Брой 2/2013
Проф. д-р Георги Едрев д. м. н.
Национален консултант по оториноларингология
Проф. Едрев завършва Висшия медицински институт, София през 1968 г. От 1969 до 1973 г. работи в родния си град Силистра като ушен лекар. През 1973 г. печели конкурс и става асистент по уши, нос и гърло в ИСУЛ. До 1986 г. работи там като старши и главен асистент. Професионалната си биография продължава в Транспортна болница като доцент и професор по УНГ болести. 12 години е директор на болницата. След пенсионирането си продължава да практикува в МВР болница. От година и половина е преподавател на четвърти курс медици към Университетска болница Лозенец.
Проф. Едрев е признат за един от най-добрите специалисти в областта на микрохирургия на ухото в световен мащаб. Основният му професионален интерес е хирургията на средното ухо. Известен е с постиженията си при възстановяване на слуха при отосклероза. Занимава се с тимпанопластика и други хронични заболявания на ухото;
Специализарал е в тези области в Ленинград, Москва и Сан Франсиско. Награден е със златен знак на Министерство на здравеопазването І- ва степен.
Проф. Едрев е член на Българско дружество по оториноларингология и на Европейска асоциация по отология и отоневрология. Има над 120 научни публикации на български, руски, английски, немски, испански, японски.
––
Проф. Едрев, в сезона на респираторните вирусни инфекции и усложненията за какво да бъдат нащрек общопрактикуващите лекари?
Какво е характерното при появява на грипна епидемия? Първо, има един период, когато сателитни вируси на грипния причиняват по-леки заболявания. Те протичат с гърлобол, с хрема и много хора ги бъркат с грипа, но те са парагрипни вируси, адено вируси, ехо вируси и други респираторни вируси. После се появява типичният грипен вирус и след това, в опашката му, пак има такива вирусни инфекции.
Така че, преходът от обикновени вирусни катари, грип и пак вирусни катари е доста плавен и продължителен и не може човек да каже кога се касае за грип, кога за друга вирусна инфекция. А вирусологичните изследвания първо не са бързи и второ – струват доста средства. Затова на този етап малко се използват.
Кое е характерното, което клинично дава вече картината че наближава грипната епидемия?
Например, много от децата, които идват на прегледи с възпалени уши, имат така наречения отит с мехури, хеморагични мехурчета по тъпанчето. Те са харектерни за грип и за респираторни вирусни инфекции. При бактериалните инфекции се развива гноен отит, докато тук се развиват мехурчета, пълни със сукървица, които се пукат и може после да се прибави бактериална инфекция, да стане гноен отит, но може и да не стане.
Какво другото е характерно? Това, че много от децата сега /пък и възрастни/, са с някаква изразена алергия, било към химични дразнители, било към физични фактори. Те по-лесно боледуват от вирусни инфекции, защото тяхните слузни жлези са повече и продуцират повече слуз, която заковава вирусите и спомага да влязат в организма на човек. Един алергичен човек може да боледува от грипен отит с такива хеморагични були. Но много по-често, когато не е грипен отит, а вирусна респираторна инфекция, те получават едно друго заболяване, което се нарича серозен среден отит. Серозният среден отит започва бавно, той е като хронично заболяване. Зад тъпанчето се напълва тъпанчевата кухина със слуз – все едно, че носната секреция е в ухото. Детето няма болки при това състояние, обаче започва да не чува. Ако е по-голямо казва на родителите, или увеличава звука на дистанционното, но ако е по-малко, родителите не могат да се ориентират и едва когато се прибави допълнителна инфекция, тази слуз се възпали, стане гноен остър отит и се появят болки и температура, тогава търсят лекар. Затова е хубаво в такива състояния, когато има респираторни инфекции, самите общопрактикуващи лекари да имат насоченост за серозен среден отит. Защото при него тъпанчето не е хипермирано, те като погледнат с отоскопа няма да видят зачервено тъпанче, а едно тъпанче, което не е сивкаво, както е седефеният цвят на тъпанчето, а стои по-мътновато, все едно, че е залято с олио или с някаква мазнина. Това може да ги ориентира. Другото, което ще ги ориентира – като се направи тинтометрия, се вижда, че това тъпанче няма нормална реакция, даже няма никаква реакция и заради това се касае за такъв отит.
При тези състояния, когато е остър грипен отит, в първите дни може да се даде антибиотик, за да се изпревари вмъкването на бактерии през евстахиевата тръба и причиняване на гноен среден отит. Но това е по преценка на общопрактикуващия лекар, или на оториноларинголога – ако температурата е висока, ако болките са много силни, ако мехурите са много, тогава се прави антибиотично лечение. Ако нещата са в лека степен, може 2-3 дни да се изчака само със симптоматични средства.
При серозния среден отит антибиотичното лечение не помага. Там помага единствено противоалергично лечение с препарати и то 2-3 месеца. Един препарат примерно за 10-15 дни нищо не помага на болния. Ако след 3 месеца лечение не се получи желания ефект, тогава тъпанчето под обща упойка се срязва и се слага една вентилационна тръбичка. Тази вентилационна тръбичка се държи 6 месеца. Някои казват дренажна тръбичка. Тя не дренира, през нея не изтича слузта. Чрез нея, през външния слухов проход влиза въздух, който изтласква слузта през евстахиевата тръба и реално я отваря. Все едно, ако си представим една кофичка с кисело мляко и пробием капака, едната дупка не е достатъчна да изтича хубаво млякото, трябва втора дупка. Едната дупка – Господ е създал евстахиевата тръба, а втората дупка ние я правим с вентилационната тръбичка. Така че да не се притесняват родители и колеги когато става дума за поставяне на тия тръбички, те трябва да се поставят, но само когато вече сме опитали и не сме получили ефект от консервативно лечение.
Друго, което е характерно при тези респираторни заболявания е, че кой където му е слабото място се проявява. Хора, които са боледували от синуити и от бронхити, при една такава респираторна инфекция синузита им се изостря, бронхита им се изостря, други боледуват от бронхопневмонии. Така че, при такива зоболявания трябва общопрактикуващият лекар да е нащрек. Противовирусните препарати вече си пробиват път при нас, но има едно неудобство, че ние трябва да сме строго наясно за какъв вирус става дума, когато изписваме такъв препарат. Защото може да се окаже, че препаратът действа на братовчед му, а не действа на този вирус, който в момента е налице.
Могат ли да се получат усложнения от злоупотреба с антибиотици?
Злоупотребата с антибиотици значи, че си давал няколко антибиотика един след друг с различна мощност и тия антибиотици не са довели до нужния ефект.
По принцип, когато се използват такива антибиотици е опасно детето да се разболее от гъбична инфекция. Наличието на гъбична инфекция вече изисква съвсем друг подход на лечение. Но трябва да се знае, че самите антибиотици не влошават наличието на ушното заболяване, на острия отит. Защото антибиотиците се използват при остър гноен отит, при серозния отит не се използват.Там казахме, че се използват противоалергични препарати два до три месеца. Антибиотика е абсолютно безполезен.
Какво трябва да знае общопрактикуващия лекар? Острия гноен отит е заболяване, което трае 3 седмици. Ако болките минат за 3 дни, това не значи, че пациентът е излекуван. За около 3 седмици ухото се пази от вода, след това, ако няма перфорация, вече може да се смята, че е излекувано. От 3 седмици до 3 месеца ако продължават секрециите в ухото, вече се касае за серозен отит, който може да е настъпил след остър, който не е бил доизлекуван. Тоест, не е намерен подходящият антибиотик, или родителите са почнали друг вид лечение, което не препоръчвам, защото антибиотиците са едно голямо благо за човечеството, стига да се използват както трябва. По-голяма революция в лечението на болестите от антибиотиците досега не е известна. Над 3 месеца вече се касае за хроничен среден отит. Тогава много често се налага операция на ухото.
Навреме ли Ви пращат болните общопрактукуващите лекари?
Моето впечатление е, че пациентите се изпращат навреме, което говори че общопрактикуващите лекари имат такава насоченост. Друг е въпросът дали са познали диагнозата, но това вече е ангажимент на специалиста, а общопрактикуващия лекар трябва да го насочи към този специалист. Не съм имал в последните години някой пациент, който да е изтърван и да се е стигнало до някакви усложнения. А има сериозни усложнения при възпаление на ухото. Има парализи на лицевия нерв, засягане на равновесния апарат, оглушаване трайно за цял живот, минингити, абцеси на мозъка.
Имате над 40 години практика, какво още от богатия си опит бихте споделили с колегите?
Искам да кажа на общопрактикуващите лекари, че развитието на околоносните кухини, на синусите, докато се оформят горните, постоянни зъби, става в един бавен париод, в който рентгеновите снимки още не могат да дадат достатъчно добра информация. Защото синусите в първите години представляват едни цепки, които при всяка хрема се възпаляват. Не е нужно да се прати детето на рентген, да се облъчва, за да се търси има ли синузит и да се лекува синузит, когато синуса още не е развит. Той е оформен, вижда се къде е, но няма въздушно съдържимо, има в него една гъбеста кост, която постепенно се резорбира и се замества от въздушно съдържимо. Така че, едва след оформянето на горните зъби да пращат пациентите на ренгенови снимки.
Другото, на което искам да обърна внимание и което много колеги бъркат – когато се гледа гърло, езикът трябва да е вътре, в устната кухина, натиснат в предната половина с шпатула. Ако ти накараш детето да си изплези езика, двете сливици се събират в средната линия и изглеждат двойно по-големи, отколкото са всъщност. И веднага реакцията на лекаря е – ау, какви големи сливици има това дете, а те са нормални. Второто нещо – корена на езика в такива случаи се вдига нагоре и не може да се огледа цялото гърло.
Другото, което е характерно, трябва да се знае, че пътят на слузта е от носа към задната част, към носоглътката и към гърлото. Слузта от носа не изтича през входа на носа, през ноздрите. Това е станало когато вече сме се оформили в изправен стоеж и по силата на гравитацията изтласкването на слузта става назад към гърлото. При алергични хора тази слуз е повече и това ги довежда до лекаря. А когато има остра вирусна хрема пътят се блокира, парализират се тези изтласквания на слузта и започва да тече през носа. Заради това хората отъждествяват хремата със сополите. Сополът е признак на хрема, той не е хрема.
Разговорът води
Валя Колева
