Брой 11/2010
Д-р Л. Рязкова,
Очно отделение, І МБАЛ – София
Макулната дегенерация, свързана с възрастта или сенилната макулна дегенераця- е сред водещите причини за тежко увреждане на зрението на едното или двете очи при хора над 50-годишна възраст. В зависимост от патофизиологията и клиничната картина заболяването се разделя на две форми – суха и влажна форма. При сухата форма в макулата се отлагат така наречените друзи –жълтеникави лезии, които са изградени от фосфолипиди и се натрупват между бруховата мемрана и фоторецепторите. Ако са малко на брой и по размери, могат да не водят до клинична изява, но когато се увеличат и доведат до разместване на надлежащите фоторецептори или атрофия на пигментния епител, е налице намалена зрителна острота, метаморфопсии (разкривени образи), нарушено нощно виждане. Влажната форма на сенилната макулна дегенерация се свързва с разрастването на фиброваскуларна мембрана с неосъдове, произхождащи от хориоидеята, които могат да доведат до рецидивиращи хеморагии и рязко влошаване на зрението. Клинично влажната форма протича драматично за пациента, като в крайните фази на заболяването се формира цикатрикс в областта на макулата, а пациентът на практика е със загубено централно зрение и запазено само периферно зрение. Златният стандарт за поставяне на диагнозата „сенилна макулна дегенерация” и определяне на нейната форма е флуоресцеиновата ангиография. В съременната офталмологична практика широко е навлязла и оптичната кохернтна томография.
Катарактата или старческото перде е водещата в света причина за обратима слепота. Представлява постепенно помътняване на структурите на лещата, което се съпътства с намаление на зрителната острота, в крайните стадии на заболяването форменото зрение е напълно загубено, пациентът вижда само светлина.
В етиологията на тези две социално значими заболявания съществена роля се отдава на ултравиолетовата светлина и образуваните от нея свободни радикали, водещи до оксидативен стрес и последващи дегенеративни промени в клетките.
Лутеинът и зеаксантинът принадлежат към групата на каротеноидите и са двата основни пигмента в ретината, като лутеинът се поглъща предимно от пръчиците, а зеаксантинът – от колбичките.Тези пигменти са открити и в лещата. В очните тъкани тези каротеноиди действат като мощни антиоксиданти и филтри за високоенергийната синя светлина.
Клинични проучвания доказват, че оралният прием на лутеин и зеаксантин намалява риска за развитие на макулна дегенерация с 57% в сравнение с приелите по-ниски дози (0.5 мг), както и сигнификантно подобряват зрителната острота при пациенти с вече развита дегенерация на макулата . Подобно проучване показва намаление на риска за развитие на катаракта с 22% в сравнение с контролната група. Друго проучване дoказва, че приемът на двете съставки увеличава пигментната плътност на макулата, което също спомага за по-добра зрителна острота и намален риск от макулна дегенерация.
Пигментиният ретинит е наследствено заболяване, което засяга около един милион души в света. Характеризира се с атрофия на фоторецепторите (пръчици) на ретината и в крайна сметка води до слепота. Приемът на високи дози лутеин (40 мг) подобрява зрението и забавя загубата на периферно зрение при тези пациенти.
Доскоро се е смятало, че луеинът и зеаксантинът се съдържат само в тъканите на окото и играят роля само за зрението. Оказва се обаче, че тези пигменти се съдържат и в кожата, като имат протективна роля срещу УВ-лъчи, причиняващи еритем и възпаление, подобряват еластичността на кожата и повишават липидното й съдържание.
Каротеноидите намаляват липидния срес и пероксидация и в съдовия ендотел и имат протективна роля срещу развитието на атеросклерозата и рака на белия дроб. Това значително разширява показанията за прилагане на препаратите, съдържащи лутеин и заксантин.
Околут е препарат, съдържащ 6 мг чист лутеин и 450 µг зеаксантин. Има широки показания на приложение. Най-често това са пациенти с повишен риск за макулна дагенерация (пушачи, светли очи), високостепенно късогледство, нарушено нощно зрение, пигментен ретинит, хора, работещи интензивно на компютър. С повишаване на дозата на луитеина се повишават и плазмените концентрации, като те са най-високи при доза 20 мг. За тази дозировка е установено, че има не само протективен, но и лечебен ефект, като може да възстанови нормалната структура на макулата при започнали вече дегенеративни промени. Такива оптимални количества – 20 мг лутеин и и 1500µг зеаксантин осигурява препаратът Околут Дуо. Въпреки че луеинът и зеаксантинът се съдържат в много зеленчуци и плодове, диетата не е достатъчна за набавяне и усвояване на нужното количество очни пигменти в организма, а приемът на една или две капсули дневно от препарата в зависимост от нуждите за профилактика или лечение решава този проблем. Не са наблюдавани нежелани ефекти и от двата препарата, нямат противопоказания при бременни и деца. В личната си практика не съм срещала пациент, който да съобщи за нежелан ефект след прием на Околут или Околут Дуо.
В заключение може да се каже, че препаратите Околут и Околут Дуо са добро решение за профилактика на най-често срещаните очни и системни заболявания и единствено средство за подобрение на зрението при пациенти, страдащи от суха форма на макулна дегенерация.
