Брой 11/2010
Д-р К. Андреев, д. м.
Очно отделение, І МБАЛ – София
Бактериалният конюнктивит е едно от най-срещаните възпаления на очите и е честа причина за търсене на офталмологична помощ от общопрактикуващия лекар.
Непосредствено след раждането конюнктивата и клепачите се населяват от микроорганизми и така формираната естествена микрофлора непрекъснато се променя. За развитие на бактериална инфекция в конюнктивата трябва броят на патогенните микроорганизми да надхвърли защитния капацитет на слъзния филм, което позволява тяхната инвазия. Допълнителни фактори, които способстват развитието на бактериалния конюнктивит, са нараняване на конюнктивата, намален имунитет след общо заболяване или травма, ползване на плувни басейни, ниска лична хигиена, среща с високовирулентен щам. Разпространението на заболяването се улеснява при наличие на близък контакт между хората, например в големи детски колективи – ясли, детски градини, училища.
Характерните симптоми на бактериалния конюнктивит се появяват внезапно и включват зачервяване, парене, болка в окото и наличие на секрет. Последният обикновено е мукопурулентен или пурулентен, белезникавожълт до жълтозелен на цвят според причинителя. Често секретът причинява залепване на клепачите, особено сутрин след събуждане, когато се наблюдава и отложен като крусти върху миглите. Обикновено заболяването е двуочно, но не винаги очите се засягат едновременно. Възможно е наличието на съпътстващ или предшестващ блефарит – възпаление на мигления ръб. Рядко усложнение със сериозна прогноза за зрението представлява възпалението на роговицата – кератит (1). Сред най-честите причинители на бактериалния конюнктивит са грам положителните коки – Staphilococcus aureus, Staph. Epidermidis, Streptoccocus pyogenes, Strept. pneumoniae, грам отрицателни коки – Neisseria meningitides, Moraxella lacunata, грам отрицателни пръчици – род Нaemophilus, семейство Enterobacteriaceae (родове Klebsiella и Proteus). Диагнозата се поставя на базата на характерната клинична картина. Микробиологично изследване и изолиране на причинителя се предприема обикновено при тежка инфекция, която персистира след локална антибиотична терапия или при наличие на усложнения, например кератит.
При тези случаи е необходимо пациентът да се насочи към специалист по очни болести. Лечението на бактериалния конюнктивит включва механично почистване на секрета с антисептични разтвори и локално прилагане на антибиотици. За пациентите, носещи контактни лещи, е необходимо да знаят, че докато трае лечението на бактериалния конюнктивит, не се препоръчва тяхното носене. Причината за това е, че лещите могат механично да травмират окото и да доведат до усложнения, както и могат да акумулират бактерии, техни токсини или консерванти от използван медикамент за лечение на заболяването.
Fucithalmic® представлява вискозни очни капки, съдържащи 1% разтвор на антибиотика фусидова киселина. Тя е изолирана от гъбичката Fucidium coccineum и има химична структура, подобна на стероидите. Според концентрацията си притежава бактериостатичен или бактерициден ефект, който се дължи на инхибиране на протеиновия синтез в прокариотната клетка на рибозомно ниво. Спектърът на фусидовата киселина е сравнително тесен. Много добра е активността й спрямо стафилококи и стрептококи, особено спрямо Staph. аureus, включително метицилин резистентни щамове. Антибиотикът е активен и спрямо Нaemophilus influencae, родовете Neisseria, Corynebacteria и Moraxella (2). В Европа се използва с успех от 60-те години на миналия век. Фусидовата киселина прониква добре през аваскуларни тъкани, дори при наличието на значителна гнойна колекция. Тя преминава в предната камера на окото при интактен епител на роговицата (3, 4). Към медикамента е наблюдавана относително ниска резистентност (5, 6). Няма възрастови ограничения при лечението с Fucithalmic®. Благодарение на вискозната консистенция се постига удължено освобождаване на фусидовата киселина, като при това се осигуряват достатъчно високи концентрации в преднокамерната течност и в конюнктивата до 12 часа след накапването. Това позволява Fucithalmic® да се поставя в конюнктивния сак само два пъти на ден. При по-тежка инфекция някои клиницисти препоръчват лечението да започне с ударна доза – четири пъти за първия ден и два пъти за останалите дни (2). Курсът на лечение е със средна продължителност 5 до 10 дни.
При проучване върху 484 пациенти с бактериален конюнктивит в Канада, сравняващо Fucithalmic® (поставян два пъти на ден) с локален тобрамицин 0,3% (поставян 4 до 6 пъти на ден), не е установена съществена разлика в ефикасността на медикаментите. Удобството за пациентите и респективно комплайънсът обаче са значително по-добри при Fucithalmic®, особено във възрастовата група между 2 и 9 години (9). Подобни са резултатите от проучване, сравняващо Fucithalmic® (два пъти на ден) с очен мехлем на 1% хлорамфеникол (четири пъти на ден) във Великобритания. От 300 пациенти с бактериален конюнктивит, роговична ерозия или чуждо тяло 5-дневен курс на лечение са завършили 51,3% от групата с фусидинова киселина и 37,2% от тази с хлорамфеникол, като разликата е статистически значима, Р<0,05 (7). Пациентите, лекувани с Fucithalmic® , по-рядко прекъсват преждевременно лечението си след изчезване на симптомите поради удобството на двукратното поставяне и добрата локална поносимост на препарата (10). Той е най-често изписваният локален очен антибиотик за лечение на бактериални конюнктивити в Холандия и Великобритания (2, 7, 8). В заключение може да се обобщи, че Fucithalmic® притежава добра ефикасност и локална поносимост. Той е средство на избор за лечение на бактериалните конюнктивити, особено на тези, причинени от стафилококи. Подходящ е за всички възрастови групи и лесно се прилага при деца. Библиография:
1. Schaefer F, O Bruttin, L Zografos, Y Guex-Crosier: Bacterial keratitis: a prospective clinical and microbiological study. Br J Ophthalmol 2001; 85: 842-847
Doughty MJ, Dutton GN: Fusidic acid viscous eyedrops–an evaluation of pharmacodynamics, pharmacokinetics and clinical use for UK optometrists. Ophthalmic Physiol Opt 2006; 26: 343-361
2. Taylor P, E Burd, Kh Tabbara: Corneal and intraocular penetration of topical and subconjunctival fusidic acid. Br J Ophthalmol 1989; 71: 598-601
3. Robert P-Y, A Tassy: Biodisponsabilite des antibiotiques. J Fr Ophthalmol 2000; 23: 510-513
4. Dobie, D, Gray J: Fusidic acid resistence in Staphilococus aureus. Arch Dis Child 2002; 89: 74-77
5. Biedenbach D, P Rhomberg, R Mendes, R Jones: Spectrum of activity, mutation rates, synergistic interactions, and the effects of pH and serum proteins for fusidic acid (CEM-102). Diagn Microbiol Infect Dis. 2010; 66: 301-307
6. Rietveld R, G ter Riet, P Bindels, F Schellevis, H van Veert: Do general practitioners adhere to guideline on infectious conjunctivitis? Results of the Dutch National Survey of General Practice. BMC Fam Practice 2007; 8; 54
7. James, M.R., R. Bogan, M Carew-Mccoll: A study to compare the use of fusidic acid viscous eyedrop and chloraphenicol eye ointment in an accident and emergency department. Arch Emerg Med 2001; 8: 125-129
Jackson WB, Low DE, Dattani D, Whitsitt PF, Leeder RG, MacDougall R: Treatment of acute bacterial conjunctivitis: 1% fusidic acid viscous drops vs. 0.3% tobramycin drops. Can J Ophthalmol 2002;37:228-237
8. Griffiths P: What type of eye drops should be given to a toddler with conjunctivitis? Br J Community Nurs 2003; 8:364-368
