Вирусологията днес е забравена и пренебрегната и всички ние – медицинскатат общност и представителите на академичните среди, както и цялото общество сме призвани да върнем интереса към нея, защото при тази глобализиция, която имаме днес, винаги ще има необходимост от ясно познание и ясно виждане за изненадите, които ще ни носят вирусите. Това сподели вирусологът от Университета „Бен Гурион“ в Тел Авив д-р Лесли Нобел. Именитият специалист е единственият изследовател на вирусите на Ебола и Зика извън САЩ. Той е известен и с това, че всяка година работи в Африка – в Уганда, където провежда изследвания на терен заедно със своите колеги от тази централноафриканска държава.
Д-р Лобел бе гост лектор на Петнадесетия международен конгрес за студенти и млади лекари – един от трите най-авторитетни форуми от този род в света за млади медици.
Човечеството все повече ще се сруща с вируси като Зика, изненадите няма да намаляват, напротив, добави д-р Лобел и подчерта, че не можем да очакваме успехи, ако в света има такова политическо и икономическо разделение и всички работят разделени, всеки сам за себе си. Имаме много предизвикателства във вирусологията, проблемът в намирането на ваксини е само една част от тях, посочи ученият. По неговите думи не по-малко важно съществено е да се разберат екосистемите, в които се развиват и действат вирусите и това се отнася както за Зика, така и за вируси като жълтата треска. До този момент не знаем много за Зика вируса, това, което ще се разбере за овладяването на тази инфекция в бъдеще обаче ще може да се използва и като модел за лечение на други заразни заболявания в бъдеще, в това съм сигурен, подчерта ученият. „Бразилия реагира по-спокойно и по-трезво на проблема, докато в САЩ беше допусната известна истерия.“, коментира още ученият. В допълнение той даде пример и с Ебола – инфекцията, за която американската армия е разполагала с ваксина още преди години, но тя не е била използвана, защото парите не са достигали и експериментите са приключили до изпитвания върху животни. Когато човечеството отново се изправи пред описността от Ебола, отново започна да се обръща внимание на този вирус.
Ето защо е важно да има координирани усилия – все пак нека си дадем сметка, че става въпрос не просто за инфекции, а за хора, които страдат от тях, обобщи в заключение д-р Лобел.
Сърдечната недостатъчност е един много съществен проблем, пред който кардиологията в последните години се изправя все по-често, след като кардиолозите успяха да решат до голяма степен трудностите, пред които бяха изправени в лечението на миокардния инфаркт, посочи друг гост лектор на форума – д-р Крейг Лайгет от Медицинския факултет „Радклиф“ от Университета Оксфорд. Сърцето е е един много важен орган, защото през него преминава 25% от целия кръвоток в човешкия организъм, как то се възстановява след инфаркт, защо декомпенсират неговите клетки и по какви механизми става това – ето тези въпроси вълнуват днес кардиологичната общност. каза още д-р Крейг и припомни, че сърдечната недостатъчност води до смърт в 50% от случаите 5 години след поставянето на диагнозата, което е твърде голямо предизвикателство, пред което не трябва да отстъпваме, добави още д-р Крейг и подчерта, че в областта на кардиологията можем да очакваме много голям прогрес от използването на стволовите клетки и постиженията на регенеративната медицина като цяло.
Ракът е едно много сложно заболяване и когато говорим за резистентност към химиотерапия, не бива изцяло да я сравняваме с антибиотичната резистентност, подчерта проф. Робърт Браун от Империал Колидж в Лондон, световно признат изследовател в областта на рака. Ако има нещо, което трябва да се знае и разбере от всички, това е перспективата, която разкриват постиженията на имунологията за лечение на злокачествените тумори. Другата посока, в която вървим е индивидуализираното лечение и то вече става факт за много хора, допълни проф. Робърт Браун. Епигенетиката на рака действително е една много специфична област, но тя се развива и сме длъжни да си дадем сметка, колко много очакваме от тези изследвания.
Петнадесетото издание на конгреса събра над 700 студенти по медицина, млади лекари, дентални лекари и фармацевти от 50 страни. Според д-р Радислав Наков, един от главните организатори на форума, подготовката на следващото издание вече е в ход и Асоциацията на студентите медици – България, София вече обмисля нови идеи и търси нови участници.
