Брой 9/2026
Д-р Н. Александров, Проф. д-р Н. Сивкова, д.м., FEBO
Катедра по очни болести, Медицински Университет – Пловдив
1. Какво представлява миопията?
Миопията е състояние, при което паралелните светлинни лъчи, идващи от отдалечeни обекти, се събират пред ретинатаq вместо върху нея. Затова пациентът вижда добре наблизо, но замъглено надалече. Най-честата причина е несъответствие между пречупвателната сила на окото /роговица, леща/ и аксиалната дължина на окото.
В класическия случай окото е по-дълго от оптически необходимото. При еметропия главният заден фокус попада върху ретината; при хиперметропия е зад ретината; при миопия – пред ретината.
Миопията може да бъде: 1) рефракционна – при прекомерна пречупвателна сила на роговицата и/или лещата; 2) аксиална – свързана с удължаване на очната ябълка; 3) ексцесивна /патологична/ – разновидност на аксиалната, при която има значително удължаване на очната ос, свързано със структурни промени в заден очен сегмент (1,3,4).
2. Защо прогресията на миопията е проблем?
Прогресията на миопията се свързва главно с нарастване на аксиалната дължина (AL). Дори малко увеличение на AL може да има значение, защото механично се разтяга склерата, хориоидеята и ретината. При по-високи степени на миопия рискът от очни усложнения нараства значително.
Сред най-важните усложнения са миопична макулопатия, периферни ретинални дегенерации, отлепване на ретината, глаукома и хориоидална неоваскуларизация. Затова съвременните препоръки поставят акцент върху ранното откриване, проследяването на AL и активното забавяне на прогресията (4,5,6).
3. Епидемиология – защо говорим за пандемия от миопия?
През последните десетилетия честотата на миопията се увеличава в глобален мащаб, особено сред децата и младите хора в урбанизираните райони. Анализите прогнозират, че до 2050 г. приблизително половината от световното население може да бъде с миопия, а близо 10% – с висока миопия.
Тенденцията е най-изразена в Източна, Югоизточна Азия и Европа особено в по-младите възрастови групи. Миопията се разглежда като значим обществен и здравен проблем, а не само като рефракционна аномалия, изискваща оптична корекция с очила (2,7,8).
4. Рискови фактори за развитие и прогресия на миопията
Миопията е мултифакторно състояние. Генетичната предиспозиция определя индивидуалната уязвимост, а факторите на средата често отключват или ускоряват прогресията. Най-практично е рискът да се оценява чрез комбинация от фамилна анамнеза, възраст на начало, темп на промяна на диоптрите, аксиална дължина и зрително натоварване.
5. Ранна диагностика и проследяване на миопията
Ранният контрол започва още преди детето да достигне висока миопия. Очният преглед включва зрителна острота, обективна и субективна рефракция, а при деца – циклоплегична рефракция. Все по-голямо значение има биометрията – измерването на аксиалната дължина. Проследяването само по стойността на диоптричната корекция може да пропусне реалния темп на очен растеж.
Практически показатели за повишен риск са: прогресия >=0.50 D годишно, нарастване на AL над очакваното за възрастта, ранно начало, двама родители с миопия и малко време, прекарано на открито. При доказана прогресия контролът трябва да започне навреме, защото намаляването на диоптричната прогресия има значение за дългосрочния риск (5,6).
6. Оптични методи за забавяне на прогресията
Класическите еднофокусни очила коригират централното зрение, но не са достатъчни за контрол на миопията. Съвременните оптични методи се стремят да осигурят ясно централно зрение и едновременно да създадат миопичен дефокус в периферията, който намалява стимулите за аксиално удължаване.
6.1. DIMS диоптрични стъкла
DIMS (Defocus Incorporated Multiple Segments) стъклата имат централна зона за ясна далечна корекция и периферни микросегменти с добавъчна положителна сила. Така част от светлинните лъчи се фокусират върху ретината за ясно зрение, а друга част – пред ретината, създавайки терапевтичен миопичен дефокус.
Двугодишно рандомизирано клинично проучване показва значимо забавяне на прогресията на миопията и аксиалното удължаване при деца, носещи DIMS лещи, в сравнение с еднофокусни очила (14,15).
6.2. Мултифокални меки контактни лещи
Мултифокалните меки контактни лещи (MFCL) използват оптични зони, които създават периферен миопичен дефокус. Те са подходящи при мотивирани пациенти, когато има добра хигиена и възможност за редовен контрол. Рандомизирано клинично проучване показва, че мултифокалните лещи с висока добавка могат да намалят прогресията на миопията в сравнение с еднофокусните контактни лещи (16,17).
7. Атропин и фармакологичен контрол
Нискодозовият атропин е един от най-добре проучените фармакологични методи за контрол на миопията. Проучванията ATOM 1, ATOM 2 и LAMP показват, че атропинът забавя прогресията на рефракцията и, особено важно, удължаването на аксиалната дължина. По-ниските концентрации имат по-добър профил на поносимост – по-малко фотофобия, по-малко замъгляване наблизо и по-слаб ефект върху акомодацията.
Няма един-единствен окончателно доказан механизъм. Най-приетата хипотеза е ретинално-склерална сигнализация чрез мускаринови рецептори M1-M5 в ретината и склерата. Атропинът вероятно променя сигналите, които стимулират очния растеж, намалява склералното ремоделиране и забавя аксиалното удължаване.
Допаминовата хипотеза предполага, че атропинът може да повишава ретиналния допамин. Това е интересно, защото допаминът се разглежда като естествен инхибитор на очния растеж и е свързан със защитния ефект на светлината и престоя на открито. Старото обяснение, че атропинът действа само чрез намаляване на акомодацията, е по-малко вероятно, защото ниските дози почти не предизвикват циклоплегия. Този факт подкрепя неврорегулаторната, а не чисто оптичната теория за ефекта на атропина при контрола на миопията (18,19,20,21,22).
8. Поведенчески стратегии и зрителна хигиена
Поведенческите мерки са основа както за профилактика, така и за допълване на терапията. Най-силно подкрепена е препоръката за поне 2 часа дневно време на открито. Ограничаването на непрекъснатата работа наблизо, правилната дистанция при четене (приблизително 30-40 cm), добро осветление и често поглеждане надалече за отпускане на акомодацията са практически лесни мерки, които намаляват зрителното натоварване.
При деца с доказана прогресия поведенческите мерки сами по себе си често не са достатъчни и трябва да се комбинират с активен метод за контрол – DIMS, MFCL или атропин (10,11,12).
9. Препоръки за индивидуален подход при деца с миопия
При всяко дете с миопия трябва да се отговори на три въпроса: 1) колко рано е започнала миопията; 2) колко бързо прогресира; 3) какъв е рискът за достигане на висока миопия. След това се избира индивидуален подход. При нисък риск може да се започне със зрителна хигиена и проследяване. При среден и висок риск е оправдано ранно стартиране на контрола на миопията.
Най-добрите резултати се постигат чрез персонализиране: изборът между DIMS, контактни лещи и атропин зависи от възрастта, диоптъра, аксиалната дължина, мотивацията на семейството, начина на живот и риска от странични ефекти (5,6).
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Миопията е динамично състояние, при което ранното откриване и активният контрол могат да намалят вероятността от висока миопия и бъдещи усложнения. Най-важната цел вече не е само детето да вижда ясно с очила, а да се забави растежd на окото. Съвременният подход включва редовно проследяване на аксиалната дължина, по-дълъг престой на открито, добра зрителна хигиена и приложение на доказани методи за контрол на миопята (1,2,6).
БИБЛИОГРАФИЯ
1. Morgan IG, Ohno-Matsui K, Saw SM. Myopia. Lancet. 2012;379:1739-1748.
2. Holden BA, Fricke TR, Wilson DA, et al. Global Prevalence of Myopia and High Myopia and Temporal Trends from 2000 through 2050. Ophthalmology. 2016;123(5):1036-1042.
3. Flitcroft DI. The complex interactions of retinal, optical and environmental factors in myopia aetiology. Invest Ophthalmol Vis Sci. 2012;53(9):6047-6050.
4. Ohno-Matsui K, Wu PC, Yamashiro K, et al. IMI Pathologic Myopia. Invest Ophthalmol Vis Sci. 2021;62(5):5.
5. Bullimore MA, Brennan NA. Myopia Control: Why Each Diopter Matters. Optom Vis Sci. 2019;96(6):463-465.
6. Brennan NA, Toubouti YM, Cheng X, Bullimore MA. Efficacy in myopia control. Prog Retin Eye Res. 2021;83:100923.
7. Williams KM, Bertelsen G, Cumberland P, et al. Increasing prevalence of myopia in Europe. Ophthalmology. 2015;122(7):1489-1497.
8. Liang J, Pu Y, Chen J, et al. Global prevalence, trend and projection of myopia in children and adolescents from 1990 to 2050. Br J Ophthalmol. 2025;109(3):362-371.
9. Parssinen O, Kauppinen M. Risk factors for high myopia: a 22-year follow-up study from childhood to adulthood. Acta Ophthalmol. 2019;97(5):510-518.
10. Huang HM, Chang DS, Wu PC. The Association between Near Work Activities and Myopia in Children – A Systematic Review and Meta-Analysis. PLoS One. 2015;10(10):e0140419.
11. He M, Xiang F, Zeng Y, et al. Effect of Time Spent Outdoors at School on the Development of Myopia Among Children in China. JAMA. 2015;314(11):1142-1148.
12. Li D, Min S, Li X. Is spending more time outdoors able to prevent and control myopia in children and adolescents? Ophthalmic Res. 2024;67(1):393-404.
13. Wang J, Li Y, Musch DC, et al. Progression of Myopia in School-Aged Children After COVID-19 Home Confinement. JAMA Ophthalmol. 2021;139(3):293-300.
14. Lam CSY, Tang WC, Tse DY, et al. Defocus Incorporated Multiple Segments spectacle lenses slow myopia progression: a 2-year randomized clinical trial. Br J Ophthalmol. 2020;104(3):363-368.
15. Zhang HY, Lam CSY, Tang WC, et al. Defocus Incorporated Multiple Segments Spectacle Lenses Changed the Relative Peripheral Refraction: A 2-Year Randomized Clinical Trial. Invest Ophthalmol Vis Sci. 2020;61(5):53.
16. Walline JJ, Walker MK, Mutti DO, et al. Effect of High Add Power, Medium Add Power, or Single-Vision Contact Lenses on Myopia Progression in Children: The BLINK Randomized Clinical Trial. JAMA. 2020;324(6):571-580.
17. Sankaridurg P, Bakaraju RC, Naduvilath T, et al. Myopia Control with Multifocal Contact Lenses: A Randomized Clinical Trial. Optom Vis Sci. 2019;96(8):556-567.
18. Tong L, Huang XL, Koh AL, et al. Atropine for the treatment of childhood myopia: effect on myopia progression after cessation of atropine. Ophthalmology. 2009;116(3):572-579.
19. Chia A, Chua WH, Cheung YB, et al. Atropine for the Treatment of Childhood Myopia 2. Ophthalmology. 2012;119(2):347-354.
20. Yam JC, Jiang Y, Tang SM, et al. Low-Concentration Atropine for Myopia Progression (LAMP) Study. Ophthalmology. 2019;126(1):113-124.
21. McBrien NA, Moghaddam HO, Reeder AP. Atropine reduces experimental myopia and eye enlargement via a non-accommodative mechanism. Invest Ophthalmol Vis Sci. 1993;34(1):205-215.
22. Feldkaemper M, Schaeffel F. An updated view on the role of dopamine in myopia. Exp Eye Res. 2013;114:106-119.
Адрес за кореспонденция:
Проф. д-р Н. Сивкова, д.м., FEBO
Университетска очна клиника,
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив
бул. „Пещерско шосе“, 66
4002, Пловдив
