Диагностика на бременността

Брой 8/2001

Доц. Д-р И. Василев

Въведение

Диагностицирането на бременността е важна част от семейното планиране и спомага за поддържането на репродуктивното здраве. Клиниките и кабинетите по семейно планиране могат да предложат диагностика на бременност при жени, които:
(а) са планирали бременност и се надяват да са забременели;
(б) имали са незащитен полов кон­такт и подозират бременност;
(в) възнамеряват да започнат опре­делен метод на контрацепция (напр. вътрематочно средство) и искат да изключат възможността за налична бременност;
(г) при неуспешна контрацепция.

Сред богатата гама от диагностични услуги за установяване на бре­менност, методите, които се предлагат в различните здравни заведения, варират според възможностите и условията. На много места не могат да се правят биохимични тестове за бременност. Въпреки че диагнозата може да се постави само клинично (без лабораторни тестове), това е сигурно едва след 8-10 седмична аме­норея.

В случай на бременност е от основно значение определянето на гестационната възраст, за да се знае вероятната дата (термин) на раждане. Това е важно и за диагностициране на определени усложнения напр. ектопична бременност и застрашаващ аборт. Когато се налага аборт с терапевтична цел, тази информация помага на жената да вземе окончателно решение, а на лекарите да изберат подходяща техника.

Клинична диагностика

(без лаборатории тестове) Клинична диагноза на бременността (без лаборатории тестове) се поставя чрез установяване на нейните субективни и обективни признаци при внимателно снемане на анамнеза и клиничен преглед. Най-важният субективен симптом е аменореята. Особено ако е съпроводена с други характерни оплаквания, тя е основен диагностичен белег. Клиничният гинекологичен преглед допринася за поставяне на диагнозата след шестата гестационна седмица.

Лабораторна диагностика

Всички съвременни биохимични тес­тове включват доказването на анти­тела, които определят наличието на човешки хориален гонадотропин (hCG, ЧХГ) в урината или кръвта на жената.

HCG е протеин, произвеждан от плацентата или от нейния прекурсор хориона. Той представлява полипеп­тид, много подобен на хипофизарните полипептиди лутеинизиращ хормон (LH), фоликуло-стимулиращ хормон (FSH) и тиреотропен хормон (TSH). всеки от тези хормони притежава две субединици, представляващи полипептидни вериги: а-верига и fS-верига. асубединиците на всички изброени хор­мони са почти идентични, така че са­мо тестове, които определят селек­тивно (З-субединицата на hCG, са спе­цифично за hCG. HCG може да се опре­дели 7-9 дни след овулация, т.е. съвсем скоро след имплантацията.

Биохимичните тестове за бременност могат да се разделят на две групи: (а) тестове за инхибиране на аглутинацията; и (в) имунометрични и радиоимунологични тестове. Последните са no-чувствителни и специ­фично от аглутинационните инхибиторни тестове, но са и по-скъпи.

Тестове за инхибиране на аглутинацията

Тези тестове са евтини, лесно приложими и разпознават бременността с висока степен на сигурност, 28 дни след оплождане (около 6 седмици след последната редовна менструация или 2 седмици след пропуснат цикъл). Тъй като жените обикновено си правят тест за бременност само след като пропуснат цикъл, аглутинационните тестове се оказват подходящи в повечето случаи. Антителата срещу hCG се свързват с hCG в урината на жената и позитивират теста за бре­менност. Тъй като тези антитела не са специфични за [3-субединицата на hCG, а за цялата молекула, същест-

Табл. 1. Субективни и обективни признаци на бременност.

Субективни признаци

• липса на менструация (аменорея) или промени в менструацията;
• гадене (с или без повръщане) и промени в апетита;
• уморяемост;
• болезненост и набъбване на гърдите;
• по-често уриниране;
• усещане на движения на плода (късен симптом, след 16-20 гестационни седмици).

Обективни признаци

• омекване, заобляне и увеличаване на матката (след шестата гестационна седмица);
• симптом на Недаг (около шестата гестационна седмица): истмусът, разположен между шийката и тялото на матката, е силно размекнат и това проличава при бимануална палпация;
• поява на осезаеми пулсации на a. uterina: могат да бъдат полезни за разпознаване на бременност преди шестата гестационна седмица;
• палпиране на fundus uteri над симфизата (след дванадесетата гестационна седмица);
• долавяне на феталните сърдечни тонове с акушерска слушалка (след 18-20 гестационна седмица);
• доловими от лекаря движения на плода (след 18-20 гестационна седмица).

В българската акушерска традиция признаците на бременност се делят на: (а) подозрителни произтичащи от екстрагенитални органи и системи на пациентката, (б) вероятни произтичащи от гениталните органи на пациентката и (8) сигурни произтичащи от плода. в тази класическа схема особено място заемат признаците, свързани с повишени нива на човешкия хориален гонадотропин (различните тестове за бременност). Въпросният хормон се отдела от трофобласта, които представлява тъкан на плода следователно, този признак би тряббало да се причисли към сигурните. От друга страна, същият хормон се отдела в организма на небременни жени (и дори мъже) от злокачествения тумор хориокарцином. Следователно, установяването на повишени нива човешки хориален гонадотропин не може да бъде сигурен признак на бременност. (Бел. бълг. peg.)

Съществува вероятност за кръстосана реак­ция с LH, FSH иди тиреотропин. За да се избегнат фалшиво-положителните резултати, чувствителността на тези тестове (около 2000 mlU/ml hCG) е така подбрана, че възможността за кръстосани реакции намалява. Тестовете са подходящи за потвърждаване на подозирана бременност между 6 и 16 седмици на аменорея, фалшиво-отрицателни резултати могат да се появят при ниски концен­трации на hCG, които се установяват при ранна бременност (по-малко от 6 седмици), бременност след 16-20 гестационни седмици, ектопична бре­менност и застрашаващ аборт.

Имунометрични тестове и радиоимунология

Тези тестове определят ниски кон­центрации на hCG и следователно са подходящи за диагностициране на ранна, включително и на ектопична бременност. Те са специфично за (3субединицата на hCG и не реагират кръстосано с други хормони. Имунометричните тестове (китове за домашна и клинична употреба) могат да определят концентрации на hCG от порядъка на 5-50 mlU/mL в проба от урина. Позитивират се при 98% от жените до 7 дни след имплантация и могат да бъдат положителни до 3-4 дни след закъснението на менструацията.

Радиоимунологията използва радиоизотопи за определяне на hCG в серу­ма, така че те обикновено се използват в болнични лаборатории. Те дават точни резултати с чувствителност 5 mlU/ml hCG до 7 дни от оплождането.

Как да бъдем сигурни, че жената не е бременна

В много случаи трябва да се изключи възможността за бременност преди назначаване на определени методи на контрацепция.

Можем да бъдем убедени, че жената не е бременна, когато тя няма субективни и обективни признаци на бре­менност и отговаря на някое от изброените по-долу условия:

• не е имала полов контакт от последната редовна менструация;
• правилно и последователно е използвала сигурни методи за контрацепция;
• намира се в първите седем дни от началото на последната редовна мен­струация;
• минали са четири седмици след раждане (за жените, които не кърмят);
• храни изцяло или почти изцяло детето си със собствена кърма, има аменорея и са изминали по-малко от шест месеца след раждането;
• намира се в първите седем дни след аборт.

Винаги съществува възможност за фалшиво-отрицателна диагностика на бременността, въпреки че това се среща по-рядко при прилагане на биохимичните тестове, отколкото ако се задоволим само с анамнеза и клиничен преглед.

Консултация след диагностициране на бременност

На жена с дефинитивно диагностицирана бременност трябва да се предложи консултация, която да й помогне да направи своя избор. По прин­цип, когато жената изпитва някакъв вид несигурност по отношение на бременността си, трябва да й се окаже подкрепа и да й се дaдe информа­ция, така че вземането на компе­тентно решение от нейна страна да бъде улеснено. Ако се налага, тя може да се отнесе и към други звена и спе­циалисти.

• Ако жената планира да задържи бременността, тя трябва да бъде информирана относно важността от пренатални грижи и как/къде да ги по­лучи. Ако е необходимо, тя трябва да се изпрати с документ за хоспитализация на подходящо място.
• Ако жената не желае да продължи бременността или има известни колебания, трябва да се обсъди под­робно възможния изход.