Общо 354 664 български граждани са провеждали медикаментозно лечение по повод заболяване на щитовидната жлеза през 2025 г. Това представлява приблизително 5,5% от цялото население на страната. Данните бяха изнесени на пресконференция „Хранене и щитовидна жлеза – митове, рискове и правилни решения“, с която се даде старт на Международната седмица за осведоменост относно тиреоидните нарушения.
В дискусията, подкрепена от Merck България, участваха водещи експерти: проф. Русанка Ковачева (председател на Българското сдружение тиреоидея и паратиреоидея – БСТП) и доц. д-р Александър Шинков (председател на Българското дружество по ендокринология – БДЕ).
Скритият мащаб на проблема: Субклиничните форми
Проф. Ковачева подчерта, че официалната статистика отразява само върха на айсберга. Реалният брой на засегнатите е значително по-висок, тъй като субклиничните форми на тиреоидни нарушения са три пъти повече от диагностицираните клинични случаи. Между 4% и 7% от българите живеят с неоткрит хипотиреоидизъм.
Основната причина за забавянето на диагнозата е неспецифичната симптоматика. Прояви като хронична умора, косопад, тревожност, нарушения в съня, неочаквано покачване на теглото или сърцебиене масово се отдават на ежедневния стрес и преумора, вместо да насочат пациентите към ендокринолог. Статистиката сочи, че с напредването на възрастта честотата на заболяванията нараства рязко, като при хората над 60 години тя достига близо 50%, а жените остават по-засегнатият пол.
Стряскащ йоден дефицит при бременни и деца
Експертите споделиха силно притеснителни данни за нивата на йод в организма при две от най-уязвимите групи от населението:
- Ученици (6–14 години): Близо 13.4% от тях страдат от йоден дефицит.
- Бременни жени: Дефицит се наблюдава при цели 43.3% от изследваните.
Проф. Ковачева обърна специално внимание на рисковете по време на бременност, тъй като недиагностицираните тиреоидни проблеми могат да доведат до репродуктивни затруднения, спонтанни аборти и сериозни усложнения за развитието на плода. Препоръката на специалистите е жените с фамилна обремененост или автоимунни заболявания задължително да изследват нивата на TSH още във фазата на планиране на бременността.
Храненето и митовете в интернет: „Самолечението е кратката пътека към лекаря“
Тази година международната кампания поставя акцент върху диетата. Доц. Александър Шинков предупреди, че интернет е препълнен с опасни и противоречиви съвети – от агресивни безглутенови режими до самоволен прием на високи дози йод и селен.
„Прекомерният и неконтролиран прием на йод крие огромни рискове, особено за хората с автоимунни тиреоидни заболявания. Хранителните добавки могат да компенсират определени липси, но те не лекуват жлезата. Употребата на стандартна йодирана сол в домакинството остава най-рационалният и безопасен подход за превенция“, напомни доц. Шинков.
В практическата част на форума кулинарният експерт шеф Никола Симеонов представи примерни балансирани менюта, доказвайки, че здравословното хранене не трябва да се свързва със строги рестрикции. За оптималната функция на щитовидната жлеза не са нужни екзотични „суперхрани“, а предвидими и чисти източници на пет ключови елемента: йод, селен, желязо, витамин D и витамин B12.
Ендокринолозите призовават всички рискови групи да не отлагат консултацията със специалист, за да си осигурят навременна диагностика и правилно терапевтично поведение.
