Gustav Hauser и Proteus

Gustav Hauser и Proteus
468×60 – top

Gustav Hauser (1856-1935)

Proteus е епоним на Грам-отрицателни микроорганизми, характеризиращи се с променлива форма и функция в зависимост от средата. Протеите са факултативни анаероби, чийто резервоар е чревният тракт у човека. Патогените причиняват пикочни инфекции, пневмонии и др. заболявания; предполага се, че играят етиологична роля за възникването на ревматоиден артрит. Микроорганизмът е открит от немския патолог и микробиолог Gustav Hauser (1856-1935), който описвайки неговата изменчивост, му дава името Proteus; наименованието е заимствано от „Одисея“, в която Омир (VIII в.пр.Хр.) представя морския бог Протей като божество, приемащо различни образи, за да оцелява от враговете си [3,6].

Според Омир, Протей е син на Посейдон, повелителя на моретата и морските бури. В „Одисея“ се разказва за гръцкия герой Менелай и неговата свита, които завръщайки се от разрушената Троя, са задържани от олимпийските богове в Египет; те са разгневени, че не им е принесена хекатомба. От безветрието и настъпващия глад ги спасява Ендотея – „щерка на якия старец Протей, господар на вълните“. Тя съветва Менелай и другарите му да заловят с хитрост баща ú, който да им даде спасителен съвет. Гръцките герои устройват засада на бог Протей, а той се опитва да се измъкне като приема различни образи:

„Първо се стори на лъв кръвожаден с надигната грива,
после на дракон, пантера и още глиган исполински,
стана вода бързотечна, дърво с възвисени върхари“ [1].

След тези метаморфози Протей съветва Менелай и другарите му да принесат на Зевс и олимпийските богове хекатомба и едва тогава „боговете по пътя мечтан ще те пратят“. Гръцките герои изпълняват съвета на морското божество и от Олимп им пращат попътен вятър [1].

Gustav Hauser е роден на 13.07.1856 г. в Ньордлинген, Бавария. Баща му, Gustav Hauser (1822-1872) е преподавател по селскостопански науки, а майката – Justine (1833-1859), произхожда от търговско семейство. Младият Hauser учи и следва с големи трудности, поради ранната загуба на родителите. Следва медицина последователно в Мюнхен и Ерланген, където се промотира през 1881 г. Хабилитира се по патоанатомия и бактериология в Ерланген (1883). През следващите години предприема пътувания до Алжир и Швейцария, за да се лекува от белодробна туберкулоза. От 1894 г. е извънреден професор по патология, а от 1895 г. поема едноименната катедра от своя учител Friedrich von Zenker (1825-1898), известен с описанието на болестта трихинелоза, причинявана от Trichinella spiralis. От 1928 г. Hauser е почетен (емеритус) професор. През 1885 г. открива и описва патогена Proteus [7]. През 2000 г. е описан нов представител на рода Proteus, който е Грам-негативен, оксидазонегативен и с неуточнена патогенност за хора и животни, на който е дадено името Proteus Hauseri [5].

Други епоними, свързани с Proteus [4]:

  • Синдром на Proteus (Proteus syndrome). Рядко наследствено заболяване, описано за пръв път през 1979 г. от M. Cohen. Характеризира се с пигментни невуси и задебеляване на кожата, липоми, хемангиоми и несиметрично развитие на крайниците (хеми хипертрофия). До 2015 г. са описани около 200 случаи, от които 120 са живи.
  • Протей (Proteus) – герой на Шекспир от комедията „Двамата веронци“. Протей е с изменчив нрав, влюбва се първоначално в Джулия, след това в Силвия (любима на приятеля му Валентин), но в края на комедията отново се връща при Джулия [2].

Литература:
1. Омир. Одисея. Народна култура, София, 1971, IV песен (гостуването на Лакедемон), стихове 356-475
2. Шекспир У. Двамата веронци, в: У Шекспир. Комедии, 1 том, Нар. култура, София, 1970г., стихове 225-324
3. Drzewiecka D. Significance and roles of Proteus spp bacteria in natural enviroments. Microb Ecol, DOI 10.1007/s00248-015-0720-6
4. Duarte ML, L Santos, ER Duarte et al. Proteus syndrome – a rare disease. Int J Radiol Radiat Ther 2017; 4(5):448-449
5. O’Hara C, FW Brenner, AG Steigerwalt et al. Classification of Proteus vulgaris biogroup 3 with recognition of Proteus hauseri sp nov., nom. rev. and unnamed Proteus genomospecies 4,5 and 6. Int J System Evolut Microbiol 2000; 50:1869-1875
6. Sellaturay SV, R Nair, I Dickinson et al. Proteus: Mythology to modern times. Indian J Urol 2012; 28(4):388-391
7. Zoske H. Hauser, Gustav. Neue Deutsche Biographie. Dunker & Humblot, Berlin, 1969, Band 8, 115

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *