Брой 5/2015
Чл. кор. проф. д-р Ч. Славов, д. м. н.
Медицински факултет, Медицински университет – София
Свръхактивният пикочен мехур (СПМ) е общоприет хроничен симптомокомплекс, засягащ както жените, така и мъжете. Доскоро се смяташе, че СПМ е уникално заболяване, което може да се диагностицира само от специалисти след задължителни уродинамични изследвания. След дефинирането на СПМ по стандартна терминология от Международната асоциация по континентност на урината от 2002 г., вече е възможно страданието да се диагностицира на базата на субективните симптоми, без прилагане на уродинамичните методи. Понастоящем СПМ се наблюдава във всекидневната практика, като не само уролозите и гинеколозите, но и общопрактикуващите лекари се сблъскват все по-често с този проблем.
Диагностицирането на СПМ става чрез потвърждение на симптомите и изключване на останалите заболявания. В основата на заболяването са неотложността, честотата на уриниране (през деня и през нощта), неотложната уринарна инконтиненция. При по-леките случаи на СПМ може да се започне с т.н. поведенческа терепия, включваща насоки в начина на живот, тренировки на пикочния мехур, физически упражнения и т. нар. biofeedback терапия.
Основното лечение на СПМ е лекарствената терапия – лекарства със смесено действие (антихолинергични), антимускаринови препарати и Бета 3 адренорецепторни агонисти (Mirabegron).