-2 кафета седмично) и често пиещи (5-6 пъти седмично), не установява връзка с МС и неговите компоненти (25). Голямо проучване, проведено в Полша с 8821 участници на възраст между 45 и 69 години, установява, че консумацията на > 2 чаши кафе на ден има негативна корелация с МС (OR = 0.75, 95% CI: 0.66-0,86) и няколко компонента на MС като обиколка на талията, кръвно налягане и триглицериди (26). В анализа, стратифициран по пол, кръвното налягане и триглицеридите са били значително свързани с приема на кафе (> 2 чаши /ден) при жените и талията при мъжете.
Подобни резултати бяха открити при проучване върху 1889 жители, живеещи в Сицилия – най-големият остров в Средиземноморския район. Авторите подчертават, че кафето, но не кофеина, има негативна корелация с MС (OR= 0,43, 95% CI: 0.27-0.70). Най-значим ефект е установен върху триглицеридите (27). Данни от три големи проучвания на населението в Копенхаген (CGPS, CCHS и DIAGRAM ), бяха обединени, за да се проведе анализ относно консумацията на кафе и риска от затлъстяване, MС и ЗД2 (28). В крос-секционния анализ е установено намаляване на риска от MС за всички категории на консумация с по-нисък OR за 3.1- 4 кафета дневно (OR= 0.83, 95% CI: 0.78-0.89). Консумация до четири чаши на ден също е свързано с нисък риск от затлъстяване. В проспективен анализ на всички категории на консумация е установен по-нисък риск от ЗД2, с по-голям ефект при прием на 4.1-5 чаши дневно (HR 0.48, 95% CI: 0.35-0.67). Въпреки че точните механизми, чрез които кафето може да предотврати развитието на MС и ЗД2 не са напълно изяснени, авторите предполагат, че здравословното му въздействие най-вероятно се дължи на съдържанието на антиоксиданти (28).
Всъщност, кафето е богато на витамини и минерали, включително аскорбинова киселина (вит. C), някои витамини от група В, рибофлавин, ниацин, фолиева киселина, пантотенова киселина, магнезий, калий, манган и флуорид (29). Освен това, кафето има специфично полифенолно съдържание, състоящо се от хидроксицинаминови киселини (като кофеинова и ферулова киселини), които имат потенциални благоприятни ефекти за подобряване на ендотелната функция, инсулинова резистентност, нивото на адипонектина и липидния метаболизъм (26). Също така кофеинът играе роля в превенцията на MС като повишава симпатикусовата активност и освобождаването на норепинефрин, което може да увеличи разход на енергия и изгарянето на мазнините. Отношението между кафето и артериалната хипертония е спорно, вероятно поради съдържанието на кофеин, който може да има противоположни ефекти. Полифенолите обаче, които се съдържат в кафето, могат да намалят кръвното налягане с повишаване на бионаличността на азотен оксид, като по този начин се стимулира ендотел-зависима вазодилатация в артериалната стена (30).
По отношение на дислипидемията, някои проучвания установяват, че консумацията на нефилтрирано кафе е пряко свързана с увеличаване на общия холестерол и триглицеридите. Нивата на циркулиращите липиди могат да се повлияят от съдържанието в кафето на определени съставки като kahweol и cafestol, които оказват въздействие върху LDL рецептора (31). Въпреки че данните за отделните компоненти на МС са противоречиви, като цяло се отчитат по-големи ползи от консумацията на кафе върху МС отколкото негативи.
Заключение
Проучванията показват значително понижаване на риска от неалкохолна чернодробна стеатозна болест сред лицата, консумиращи редовно кафе, както и значително намаляване на риска от фиброза при вече диагностицирано заболяване. Налице са данни и за благоприятния му ефект върху повечето от компонентите на МС. Необходими са бъдещи проспективни, кохортни проучвания, които да покажат дали консумацията на кафе може да се разглежда като превантивна мярка срещу НАЧСБ и чернодробната фиброза.
Библиография:
1. Ponte, S. The ‘Latte Revolution’? Regulation, markets and consumption in the global coffee chain. World Dev.2002; 30: 1099–1122.
2. Butt M.S, Sultan, M.T. Coffee and its consumption: Benefits and risks. Crit. Rev. Food Sci. Nutr. 2011;51:363–373.
3. Chrysant, S.G. Coffee consumption and cardiovascular health. Am. J. Cardiol. 2015;116:818–821.
4. Ding M, Bhupathiraju S.N, Chen M, van Dam, R.M Hu F.B. Caffeinated and decaffeinated coffee consumption and risk of type 2 diabetes: A systematic review and a dose-response meta-analysis.Diabetes Care 2014; 37: 569–586.
5. Marventano S, Salomone F, Godos, J, Pluchinotta F, Del Rio, D, Mistretta A, Grosso, G. Coffee and tea consumption in relation with non-alcoholic fatty liver and metabolic syndrome: A systematic review and meta-analysis of observational studies. Clin. Nutr. 2016; 35: 1269–1281
6. Sääksjärvi K, Knekt, P, Rissanen H, Laaksonen, M.A, Reunanen A, Männistö S. Prospective study of coffee consumption and risk of Parkinson’s disease. Eur. J. Clin. Nutr. 2008; 62: 908–915.
7. Carman A.J, Dacks P.A, Lane R.F, Shineman D.W, Fillit H.M. Current evidence for the use of coffee and caffeine to prevent age-related cognitive decline and Alzheimer’s disease. J. Nutr. Health Aging 2014; 18:383–392.
8. Zhao Y,Wu K, Zheng J, Zuo R, Li D. Association of coffee drinking with all-cause mortality: A systematic review and meta-analysis. Public Health Nutr. 2015; 18: 1282–1291.
9. Morisco F, Lembo V, Mazzone G, Camera S, Caporaso, N. Coffee and liver health. J. Clin. Gastroenterol.2014; 48:S87–S90.
10. Leoni S, Tovoli F, Napoli L, Serio I, Ferri S, Bolondi L. Current guidelines for the management of non-alcoholic fatty liver disease: a systematic review with comparative analysis. World J Gastroenterol. 2018;24:3361–73.
11. Wong RJ, Aguilar M, Cheung R, Perumpail RB, Harrison SA, Younossi ZM, et al.Nonalcoholic steatohepatitis is the second leading etiology of liver diseaseamong adults awaiting liver transplantation in the United States. Gastroen-terology 2015;148:547–55.
12. Lavine JE, Schwimmer JB, Van Natta ML, Molleston JP, Murray KF, Rosenthal P,et al. Effect of vitamin E or metformin for treatment of nonalcoholic fatty liverdisease in children and adolescents: the TONIC randomized controlled trial.JAMA 2011;305:1659–68.
13. Hayat U, Siddiquib A, Okuta H, Afrozc S et al. The effect of coffee consumption on the non-alcoholic fatty liver disease and liver fibrosis: A meta-analysis of 11 epidemiological studies. Ann Hepatol (2020), https://doi.org/10.1016/j.aohep.2020.08.071
14. Setiawan VW, Wilkens LR, Lu SC, Hernandez BY, Le Marchand L, Henderson BE. Association of coffee intake with reduced incidence of liver cancer anddeath from chronic liver disease in the US multiethnic cohort. Gastroenterology 2015;148:118–215.
15. Anty R, Marjoux S, Iannelli A, Patouraux S, Schneck AS, Bonnafous S, et al. Reg-ular coffee but not espresso drinking is protective against fibrosis in a cohortmainly composed of morbidly obese European women with NAFLD undergo-ing bariatric surgery. J Hepatol 2012;57:1090–6.
16. Bonita JS, Mandarano M, Shuta D, Vinson J. Coffee and cardiovascular disease: invitro, cellular, animal, and human studies. Pharmacol Res 2007;55:187–98.
17. Panchal SK, Poudyal H, Waanders J, Brown L. Coffee extract attenuateschanges in cardiovascular and hepatic structure and function withoutdecreasing obesity in high-carbohydrate, high-fat diet-fed male rats. J Nutr 2012;142:690–7.
18. Okano J, Nagahara T, Matsumoto K, Murawaki Y. Caffeine inhibits the prolifer-ation of liver cancer cells and activates the MEK/ERK/EGFR signalling pathway.Basic Clin Pharmacol Toxicol 2008;102:543–51.
19. Gressner OA, Lahme B, Rehbein K, Siluschek M, Weiskirchen R, Gressner AM. Pharmacological application of caffeine inhibits TGFbeta-stimulated con-nective tissue growth factor expression in hepatocytes via PPARgamma andSMAD2/3-dependent pathways. J Hepatol 2008;49:758–67.
20. Furtado KS, Prado MG, Aguiar E, Silva MA, Dias MC, Rivelli DP, et al. Coffee andcaffeine protect against liver injury induced by thioacetamide in male Wistarrats. Basic Clin Pharmacol Toxicol 2012;111:339–47.
21. Imatoh T, Kamimura S, Miyazaki M. Coffee but not green tea consumption isassociated with prevalence and severity of hepatic steatosis: the impact onleptin level. Eur J Clin Nutr 2015;69:1023–7.
22. Борисова АМ, Шинков А, Влахов Й, Даковска Л, Тодоров Т. Метаболитен синдром в българската популация през 2012 година. Ендокринология 2015; 3.
23. Hino A, Adachi H, Enomoto M, Furuki K, Shigetoh Y, Ohtsuka M, et al. Habitual coffee but not green tea consumption is inversely associated with metabolic syndrome: an epidemiological study in a general Japanese population. Diabetes Res Clin Pract 2007;76:383e9.
24. Wilsgaard T, Jacobsen BK. Lifestyle factors and incident metabolic syndrome. The Tromso Study 1979-2001. Diabetes Res Clin Pract 2007;78:217e24.
25. Wan CJ, Lin LY, Yu TH, Sheu WH.Metabolic syndrome associated with habitual indulgence and dietary behavior in middle-aged health-care professionals. J Diabetes Investig 2010;1:259e65.
26. Grosso G, Stepaniak U, Micek A, Topor-Madry R, Pikhart H, Szafraniec K, et al. Association of daily coffee and tea consumption and metabolic syndrome: results from the Polish arm of the HAPIEE study. Eur J Nutr 2014.
27. Grosso G, Marventano S, Galvano F, Pajak A, Mistretta A. Factors associated with metabolic syndrome in a Mediterranean population: role of caffeinated beverages. J Epidemiol 2014;24:327e33.
28. Nordestgaard AT, Thomsen M, Nordestgaard BG. Coffee intake and risk of obesity, metabolic syndrome and type 2 diabetes: a Mendelian randomization study. Int J Epidemiol 2015;44:551e65.
29. Suzuki Y, Miyoshi N, Isemura M. Health-promoting effects of green tea. Proc Jpn Acad Ser B Phys Biol Sci 2012;88:88e101.
30. Grosso G, Stepaniak U, Polak M, Micek A, Topor-Madry R, Stefler D, et al. Coffee consumption and risk of hypertension in the Polish arm of the HAPIEE cohort study. Eur J Clin Nutr 2015; 56:77-82.
31. Godos J, Pluchinotta FR, Marventano S, Buscemi S, Li Volti G, Galvano F, et al. Coffee components and cardiovascular risk: beneficial and detrimental effects. Int J Food Sci Nutr 2014;65:925e36.
