Брой 1/2016
Д-р Р. Маркова
Педиатър-пулмолог, Първа детска специализирана клинника – София
Увод:
Алергичните заболявания са изключително разпространени при децата и имат разнообразни клинични проявления. Могат да засегнат очите (алергичен конюнктивит), носа (алергичен ринит), кожата (дерматит), дихателните пътища (астма), храносмилателната система (хранителни алергии) или дори цялото тяло (анафилактичен шок).През 1906 г. Clemens von Pirquet въвежда термина „ алергия“ за обозначаване на реакции на свръхчувствителност, а през 1923 г. A.Coca и R.Cooke въвеждат термина „атопия“. Алергичните заболявания показват глобална тенденция за нарастване по цял свят.
Днес се приема, че алергичните болести са израз на аберантен имунен отговор – реакция на свръхчувствителност към безвредни антигени ( алергени) от външната среда, към които нормалните, неалергични индивиди са толерантни. По своята същност алергията е „болест“ на имунитета.
Клиничната класификация на алергичните болести включва:
1. Респираторни алергични болести – бронхиална астма и алергичен ринит
2. Уртикария и ангиоедем
3. Хранителна алергия
4. Медикаментозна алергия
5. Алергия към отрова на инсекти ( инсект-алергия)
6. Атопичен и контактен дерматит
7. Серумна болест
8. Хиперсензитивни пневмонити
Алергичната реакция е израз на взаимодействие между алерген от околната среда и антитела, които се произвеждат от имунната система на всеки организъм. Най-често срещани алергени са полените на треви и дървета; спори на плесени; насекоми; прах; косми, пух, пера, храни, медикаменти и други химични вещества, с които човек влиза в контакт.
Склонността към алергична реакция често е наследствена. Ако и двамата родители страдат от алергии, рискът детето им да развие алергия е 50-75 %. Ако само единият родител има алергия, процентът варира между 20 и 30%. Ако няма алергии в семейството, рискът е нисък – 10 %. Не е задължително детето да прояви същите реакции като тези на родителите си. Например, баща, страдащ от сенна хрема и майка с екзема, могат да имат дете, чийто първичен проблем е астма. Когато родител и дете страдат от алергия, реакциите при детето може да не са толкова силно изявени като тези на родителя и обратното.
Клиничното проявление на алергичния марш се променя през цялото детство: например в кърмаческа възраст може да се развие екзема, която да се преодолее след 2-3–та година. В по-късна възраст да се отключи сенна хрема и астма. Хранителните алергии обикновено се преодоляват с времето. На практика никой не може да предвиди точно дали детето ще „израсне“ една или друга алергия, но в повечето случаи с времето симптомите отслабват.
Симптоми
Понякога родителите мислят, че подсмърчането, търкането на носа, хъркането и дишането през устата са просто лоши навици, но всичко това може да бъде знак за алергичен процес. Постоянното дишане с отворена уста, причинено от запушване на носа, е също алергичен симптом, то може да наруши правилното подреждане на зъбите.
Честото прочистване на гърлото, особено сутрин, когато детето се събуди, може да е в резултат на алергия, свързана с оток на носната лигавица и отделяне на секрет.
Кашлицата е друг алергичен симптом. Може да се предизвика от фарингеална секреция или от спазъм на дихателните пътища. Ако спазмът е силен, като резултат може да се появи „хриптене“( „свирене“) на гърдите. Ако кашлицата е упорита и е с хроничен ход, обостря се от вирусни инфекции, физическо усилие би могло да се предполага бронхиална астма при съответния пациент.
Честото главоболие, по-специално болките в областта на челото и носните синуси, може да са предизвикани от алергичен оток на носните конхи. Зачервяване, сърбеж и оток – това са симптоми, които се наблюдават при алергия на очите.
Тъмните кръгове под очите („алергично хало“) също могат да бъдат израз на алергична реакция, но не винаги.
Много видове кожни обриви са проява на алергия. Екземата представлява появата на сухи, леко зачервени, сърбящи петна. Дерматитът е раздразване на кожата, причинено от реакцията й при пряк контакт с алергена.
Лекарска оценка
Лекарят може да допусне алергично заболяване само след добре снета анамнеза и подробен физикален преглед. В големия брой от случаите, описанието на симптомите във времето е напълно достатъчно. Лабораторни изследвания са необходими само при определени пациенти, такива са: кръвни еозинофили, функционално изследване на дишането, КАП, елиминационни и провокационни тестове, общи ИгЕ и алерген – специфични ИгЕ, еозинофилен катийонен протеин и други.
Имайки предвид водещото значение на добрата анамнеза трябва да се потърсят специфични детайли в анамнезата: Кога за пръв път се е появил проблемът? Колко често се оплаква детето? По кое време на деня (денонощието) заболяването се влошава/ активира? Симптомите влошават ли се на открито, в затворени пространства, в градска среда, на село, близо до водоизточник или на надморска височина? Променят ли се при физически усилия или фактори от околната среда като студ, горещина, влага, упражнения или излагане на цигарен дим? Използват ли се лекарствени средства? Кои от тях са били ефикасни?
Понякога воденето на дневник може да бъде от помощ. Подробности за околната среда, в която живее детето, като неговата стая, например, също могат да са от полза. Потенциални алергени са всички плюшени играчки, пълнежът на възглавниците, отоплителните уреди и техните филтри, всички събиращи прах предмети, завеси и други.
Дихателни алергии
1. Алергичен ринит
Представлява ИгЕ медиирано алергично възпаление на носната лигавица, характеризиращо се със сърбеж в носа, но често и в очите, гърлото, небцето и ушите – пристъпно, многократно кихане – запушване на носа – повишена секреция (ринорея). При алергичния сезонен ринит (сенната хрема) секрецията е бистра и водниста. Доста често секретът при алергичния ринит, освен отпред през ноздрите, се стича и назад към фаринкса, което безпокои болните и причинява кашлица – „фарингеално кашляне“ – постназален дрип. Алергичният риноконюнктивит е най-честото алергично заболяване, от което страдат над 45 млн. хора по света. Има честота според различните географски ширини между 3.5 до 25%.
Алергичният ринит бива:1.Сезонен ринит (сенна хрема) – предизвиква се от полени 2. Целогодишен ринит – предизвиква се от домашен прах, животински косми, пърхот, пера, плесени.
Диагнозата се поставя чрез клиничните симптоми, провеждане на риноцитограма (назален секрет за еозинофили) – характерна еозинофилия над 10%, увеличени общи ИгЕ и алерген – специфични ИгЕ, кръвна еозинофилия.
2. Бронхиална астма
Астмата е хронично неинфекциозно възпаление на дихателните пътища, в което участват много клетки, предимно мастоцити, еозинофили и Т – лимфоцити. При генетично предразположените индивиди това възпаление води до различно изразена бронхиална хиперреактивност към различни неспецифични и специфични стимули (алергени), която е спонтанно обратима или след лечение Честотата на астмата е 10-15% за детската популация и 5-10% при възрастните, по-голяма в индустриалните страни.
Вирусните инфекции се явяват основен етиологичен агент при обострянето на астмата в ранната детска възраст. От тях с най-голямо значение са риновирусите, следвани от парагрипните и аденовирусите. Действат чрез т.нар адхезионни молекули ICAM -1 (CD 54). В есенно-зимния сезон се наблюдава висока честотата на вирусните инфекции при децата. Въздействието с имуномодулатори намалява честотата на вирусните инфекции и редуцира инфекциозните екзацербации на астмата. Това става предимно с препарати, които имат имуномодулираща антивирусна активност.
Такива са препаратите, съдържащи бета – глюкан (Imunobor Kids). Бета глюканът е биологично активен полизахарид, който се състои от глюкозни полимери. В естествен вид може да се открие в хлебната мая, ечемик, овес и различни видове гъби. Биологичното му действие е свързано с активиране на макрофагите и противовирусна активност. В комбинация с витамин С, който има мощно антиоксидантно действие, комплексът бета – глюкан – витамин С (Imunobor Kids Activ) е със силно изразена имуномодулираща активност. Прилагането на комплекса при деца с астма намалява честотата на вирус– индуцираните екзацербации, с което подобрява контрола на заболяването.
Бета глюкан (Imunobor Kids) възстановява баланса между Тh1 и Тh2, на което се базира и антиалергичния му ефект.
Фиг. 1
При алергична диатеза е нарушен баланса между Th1 и Th2 отговор. Под въздействие на микроорганизми и алергени Т – лимфоцитите се диференцират в Th2 и в резултат на това се повишава продукцията на IgE. Това води до алергична реакция. Когато се приема бета глюкан, чрез специфични рецептори на макрофагеалната клетка се осъществява свързване, в резултат на което Т – лимфоцитите се стимулират и превръщат в Th1, което води до специфичен имунен отговор с отделяне на IgG.
Данни от проучвания за бета глюкан при деца с астма (Production of interleukin-10 in asthmatic children after Beta-1-3-glucan: Allergologia et Immunopathologia (2009), Volume 37, Issue 4, Pages 188-192), доказват мястото на последния при профилактика на вирусните екзацербации на астмата целогодишно, но особено през есенно-зимния сезон.
Терапевтичните схеми на приложението на Imunobor Кids в моята практика се определят от възрастта на детето, подлежащия терен като хронична дихателна патология и честотата и тежестта на наблюдаваните вирусни инфекции. Най-добър клиничен ефект се получава при непрекъснато приложение за период от 3 месеца в подходяща терапевтична доза, след което, ако е необходимо, може да се направи пауза (1-2 месеца) и възможен нов курс. Винаги трябва да се отчита основното значение на собствената имунна защита, както и епидемичната обстановка.