В ефира на БНТ професор Тодор Кантарджиев коментира, че една „мистерия броди по света“ – изчезването на щама „Ямагата“ от групата на гриповите вируси тип B.
„Броди мистерия, световна“, каза с усмивка професорът, като уточни, че това е напълно естествен процес в еволюцията на вирусите. „Изчезна Ямагата. Ама, моля ти се, да ти кажа, и така сме изненадани. То нали сега е националният конгрес по микробиология и инфекции – точно тези неща ги коментирахме. Грипен вирус от групата B – грипът от 2020-та го няма. И във ваксините го няма. Вече има противогрипна ваксина, в която няма Ямагата – тройна е, не четворна“, обясни Кантарджиев.
По думите му това не е тревожно, а очаквано.
„Грипните вируси са изключително изменчиви. И да ви кажа – за трийсетина години, откакто се занимаваме с това, става все по-интересно. Преди бяхме убедени, че само грип А прави епидемии, а после се оказа, че на всеки пет години грип B също може да доминира. Именно затова СЗО всяка година актуализира състава на ваксините“, уточни професорът.
Той коментира, че в момента, след пандемията от коронавирус, се наблюдава връщане към обичайния цикъл на грипните епидемии. В България, както и в останалата част на Европа, ще се предлагат два вида ваксини – тривалентни и четиривалентни. „Тривалентната ваксина е за възрастните над 65 години, по препоръка на експертите на СЗО. Да се обадят хората на личните си лекари и да си я поставят – мисля, че ще са добре. Последните 15 години успяваме да предугаждаме циркулиращите типове и обикновено имаме добра защита от ваксината“, посочи Кантарджиев.
Той обясни и как се „предугаждат“ грипните щамове: „В Южното полукълбо сезонът приключва в Австралия – там гледаме какви вируси са циркулирали. Ако Ямагата я няма там, няма да я има и тук. Второто е, че нови варианти често се зараждат в Югоизточна Азия, където има гъсто население. И третото – следим колективния имунитет – към кои варианти обществото има защита, за да знаем кои няма да предизвикат епидемия“.
Според него и тази година грип А вероятно ще доминира, а ваксините ще пристигнат в края на октомври. „Очакват се около 500 000 дози, 100 000 повече от миналата година“, каза професорът. На въпрос коя ваксина да изберем, той отговори: „И тривалентната, и четиривалентната действат еднакво добре. Напълно достатъчни са. Няма значение дали е френска или холандска. Критиките обикновено идват от конкуренцията, затова не давам превес на нито една“.
Кантарджиев уточни, че назалните ваксини са предназначени само за деца между 2 и 18 години и че тази година ще има с около 5000 повече дози за тях. „Ако детето е имунизирано миналата година, сега е достатъчна една доза. Ако се прави за първи път, трябват две – с интервал от месец“, обясни той.
Професорът беше попитан и кога да очакваме грипа тази година. „Лятото беше дълго, затова очаквам малко по-късно да дойде. Но у нас всичко е необикновено – зависи кога ще се върнат българите, работещи в чужбина. Обикновено те ни донасят вирусите – от Великобритания, от Скандинавия.
В момента циркулират други респираторни вируси – риновируси, аденовируси, метапневмовирус, бокавирус – техният период е сега, докато бъдат изместени от грипа през ноември“, уточни микробиологът.
На въпрос дали има коронавирус в момента, Кантарджиев отговори утвърдително. „Има коронавирус. Последната седмица има около 200 регистрирани случая, значи реално са 2-3 хиляди. Но това не ме плаши – по време на пандемията имахме десетки хиляди на ден. Сега случаите са десет пъти по-малко от миналата година по това време“, каза той.
Професорът припомни, че няма специфично лечение за коронавируса и препоръча при болки в гърлото да се действа навреме: „Най-добре сода и лимон. Реже се резен лимон, топи се в сода за хляб и се изяжда. Помага и срещу киселини“, каза с усмивка Кантарджиев.
По думите му сега е подходящ момент за имуностимулатори и витамин D, но не бива един и същ продукт да се приема дълго време. „Трябва да се сменят стимулаторите. Кой има нужда от пробиотици? Ами всички, защото има много консерванти в храната. Добре е от време на време да се взимат, но най-добре е – ферментирали туршии и кисело зеле. Това е естественият пробиотик“, каза професорът и допълни, че преди 150 години българите са се хранели много по-здравословно – „доматите се ядели зелени, ферментирали, с лактобацили – много полезно“.
Кантарджиев беше попитан и за хигиената в градовете, включително за проблемите с отпадъците в София. „Самите купчини боклук не са опасни, но животните – мишки, плъхове, котки – могат да станат проблем. Трябва да сме внимателни. Благодаря на хората, които доброволно чистят около контейнерите. Това е отговорно гражданско поведение“, каза той.
Според професора по-сериозен риск възниква, когато във водата се открият колибактерии. „Когато има коли, значи има фекално замърсяване. Трябва да очакваме и други бактерии, а понякога и вируси като хепатит. Затова водата трябва да се следи внимателно“, предупреди Кантарджиев.
Той коментира и голямата тема на конгреса по микробиология – влиянието на климатичните промени върху инфекциозните болести. „Започват да се местят сезоните, затопля се, появяват се непознати гъбички и нови микроорганизми. Когато започна затоплянето, казахме – половин градус да се вдигне температурата, и ще дойдат други комари, други кърлежи. Сега температурата вече е доста по-висока и виждаме промяна във векторите“, поясни ученият.
По думите му в Европа вече се наблюдават тропически комари и болести, които преди не са се срещали. „Това обсъждаме на конгреса – колегите от цялата страна, от Пловдивската катедра по микробиология и имунология, както и гости от Сърбия, Северна Македония и други държави. Светът се променя, болестите също, и ние трябва да сме готови“, каза проф. Кантарджиев, който завърши участието си с усмивка и пожелание: „И е за добро. Природата си знае работата.“
