В страната практикуват 30 149 лекари към 31 декември 2024 година, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ) за лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ и здравни заведения към 31.12.2024 година.
Функциониращите заведения за болнична помощ са 341 с 56 061 легла. В сравнение с предходната година броят на заведенията остава непроменен, а леглата в тях се увеличават с 337, което е 0.6%.
Болниците са 319 с 53 806 легла, като 203 от тях са публични (държавни и общински) и 116 – частни. Разпределението на болниците по форма на собственост в последните години остава относително постоянно. Наблюдава се увеличение на легловия фонд на частните заведения и в края на миналата година 30.4% от леглата са в частни болници.
Многопрофилните болници са 181 с 39 801 легла или в 56.7% от болниците е съсредоточен 74.0% от легловия им фонд в страната.
Специализираните болници са 138 с 14 005 легла. Разпределението им по видове е следното:
• за активно лечение – 72 с 4 412 легла
• за продължително лечение – една със 145 легла
• за продължително лечение и рехабилитация – 18 с 2 131 легла
• за рехабилитация – 35 с 5 460 легла
• държавни психиатрични болници – 12 с 1 857 легла
Осигуреността на населението с болнични легла към края на 2024 г. е 870.9 на 100 000 души. Най-висока е стойността в област Плевен – 1 351.9 на 100 000 души от населението, следвана от област Смолян – 1 190.7 на 10 000 души, и Пловдив – 1 110.2 на 10 000. Най-ниски стойности са в областите Перник – 406.8, Ямбол – 428.7, и Видин – 439.5.
Към 31.12.2024 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 289 с 1 283 легла за краткосрочно наблюдение и престой.
Сред заведенията с дейности по клинична медицина най-голям e броят и легловият фонд на медицинските центрове – 846 заведения с 929 легла, следвани от диагностично-консултативните центрове – 114 с 276 легла. Денталните центрове са 68 с 3 легла, а медико-денталните центрове – 70 със 75 легла.
В края на 2024 г. другите лечебни и здравни заведения са 149 с 1 849 легла.
Медицински персонал
Към 31 декември 2024 г. на основен договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 30 149 лекари, като тези по дентална медицина са 7 784 – 6 740 от тях работят в практики със сключен договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 44 554, от които 28 393 медицински сестри и 3 254 акушерки.
В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 18 114 лекари и 40 лекари по дентална медицина. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 25 965, от които 17 996 медицински сестри.
В заведенията за извънболнична помощ на основен договор работят 10 118 лекари и 7 342 лекари по дентална медицина, включително всички лекари (6 548) и лекари по дентална медицина (6 740), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 7 071, като 70 от тях работят на основен договор в амбулатории за индивидуални и групови практики за здравни грижи.
В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) на основен договор работят 1 917 лекари и 402 лекари по дентална медицина.
Разпределението на практикуващите лекари по пол е следното – мъжете са 13 371 или 44.3%, а жените – 16 778 или 55.7%.
В структурата на лекарите по възраст най-голям е броят във възрастовата група 55 – 64 години – 9 375, или 31.1%. На второ място е групата на най-младите практикуващи лекари, на възраст до 35 години – 5 781, или 19.2%. Най-възрастните лекари (на 75 и повече години) са 1 441, или 4.8%.
Разпределението на практикуващите лекари по възрастови групи и видове заведения показва, че най-голям е делът на младите лекари на основен договор в болнични заведения (27.5%), а най-малък – в заведенията за извънболнична помощ (4.8%). Повече от две трети от лекарите на основен договор в заведенията за доболнична помощ са на възраст над 55 години (74.3%).
В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите – 3 750, или 12.4% от всички лекари в страната. На второ място се нареждат практикуващите кардиология – 6.5%, следвани от акушерство и гинекология – 5.9%, анестезиология и интензивно лечение – 5.8%, хирургия – 5.0%, нервни болести – 4.8% и педиатрия – 4.6%.
Осигуреността с лекари в края на 2024 г. общо за страната е 46.8 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина – 12.1.
Осигуреността на населението с лекари по области варира от 25.1 до 80.3 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници – Плевен (80.3 на 10 000 души от населението), София (столица) (57.7), Пловдив (57.4) и Варна (52.0). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (25.1 на 10 000 души от населението), Ямбол (29.3) и Хасково (29.8).
Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е 12.1 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Пловдив (19.5 на 10 000 души), Варна (15.8), София (столица) (15.5) и Перник (14.2). Най-ниска е осигуреността на населението с лекари по дентална медицина в областите София (6.0), Разград (6.3), Монтана и Силистра (по 6.6 на 10 000 души от населението).
