Брой 3/2026
Д-р М. Искилиева
Медицински комплекс „Д-р Щерев“ – София
Скринингът по време на бременността представлява основен компонент на съвременната пренатална грижа, насочен към ранно диагностициране на майчини и фетални състояния, асоциирани с повишен риск от неблагоприятен изход. През последните десетилетия развитието на ехографските технологии и изучаването на нови биохимични маркери значително подобриха възможностите за оценка на риска и персонализирано проследяване на бременните.
Пренаталният скрининг обхваща различни гестационни срокове, като всеки от тях има специфични цели. Първият триместър скрининг се извършва между 11-13.6 гестационна седмица (г.с) и е насочен основно към оценка на риска за хромозомни аномалии и големи структурни малформации, както и изчисляване на риска за прееклампсия. Вторият триместър скрининг, който се провежда около 20 г.с. допълва анатомичната оценка и проследява ранните прояви на нарушения в растежа и плацентарната функция, изчислява риска за преждевременно раждане.
Значителна част от усложненията, свързани с плацентарна дисфункция, гестационна хипертония, късните форми на прееклампсия и фетална растежна ретардация се проявяват в напреднала гестационна възраст, което обуславя необходимостта от преоценка на рисковете през третия триместър от бременността. Оптималният срок за извършване на прегледа се осъществява в срок, с максимална визуализация на феталната анатомия и максимална точност на оценка на феталния растеж. Традиционно този преглед се осъществява между 32 и 36 г.с., според индивидуалните майчини и фетални характеристики и изчислените рискове в по-ранните срокове.
Третият триместър и по-специално периодът между 35+0 и 36+6 г.с., се утвърждава като ключов времеви прозорец за оценка на феталното състояние и плацентарната функция. В този срок се идентифицират бременни с повишен риск от неблагоприятни майчини и перинатални усложнения в периода преди раждането.
Съвременният трети триместър скрининг включва комплексна оценка, която надхвърля ехографската биометрия на плода.
Основните компоненти, които се оценяват в този срок включват:
• Ехографска оценка на феталната анатомия.
• Оценка на феталния растеж чрез измерване на биометрични показатели (обиколка на главата, обиколка на корема, дължина на бедрената кост и раменната кост) и изчисляване на предполагаемото фетално тегло. Това позволява идентифициране на плодове, които са малки или големи за гестационната възраст.
• Оценка на количеството на амниотичната течност, като индиректен маркер за плацентарна функция и фетално състояние.
• Оценка на плацента и пъпна връв.
• Доплерова сонография на маточните артерии, пъпните артерии, средната мозъчна артерия и на дуктус венозус, която предоставя информация за утеро-плацентарната и фетално-плацентарната хемодинамика, степента на съдово ремоделиране и наличието на фетална хипоксия.
• Измерване на ангиогенни биомаркери при необходимост, като плацентарен растежен фактор (PlGF) и разтворима fms-подобна тирозин киназа-1 (sFlt-1), чието съотношение има доказана прогностична стойност за развитие на прееклампсия и други прояви на плацентарна дисфункция.
• Изчисляване на риска за прееклампсия.
Натрупаните доказателства от международни проучвания показват, че комбинираните модели на оценка на риска от различни усложнения на бременните, интегриращи майчини характеристики, средно артериално налягане, ехографски показатели и ангиогенни маркери, демонстрират по-висока предиктивна стойност, в сравнение с използването на отделните параметри самостоятелно. Скринингът в третия триместър надхвърля рамките на стандартната оценка и се утвърждава като инструмент за прогнозиране на клиничен риск в късната гестационна възраст. Чрез ранна идентификация на фетални и майчини усложнения той подпомага оптимизирането на проследяването от страна на акушер-гинеколога и позволява своевременно планиране на родоразрешението при високорискови случаи.Този скрининг следва да бъде разглеждан като съществен и неотменим компонент на съвременната, доказателствено базирана пренатална грижа, насочена към намаляване на майчината и перинаталната заболеваемост и смъртност.
Настоящият обзор разглежда съвременните принципи, диагностичната стойност и клиничното приложение на скрининга в трети триместър от бременността.
1.Оценка на фетална анатомия.
Оценката на феталната анатомия е неделима част от прегледа в трети триместър. Според литературни данни около 0,5-0,9% от феталните аномалии се диагностицират за първи път при скрининговия ултразвуков преглед в 35-36-та г.с. Причината за това от една страна са пропуснати аномалии при предходните прегледи, поради неблагоприятна позиция на плода или висок BMI на пациентката, а от друга страна е факта, че фенотипната изява на някои дефекти е след 20-22-ра г.с.
Повечето от аномалиите на централната нервна система на плода се диагностицират в по-ранните срокове. Около 18% от всички в този срок са аномалиите на централната нервна система, установени в трети триместър – лека и умерена вентрикуломегалия, арахноидни кисти, аномалия на вената на Гален и всички случаи на микроцефалия. Вродена кистична дилатация на слъзния сак, обусловена от обструкция на проксималната и дисталната част на назолакрималния канал – дакриоцистоцеле, също е находка, която се описва за първи път през трети триместър. Според проучванията всички случаи на ахондроплазия са диагностицирани в трети триместър. Приблизително 14% от всички в този срок са дефектите на сърдечносъдовата система – вентрикуларни септални дефекти, голяма част от случаите с доброкачествени тумори, произхождащи от напречно набраздена сърдечна мускулатура- рабдомиоми, някои случаи на коарктация на аортата, пулмонарна /аортна стеноза или дефекти на трикуспидалната клапа.
Най-честите аномалии на гастроинтестиналния тракт в късните гестационни седмици са абдоминални кисти, езофагеална атрезия и дуоденална атрезия. Тези дефекти не се диагностицират при прегледа в 20 г.с , а имат своята проява в късния трети триместър, след появата на увеличено количество околоплодна течност – полихидрамнион. В третия триместър най-често се откриват за първи път аномалии на генитоуринарния тракт. Според последни литературни данни, около 55% от общия дял на откритите аномалии в този срок се дължат на хидронефроза, наличие на двоен бъбрек, тазово разположен бъбрек, едностранна бъбречна агенезия и бъбречна киста. Повечето случаи на уголемен уретер-мегауретер, овариална киста и фетален хематоколпус – натрупване на кръв или хеморагично съдържимо във влагалището, вследствие на обструкция на изходния генитален тракт, също се диагностицират и проявяват най-често в този срок. (1,2,3,4)
Поставянето на точна диагноза и изготвянето на план за последващото поведение, определяне на оптималния момент и място на родоразрешение, както и планиране на постнаталните изследвания, подобряват неонаталния изход.
2. Оценка на феталния растеж чрез измерване на биометрични показатели
Феталният растеж е динамичен показател. Всички получени резултати от биометрията или предполагаемото тегло на плода (EFW) трябва да се интерпретират, когато се съотнесат към съответната таблица за растеж. За нормален фетален растеж се счита, ако размерът на плода отговаря на съответната гестационна седмица и е между 10-ти и 90-ти персентил за съответната седмица. Ултразвуковата оценка на феталното тегло, чрез комбинация от обиколка на феталната глава – HC, абдоминална циркумференция – AC и дължина на бедрената кост -FL, се описва за първи път през 1975 г от Hadlock и колеги. Разпределението на феталното тегло според гестационната седмица е публикувано през 1991 г. До момента формулата на Hadlock се използва за биометрията на плода, тъй като е най-точна. (5,6)
Повечето налични стандарти подчертават, че феталната биометрия е основен параметър на ултразвуковото сканиране през третия триместър. Насоките на ISUOG-The International Society of Ultrasound in Obstetrics and Gynecology от 2024 г препоръчват скрининг за малки за гестационната седмица (SGA), фетална растежна ретардация (FGR) и големи за гестационната седмица (LGA) плодове да се извършва в 36-та г.с., вместо в 32-ра г.с, поради по-голямата точност.
Феталният растеж се счита за съответстващ на гестационната седмица, ако е над 10-ти персентил за съответния гестационен срок. (7) Малки за гестационната седмица бебета-SGA са новородени, чието тегло при раждане е под 10-ия /под 3-ти персентил за съответната гестационна възраст и пол, съгласно утвърдени популационни или интернационални референтни криви. Фетална растежна ретардация – FGR представлява патологично състояние, при което плодът не достига своя генетично предопределен потенциал за растеж, поради нарушена плацентарна функция и/или други майчини, фетални или плацентарни фактори.
Диагнозата се поставя въз основа на комбинация от биометрични показатели – очаквано фетално тегло и/или абдоминална обиколка (AC) под 10-ия/3 -ти персентил за гестационната възраст, патологични доплерови находки в умбиликална артерия – a. umbilicalis, средна мозъчна артерия – a. cerebri media и/или дуктус венозус – ductus venosus.
В развитите страни половината от случаите с мъртво раждане са на малки за гестационната седмица бебета (SGA). Въвеждането на специализирания ултразвуков преглед в третия триместър установява около 2/3 от тези случаи. По тази причина редица рандомизирани проучвания съобщават за намаляване на перинаталната смъртност и заболеваемост след въвеждането на рутинен скрининг в трети триместър. (8) Фетусите с тегло под 10-ти персентил в края на бременността имат повишен риск от интранатална хипоксия, метаболитна ацидоза, необходимост от оперативно родоразрешение и прием в неонатално интензивно отделение. Освен непосредствените перинатални усложнения, ограничението на растежа на термин е свързано и с дългосрочни последици, включително неблагоприятно развитие на централната нервна система и повишен кардиометаболитен риск в по-късна възраст. (9)
Пренаталното откриване на SGA фетуси е важно за намаляване на риска от мъртво раждане чрез оптимизиране на времето на родоразрешение. Международният консорциум за XXI век INTERGROWTH-21st показа, че тегло при раждане <3-ти персентил е значително свързано с висока перинатална смъртност, като най-висок риск се наблюдава при новородени, при които не е диагностициран проблем с феталния растеж пренатално. Рандомизирани проучвания от последните години показват, че честотата на откриването на фетална растежна ретардация при плода в 36 г.с. е по-голяма, в сравнение с 32 г.с. (чувствителност на метода 38,8% срещу 22,5%), без увеличение на перинаталните усложнения, поради забавяне на диагностиката.
Това прави рутинния ултразвуков скрининг за SGA и FGR през третия триместър по-ефективен в 35–37 г.с., в сравнение с 31–34 г.с. Групата Oxford Growth Restriction Identification Program (OxGRIP) установи чрез проспективно кохортно проучване, че след въвеждането на универсално ултразвуково изследване в този гестационен срок, намалява перинаталната заболеваемост и смъртност с 33%.(10,11) Според насоките на ISUOG за оценка на феталната биометрия и растеж, големите за гестационната седмица фетуси – LGA се дефинират, като такива с прогнозирано фетално тегло (EFW) или абдоминална обиколка (AC) над 90-ти персентил за гестационната седмица.
Макрозомията при термин обикновено се определя чрез фиксирана граница на теглото: > 4000 г или > 4500 г. Тези новородени са с по-висок риск за перинатална смърт и родови травми. (12,13) Скринингът за LGA е по-точен, когато се извършва в по-късните срокове на бременността. В голямо проучване EFW > 90-ти персентил, измерено в 35-36+6 г.с., предсказва 46% от случаите на LGA > 90-и персентил и 65% от случаите > 97-и персентил. Честотата на откриване на тези случаи е още по-висока (до 84%), когато раждането настъпи в рамките на до 10 дни след извършване на ултразвуковото изследване.(14)
Оценката на очакваното фетално тегло в късния трети триместър заема централно място в съвременната акушерска практика, тъй като този период е критичен за идентифициране на отклонения в растежа, които не са били клинично проявени по-рано. Този преглед представлява основен инструмент за стратификация на риска, индивидуализиране на акушерското поведение и намаляване на перинаталната заболеваемост и смъртност, което е подкрепено от съвременната специализирана медицинска литература.
3.Оценка на количеството на амниотична течност
Оценката на количеството околоплодна течност в третия триместър представлява съществен елемент от антенаталното наблюдение, тъй като промените в амниотичния обем отразяват общото състоянието на фетоплацентарната единица и феталната хемодинамика.
Според препоръките на International Society of Ultrasound in Obstetrics and Gynecology количеството амниотична течност в третия триместър от бременността се оценява като максимален вертикален джоб – MVP, свободен от плодни части /съдове или измерване на индекс на амниотична течност – AFI. Нормално AFI варира от 5 до 25см, докато MVP – от 2-8 см. По-малкото количество околоплодна течност – олигохидрамнион се установява при AFI под 5 см. или MVP под 2 см., а по-голямото количество – полихидрамнион – при AFI над 24-25 см. и MVP над 8см.
Натрупаните данни от международни ръководства, включително тези на American College of Obstetricians and Gynecologists и Royal College of Obstetricians and Gynaecologist, показват, че намаленият обем на околоплодната течност в третия триместър се асоциира с плацентарна недостатъчност, изоставане в растежа на плода, повишен риск от фетален дистрес, повишена честота на оперативно родоразрешение и неблагоприятен неонатален изход. Това състояние при доносена бременност се разглежда като потенциален маркер за хронична фетална хипоксия и изисква стриктно проследяване. От друга страна, увеличеното количество околоплодна течност може да бъде свързано с гестационен диабет, фетални малформации или инфекции и е рисков фактор за преждевременно раждане, неправилна позиция на плода и постпартални усложнения.
Съвременната литература подчертава, че комбинираната интерпретация на амниотичния обем с феталната биометрия и доплеровите показатели в трети триместър от бременността подпомага стратификацията на риска и вземането на решение относно честотата на проследяване и оптималния момент на родоразрешение.
4.Оценка на плацента и пъпната връв
Плацентата е ключов орган за феталното развитие – тя осигурява обмен на кислород и хранителни вещества, елиминира метаболитни отпадъци, продуцира хормони и поддържа имунната хомеостаза между майката и плода. В късния трети триместър ултразвукът остава основен неинвазивен инструмент за визуализация на плацентата като форма, големина, структура и ехогенност.
Позицията на плацентата и отстоянието й от вътрешния отвор на цервикалния канал е от първостепенно значение за планиране на начина и времето за раждане и е неотменен показател в скрининга на плода през третия триместър. Бременните с диагностицирана предлежаща плацента – placenta previa, се насочват към трети триместър скрининг още в 28 г.с., а останалите жени с ниско разположена или нормално разположена плацента провеждат скрининга в късния трети триместър.
При предлежаща или ниско прикрепена плацента, предходно Цезарово сечение или хирургични манипулации на маточното тяло, включващи миомектомия и кюретажи, рискът за атипично прикрепване, при което плацентарните хориални въси проникват по-дълбоко или необичайно в маточната стена, се увеличава. Тази анормална имплантация е асоциирана с масивни кръвотечения по време на раждане, силно повишена честота на хистеректомия след раждане и необходимост от мултидисциплинарна подготовка. (15,16)
Предлежащи съдове – Vasa praevia, представлява рядко, но потенциално фатално състояние, при което незащитени фетални съдове преминават през хориалните мембрани в близост до вътрешния цервикален отвор и са изложени на риск от руптура. Ако не бъде диагностицирано преди раждането, състоянието се асоциира с много висок риск от фетална хиповолемия, интранатална смъртност и неонатална заболеваемост, поради масивно кървене от тези съдове. Повечето международни анализи подчертават, че оптималният подход за диагностика на Vasa praevia включва рутинен ултразвуков скрининг (~20–22 г.с.) с транвагинален и цветен доплер, за да се идентифицират рисковите анатомични структури, след което ултразвукови изследвания в късния трети триместър (често след 28–30 г.с.), за да се потвърди или изключи наличието на Vasa praevia. Тъй като около 10% от случаите с предлежащи съдове се диагностицират при нискорискови бременности, универсалния скрининг може да намали недиагностицираните случаи и може лесно да се интегрира в изследването на плода през трети триместър. (17)
Навременната ултразвукова диагностика в късния гестационен срок осигурява възможност за прецизна стратификация на риска при бременни с ниско прикрепена плацента, оптимално планиране на оперативно родоразрешение, минимизирайки вероятността от масивно кървене и фетална хиповолемия, координиране на дейностите на неонатолог, акушер и анестезиолог, което доказано подобрява перинаталните резултати.
5.Изчисляване на риска за прееклампсия.
Преклампсията (ПЕ) представлява специфично за бременността състояние, характеризиращо се с гестационна хипертония, протеинурия или дисфункция на майчини органи/утерароплацентарна дисфункция, което настъпваща след 20-та гестационна седмица. ПЕ е основна причина за майчина и неонатална заболеваемост и смъртност и се явява едно от най-значимите акушерски усложнения. Прееклампсията представлява непосредствен риск за здравето на майката и плода, но също така има значителни дългосрочни последствия. Скорошни изследвания демонстрират, че жените, преживели ПE, както и техните деца, са изложени на повишен риск от развитие на сърдечносъдови и бъбречни заболявания в бъдеще. Честотата на ПЕ е 3-4 %, но се повишава до 10% при бременни с гестационна хипертония.
Основни за патогенезата са нарушена плацентация в първи триместър, последвана от излишък от антиангиогенни фактори в късния втори и трети триместър и променената плацентация – нарушено ремоделиране на спиралните артерии и плацентарна исхемия. Като единствено лечение се счита раждането на плацентата, затова прогнозата и превенцията са от първостепенно значение. Дефинират се два типа ПE въз основа на времето на настъпване: ранна – преди 34-та г.с. и късна – след 34-та г.с. Честотата на ПЕ нараства с гестационната възраст, като късната ПE представлява 70% от случаите в развиващите се страни и 90% от случаите в развитите страни. (18)
Повечето усилия до момента са насочени към прогнозиране на ранната ПE. Разпознаването на жени с висок риск от късна ПЕ не само подобрява пренаталната грижа, но също така позволява идентифицирането на група жени с риск от развитие на сърдечносъдови заболявания и планирането на подходящи превантивни мерки. През първи триместър 11-13 г.с, с помощта на мултипараметричния подход, включващ майчини характеристики и медицинска история, измерване на средно артериално налягане (MAP), пулсатилен индекс на маточните артерии – PI UtA и изследването на плацентарен растежен фактор (PlGF), може да идентифицират до 75% от случаите на ПЕ преди 37 г.с., при 10% фалшиво положителни резултати. Лечението на високорисковата група с Аспирин (150 mg/ден от 12 до 36 г.с.) намалява развитието на преждевременна ПЕ с почти две трети. Въпреки това, оценката в ранните срокове на бременността идентифицира само около 40% от прееклампсията на термин. Резултатите от проучванията за валидация на различните алгоритми показват, че степента на откриване се увеличава, когато скринингът се провежда в по-късни гестационни седмици – 61% при скрининг, проведен в ранния трети триместър (30–34 г.с.) и 76% в късния трети триместър (35–37г.с.). Тези данни показват, че провеждането на скрининг на по-напреднали етапи на бременността може значително да подобри предиктивната способност на моделите за идентифициране на късна и/или терминна ПЕ. (19,20,21)
6.Доплерова сонография
Доплеровото изследване на плода в трети триместър се използва за оценка на плацентарната функция, наблюдение на високорискови бременности – гестационен диабет, хронична хипертония, прееклампсия или автоимунни заболявания. Оценка на феталния растеж, малки за гестационната седмица и плодове с изоставане в растежа, също се менажират чрез адекватно проведено доплерово изследване. Изследват се съдовете на пъпната артерия (UmbA), които оценяват кръвотока от плацентата към плода. Средна мозъчна артерия (MCA) оценява кръвотока към мозъка на плода и е индикатор за хипоксия. Ductus venosus – съд, свързващ пъпната вена с долна празна вена на плода, играе ключова роля в доставянето на кислород и хранителни вещества към жизненоважните органи на плода. Церебро-плацентарното съотношение (CPR) е чувствителен показател за хипоксия при плода.
Доплеровите показатели рано идентифицират случаите на фетален дистрес. Липсващ или обратен краен диастолен кръвоток на доплеровите вълни са установени една седмица преди остър фетален дистрес или при 40% от фетусите с ацидоза. Доплеровото изследване на ductus venosus има предиктивна стойност за перинаталната смъртност. Анормална вълна се визуализира още преди промените в NST-записа на сърдечните тонове в 50% от случаите при фетуси в риск. (22,23,24) Според различни систематични анализи, доплеровата велосиметрия на умбиликалната артерия при високорискови бременни, съчетана със своевременно и точно менажиране, може да намали перинаталната заболеваемост и смъртност до 35%. Друго проучване доказва , че изследването на този съд намалява честотата на индукция на раждането и Цезаровите сечения, феталния дестрес и хипоксичната енцефалопатия. (25)
При здрав плод, пулсативният индекс (PI) на доплеровото изследване на пъпната артерия намалява с напредване на бременността, което отразява понижение на съпротивлението в плацентарните съдове. При плодове със забавен вътреутробен растеж (IUGR) се наблюдава повишаване на PI в резултат на намаляване, липса или обратен краен диастолен кръвоток. Тези промени са индикатор за увеличено плацентарно съпротивление. Следователно, доплеровото изследване на пъпната артерия представлява ценен пренатален тест, който може да подпомогне оценката на феталното състояние и своевременното предприемане на определени интервенции. Хипоксичното увреждане на мозъка може да започне още преди раждането, а интрапарталната асфиксия е по-опасна, когато се наслагва върху вече съществуваща хипоксия. Изменения в доплеровите показатели, насочващи към хипоксия, могат да подпомогнат акушерите при вземането н а решения, които минимизират риска от вътреутробна смърт на плода. (26)
7.Измерване на ангиогенни биомаркери
Съществуват няколко биомаркера, които допълват серийните ултразвукови измервания, за идентифициране на жени с висок риск от SGA (малък за гестационната възраст плод) и мъртво раждане в трети триместър. Плацентарен растежен фактор-PlGF е проангиогенен фактор, основно продуциран от плацентата. Неговите нива нормално нарастват до средата на бременността и постепенно спадат в третия триместър. Разтворимият sFlt-1 е антиангиогенен фактор. При плацентарна хипоксия неговата продукция се увеличава, блокирайки VEGF и PlGF, което води до ендотелна дисфункция. Комбинирането им в съотношението sFlt-1/PlGF показва баланса между анти-и проангиогенни процеси, т.е. функцията на плацентата. Основните клинични цели на измерването на sFlt-1/PlGF в третия триместър са изключване или прогнозиране на развиваща се прееклампсия. Повишеното съотношение sFlt-1/PlGF често корелира с плацентарна дисфункция, като стойностите имат по-голяма клинична стойност при комбиниране с изчислено очаквано фетално тегло (EFW), доплер на маточните артерии или други показатели за FGR.
Заключение
Съвременните данни и препоръки ясно очертават третия триместър като стратегически период за оценка на феталното благосъстояние и плацентарната функция. Скринингът в тази гестационна възраст надхвърля рутинната биометрията на плода и включва структурирана оценка на растежа, амниотичната течност, доплеровите показатели и клиничните рискови фактори за прееклампсия и плацентарна недостатъчност.
Натрупаните доказателства от последните години показват, че интегрираните модели за оценка на риска, комбиниращи майчини характеристики, хемодинамични показатели и фетални параметри, подобряват идентифицирането на бременности с повишен риск за малки за гестационната възраст плодове и късно възникваща прееклампсия. Ранното разпознаване на тези състояния позволява оптимизирано проследяване, своевременно насочване към специализирана акушерска грижа и по-прецизно определяне на срока за родоразрешение.
Координацията между първичната и специализираната медицинска помощ остава ключов фактор за намаляване на перинаталната заболеваемост и подобряване на майчино-феталните резултати.
Трети триместър скрининг следва да бъде разглеждан като интегрална част от съвременния модел на пренатална грижа – модел, основан на доказателства, стандартизирани протоколи и индивидуализирана оценка на риска.
Библиография
1.Drukker L, Bradburn E, Rodriguez GB, Roberts NW, Impey L, Papa-georghiou AT. How often do we identify fetal abnormalities during routinethird-trimester ultrasound? A systematic review and meta-analysis. BJOG 2021; 128:259–269.
2.Tyraskis A, Bakalis S, David AL, Eaton S, De Coppi P. A systematic review and meta-analysis on fetal ovarian cysts: impact of size, appearance and prenatal aspiration. Prenat Diagn 2017; 37: 951–958.
3.A. Ficara 1 , A. Syngelaki , A. Hammami1 , R. Akolekar 2,3 and K. H. Nikoaides Ultrasound Obstet Gynecol 2020; 55: 75–80Published online 8 October 2019 in Wiley Online Library Value of routine ultrasound examination at 35–37 weeks’gestation in diagnosis of fetal abnormalities
4. A. Syngelaki, R. Mitsigiorgi , J. Goadsby1 , K. Hamed1 , R. Akolekar and K. H. Nikolaides Routine 36-week scan: diagnosis of fetal abnormalities Ultrasound Obstet Gynecol 2025; 65: 427–435
5.Hadlock FP, Harrist RB, Sharman RS, Deter RL, Park SK. Estimation of fetal weight with the use of head, body, and femur measurements—a prospective study. American journal of obstetrics and gynecology. 1985;151(3):333–7.
6.Hadlock FP, Harrist RB, Martinez-Poyer J. In utero analysis of fetal growth: a sonographic weight standard. Radiology. 1991;181(1):129–33.
7.Salomon, L.J.; Alfirevic, Z.; Da Silva Costa, F.; Deter, R.L.; Figueras, F.; Ghi, T.; Glanc, P.; Khalil, A.; Lee, W.; Napolitano, R.; et al. ISUOG Practice Guidelines: Ultrasound Assessment of Fetal Biometry and Growth. Ultrasound Obstet. Gynecol. 2019, 53, 715–723.
8.C. Winsole 1,2 , J. Elhindi , M. C. Viera, S. Relph, C. G. Arcus 3 , K. Coxon ,A. Briley , Perinatal outcomes after selective third-trimester ultrasoundscreening for small-for-gestational age: prospective cohortstudy nested within DESiGN randomized controlled trial Ultrasound Obstet Gynecol 2025; 65: 30–38.
9.Lindqvist PG, Molin J (2005) Does antenatal identification of small-for-gestational age fetuses significantly improve their outcome? Ultrasound Obstet Gynecol 25:258–264
10.Lees CC, Stampalija T, Baschat A, Silva Costa F da, Ferrazzi E, Figueras F, Hecher K,Poon LC, Salomon LJ, Unterscheider J. ISUOG Practice Guidelines: diagnosisand management of small-for-gestational-age fetus and fetal growth restriction.Ultrasound Obstet Gynecol 2020; 56: 298–312
11.Salomon LJ, Alfirevic Z, Da Silva Costa F, Deter RL, Figueras F, Ghi T, Glanc P,Khalil A, Lee W, Napolitano R, Papageorghiou A, Sotiriadis A, Stirnemann J, Toi A,Yeo G. ISUOG Practice Guidelines: ultrasound assessment of fetal biometry andgrowth. Ultrasound Obstet Gynecol 2019; 53: 715–723
12.Moraitis AA, Wood AM, Fleming M, Smith GC. Birth weight percentile and the risk of term perinatal death. Obstetrics and gynecology. 2014;124(2 Pt 1):274–83.
13.Esakoff TF, Cheng YW, Sparks TN, Caughey AB. The association between birthweight 4000 g or greater and perinatal outcomes in patients with and without gestational diabetes mellitus. American journal of obstetrics and gynecology. 2009;200(6):672.e1–4.
14.Khan N, Ciobanu A, Karampitsakos T, Akolekar R, Nicolaides KH. Prediction oflarge-for-gestational-age neonate by routine third-trimester ultrasound. UltrasoundObstet Gynecol 2019; 54: 326–333
15.Jauniaux E, Collins S, Burton GJ. Placenta accreta spectrum: pathophysiology andevidence-based anatomy for prenatal ultrasound imaging. Am J Obstet Gynecol2018; 218: 75–87.34.
16.Jauniaux E, Bhide A. Prenatal ultrasound diagnosis and outcome of placenta previa accreta after cesarean delivery: a systematic review and meta-analysis. Am J ObstetGynecol 2017; 217: 27–36
17.Pozzoni M, Sammaria C, Villanacci R, Borgese C, Ghisleri F, Farina A, Candiani M, Cavoretto PI (2024) Prenatal diagnosis and postnatal outcome of type-III vasa previa: systematic review of literature. Ultrasound Obstet Gynecol 63(1):24–33.
18. Robillard P.-Y., Dekker G., Chaouat G., Elliot M.G., Scioscia M. High Incidence of Early Onset Preeclampsia Is Probably the Rule and Not the Exception Worldwide. 20th Anniversary of the Reunion Workshop. A Summary. J. Reprod. Immunol. 2019;133:30–36
19.Sotiriadis A, Hernandez-Andrade E, da Silva Costa F, Ghi T, Glanc P, Khalil A, Martins WP, Odibo AO, Papageorghiou AT, Salomon LJ, Thilaganathan B, ISUOG CSC Pre-eclampsia Task Force (2019) Isuog practice guidelines: role of ultrasound in screening for and follow-up of pre-eclampsia. Ultrasound Obstet Gynecol 53(1):7–22.
20.A. Schiattarella1,2,L.A.Magee ,A.Wrihgt, A. Syngelaki ,R.Akolekar , P. Vondadelszen and K.H.Nikolaides Prediction of hypertensive disorders after screening at 36weeks’ gestation: comparison of angiogenic markers with competing-risks model Ultrasound Obstet Gynecol 2023; 62: 345–352
21.Magee LA, Wright D, Syngelaki A, von Dadelszen P, Akolekar R, Wright A,Nicolaides KH. Preeclampsia prevention by timed birth at term. Hypertension 2023;80: 969–978
22.Ferrazzi E, Bozzo M, Rigano S, et al. Temporal sequence of abnormal Doppler changes in the peripheral and central circula tory systems of the severely growth-restricted fetus. Ultrasound Obstet Gynecol 2002;19(02):140–146
23.Morris RK, Selman TJ, Verma M, Robson SC, Kleijnen J, Khan KS. Systematic review and meta-analysis of the test accuracy of ductus venosus Doppler to predict compromise of fetal/neonatal wellbeing in high risk pregnancies with placental insufficiency. Eur J Obstet Gynecol Reprod Biol 2010;152(01): 3–12 23
24.HecherK,Bilardo CM,Stigter RH, etal. Monitoringof fetuses with intrauterine growth restriction: a longitudinal study. Ultrasound Obstet Gynecol 2001;18(06):564–570 24
25.Imdad A, Yakoob MY, Siddiqui S, Bhutta ZA. Screening and triage of intrauterine growth restriction (IUGR) in general population and high risk pregnancies: a systematic review with a focus on reduction of IUGR related stillbirths. BMC Public Health. 2011;11Suppl 3(Suppl 3)
26.Nienhuis SJ, Vles JS, Gerver WJ, Hoogland HJ. Doppler ultrasonography in suspected intrauterine growth retardation: a randomized clinical trial. Ultrasound Obstet Gynecol. 1997;9:6–13
Ключови думи: трети триместър, прееклампсия, пренатален скрининг, плацентарна функция
Адрес за кореспонденция:
Д-р Мариета Искилиева,
АГ специалист по фетална медицина
Медицински комплекс „Д-р Щерев“ – София
e-mail: m.iskilieva@gmail.com
