
Стандартните телефонни разговори и чат приложенията не отговарят на законовите изисквания за телемедицина и излагат лекарите на юридически риск, алармира управителят на МЦ „МеонаМед“.
Използването на обикновени телефонни разговори и популярни чат приложения като Viber за консултиране на пациенти не отговаря на действащите законови изисквания за оказване на медицинска помощ от разстояние и поставя лекарите в сериозен нормативен риск. Това заяви д-р Елена Драгушева, дм — общопрактикуващ лекар и управител на МЦ „МеонаМед“, по време на XIII годишна конференция, посветена на иновациите и добрите практики в здравния сектор.
В своето изложение тя акцентира върху правния и практически парадокс, пред който са изправени общопрактикуващите лекари у нас. От една страна, по силата на Националния рамков договор за 2026–2028 г., те са задължени да осигуряват 24-часов достъп на своите пациенти извън обявения работен график, включително чрез телефонни консултации. От друга страна обаче, влязлата в сила през април 2026 г. Наредба № 5 дефинира всяка профилактична, диагностична или лечебна дейност без присъствен контакт като медицинска помощ от разстояние.
Строгите изисквания на Наредба № 5 при дистанционен контакт
Новата нормативна рамка означава, че дори стандартната консултация по телефона вече подлежи на строги правила и изисква:
- Надеждна и сигурна идентификация на самоличността на пациента;
- Предварително получено информирано съгласие;
- Използване на защитен комуникационен канал;
- Задължително медицинско документиране и вписване в Националната здравноинформационна система (НЗИС) до 16:00 ч. на следващия работен ден.
По думите на д-р Драгушева днес на практика всеки лекар консултира дистанционно, но масовите комуникационни средства не гарантират нито защита на чувствителните здравни данни, нито проследимост в НЗИС. С въвеждането на Наредба № 5 законодателят ясно е поставил границата, че дистанционната медицинска грижа трябва да носи същото качество, сигурност и професионална отговорност, както и присъственият преглед в кабинета.
Подготовка за Европейското пространство за здравни данни
Дигитализацията на връзката между лекар и пациент е от решаващо значение и в контекста на предстоящите европейски изисквания. Съгласно регламента на ЕС за Европейското пространство за здравни данни, от 2029 г. пациентското резюме и електронната рецепта ще се обменят в целия Европейски съюз в унифициран формат. Според експерта пълноценната интеграция на комуникационните процеси с НЗИС е единственият устойчив път за изпълнение на тази цел.
Технологично решение и подкрепа за първичната помощ
Като практически отговор на новите регулаторни предизвикателства бе представена специализираната платформа MeonaMed, разработена съвместно със софтуерната компания codbex. Системата затваря целия цикъл на дистанционната консултация в пълно съответствие с Наредба № 5:
1. Идентификация и съгласие: Потвърждаване на самоличността на пациента и подаване на електронно информирано съгласие още при самата заявка.
2. Криптирана среда и защита на файловете: Осигуряване на защитен канал за комуникация и обмен на изследвания, при който всеки медицински файл се шифрира със собствен ключ на ниво устройство и се съхранява в рамките на Европейското икономическо пространство, а пациентът контролира изцяло достъпа до данните си.
3. Автоматизация към НЗИС: Двустъпково подписване с квалифициран електронен подпис (КЕП) и автоматично подаване на генерирания амбулаторен лист към НЗИС.
Д-р Драгушева подчерта, че дигиталните инструменти не целят да заменят клиничната преценка на специалиста, а да му осигурят правна защита и повече време за реална грижа, оставяйки в негови ръце решението дали даден случай може да бъде консултиран онлайн или изисква незабавен преглед в кабинета.
В подкрепа на първичната извънболнична медицинска помощ екипът на „МеонаМед“ обяви и специална инициатива — платформата ще бъде предоставена безвъзмездно за период от шест месеца на трима общопрактикуващи лекари от страната, отговарящи на високи медицински и етични стандарти.







