Брой 1/2009
♦ представлява нарушение на Европейските принципи за здравна равнопоставеност на цялото население.
1.6. Профилактичните анти-HPV ваксини, регистрирани в България, не са включени в имунизационния календар и разходите за тях не се реимбурсират. Следователно достъпът до анти-HPV ваксини също се оказва лимитиран в рамките на по-заможни и по-образовани социални групи. С това здравната неравнопоставеност на българското население допълнително се задълбочава.
1.7. В България са налице някои от основополагащите компоненти на организирания популационен скрининг за рак на маточната шийка, докато други компоненти, без които никоя Национална програма за превенция на рака не би могла да претендира за ефективност, засега отсъстват. Сред липсващите компоненти можем да посочим:
♦ специализирана административна единица с ясно дефинирани правомощия, управляваща скрининга,
♦ нормативно уреден достъп до популационни база-данни, които биха идентифицирали колко и кои жени попадат в определената за скрининг възрастова група*,
♦ скринингов регистър, който би позволил проследяване на жените , обхванати в скрининговата програма, както и мониториране, оценка и анализ на ефективността от скрининга,
♦ система за скринингово известяване на населението,
♦ съгласие в отделните съсловия и в общ еството по въпроса кой извършва скрининговите цитонамазки,
♦ нормативна база за контрол върху качеството и законосъобразността на скрининговите програми, както и на участващите в тях
* На първо време: всички жени на възраст о т 30 до 59 години.
Лаборатории, здравни специалисти и административен апарат,
♦ достатъчен лабораторен капацитет за скрининговите изследвания, вкл. мерки за преодоляване на липсата на достатъчен брой обучени цитопатолози и пълната липса на цитотехници,
♦ възприети и утвърдени логистични и медицински алгоритми, необходими за проследяване на сигнализираните от скрининга случаи,
♦ възприета политика за въвеждане на програма за приложение на анти-HPV ваксини и интегрирането й в скрининговата програма, като част от имунизационния календар,
♦ изградена организация, която да позволява на всички специалисти, осъществяващи скрининга, да обсъждат помежду си взаимодействията с пациентките, както и особеностите на различните диагностични методи.
1.8. За постигане на отчетлив резултат в борбата с рака на маточната шийка са необходими съвместни и координирани усилия от страна на различни специалисти в областта на медицината, общественото здраве и здравния мениджмънт. Засега в техните среди липсва консенсус по основни аспекти на евентуалната Национална програма за превенция на рака на маточната шийка.
1.9. Българското гражданско общество проявява нарастващо внимание към проблемите, свързани с рака на маточната шийка и нарастваща готовност да участва в мерки по превенцията на това заболяване, вече възприети от други страни-членки на Европейския съюз – организиран популационен скрининг и масово анти-HPV ваксиниране на подрастващи момичета.
2. ПРЕПОРЪКИ
2.1. Борбата с рака на маточната шийка трябва да бъде едновременно успешна, икономически обоснована и свободна от дискриминация на части от населението. Единствената организационна форма, която може да отговори на тези условия е Национална програма за превенция на рака на маточната шийка.
2.2. Националната програма за превенция на рака на маточната шийка трябва да е дългосрочна и да съчетава организиран популационен скрининг и ваксиниране срещу онкогенни типове HPV на подрастващи момичета.
2.3. Отговорност за правилното стартиране и действие на програмата следва да се поеме от обособена административна единица. Необходимо е тази административна единица да разполага с бюджет и ясно дефинирани правомощия, които да й позволят управление и контрол на всички компоненти на програмата.
2.4. До изграждането на административна единица за управление на програмата, Министерството на здравеопазването следва да създаде и финансира комисия или друг временен орган, натоварен с разработване на Национална програма за превенция на рака на маточната шийка и нейното поетапно активиране.
2.5. Комисията по предходната точка трябва да включва официални представители на всички медицински и други специалности, които ще участват в програмата : акушерство и гинекология, патология/цитопатология, обща медицина, епидемиология, вирусология и ваксинология, обществено здравеопазване, медицинска статистика, здравен мениджмънт, здравии грижи и др. Наложително е участието на представители на професионални сдружения и други неправителствени организации, ангажирани с проблемите на раковата превенция, както и на международни експерти, с опит в създаването и функционирането па подобни програми.
2.6. Задачите, поставени пред комисията включват:
♦ анализ на сегашното състояние и тенденциите на заболяемост и смъртност от рак на маточната шийка в България, с акцент върху различията между отделни региони и групи от населението,
♦ количествена и качествена оценка на съществуващата национална, регионална и локална инфраструктура (клинични, лабораторни, административни, информационни и др. звена); разработване на стриктни критерии за участие в скринингова програма,
♦ визия за нови инфраструктурни компоненти и срокове за тяхното изграждане,
♦ прецизиране на изискванията към наличните и бъдещи инфраструктурни компоненти,
♦ оценка на съществуващата нормативна база и препоръки за изменения и допълнения на нормативни актове, както и за създаване на нови такива,
♦ оценка на наличните човешки ресурси (между които: гинеколози, цитопатолози, хистопатолози, цитотехници, общопрактикуващи лекари, акушерки/медицински сестри, специализирани програмни администратори и др.); прецизиране на възможности и срокове за компенсиране на съществуващи недостатьци и липси чрез всички възможни форми на обучение*,
♦ сравнителна оценка на различимте скринингови методи и алгоритми по отношение на тяхната приложимост в български условия (включително икономически анализ),
♦ сравнителна оценка на достъпните анти-HPV ваксини по отношение на тяхната приложимост в български условия (включително – фармако-икономически анализ),
♦ анализ на съществуващите комуникационни възможности между отделните медицински специалности; създаване на нови такива и внедряване на средства за комуникация, които способстват за ефективното управление на програмата, проследяването на сигнализираните от скрининга случаи и евентуалното проследяване на ваксинирани контингенти,
♦ оценка на обществените очаквания и нагласи по проблема „превенция на рака” прецизиране на нуждите от здравни знания, вида и начините на тяхното разпространение,
♦ оценка на очакванията и нагласите в средата на медицинските специалисти; прецизиране на нуждите от обучение, вида и начините за провеждането му,
♦ търсене и анализ на възможности за външно финансиране (Европейски структурни фондове, Световна банка, Европейска банка за развитие, други), които биха могли да бъдат привлечени в етапа на разработване на програмата за превенция и изграждане на нейните компоненти,
♦ търсене и анализ на собствени източници за стабилно финансиране на административния апарат на програмата за превенция, както и на други нейни компоненти, чието финансиране в момента не е предвидено; идентифициране на здравни разходи, които се очаква да бъдат редуцирани след въвеждане на програма за превенция; търсене на възможности за пренасочване на финансови потоци,
♦ структуриране на Национална програма за превенция на рака на маточната шийка, която да съответства на националните приоритети в гарантираната от правителството бюджетна рамка,
♦ разработване на десетгодишен план за поетапно задействане на програмата.
2.7. За качествено изпълнение на задачите по предходната точка комисията трябва да разполага със срок от една година, считано от първото й заседание.
2.8. След запознаване с резултатите от работата на комисията, правителството следва в най-кратки срокове да утвърди бюджет и да предприеме стъпки за стартиране на Национална програма за превенция на рака на маточната шийка.
2.9. За разработване на програмата, изграждане на съответна инфраструктура, обучение на човешките ресурси, подготовка на населението и т.н . следва да се осигури финансиране от държавния бюджет, а така също да се привлекат средства от външни донори (Европейски структурни фондове и други).
2.10. Трайното функциониране на програмата не може да разчита на донорски постьпления. То следва да има нормативно утвърден мандат и да се финансира от национални източници – държавен бюджет, НЗОК, други национални източници. Конкретни предложения по подбора на тези източници и за относителния дял на тяхното участие (от 0 до 100 %) трябва да бъдат дадени о т комисията по т . 2.4.
2.11. Превенцията на рака на маточната шийка трябва да стане приоритет за България. Очаква се резултатите от нея да бъдат значими както в чисто медицински, така и в икономически план. Инфраструктурата, изградена за целите на Националната програма за превенция на рака на маточната шийка може да бъде използвана В борбата с рака на гърдата и на дебелото черво, съгласно директивите на Европейската комисия5.
** Например: създаване на учебен план- програма за специалност Цитотехника В медицинските колежи
ЦИТИРАНИ ИЗТОЧНИЦИ 1. Cancer Incidence in Bulgaria. Bulgarian Cancer Registry, Vol. XVI, Sofia, 2008. 2. International Agency for Research on Cancer. Cervix Cancer Screening. IARC Handbooks of Cancer Prevention, Vol. 10. IARC Press, Lyon, 2005. 3. European Commission. Cancer screening in the European Union. Report on the implementation of the Council Recommendation on cancer screening. First Report. Luxemburg, 2008. 4. Arbyn M, Anttila A, Jordan J, Ronco G, Schenck U, Segnan N, et al. editors. 2nd ed. European Guidelines for Quality Assurance in Cervical Cancer Screening. Luxembourg*. Office of Official Publications of the European Communities, 2008. 5. Council of the European Union. Council Recommendation of 2 December on Cancer Screening. Off J Eur Union 2003; 878: 34-38
