Брой 3/2004
А. Попова
Катедра по очни болести, Университетска болница „Александровска“, Мф София
Първото описание на алераично увреждане на очите е направено от D. Bostok (1819) при пациент със сенна хрема. През 1846 a. F. Arlt дава първи сведения за пролетния катар като самостоятелно, изолирано заболяване на конюнктивата и роговицата с алергична етиология.
Алергичните конюнктивити (АК) са често срещана патология в ежедневната практика на офталмолога. Те засягат всички възрастови групи и се срещат при индивиди както от мъжки, така и от женски пол. в последното десетилетие се очертава тенденция за увеличаване на относителния дял на АК сред децата.
АК са част от големия проблем за алергиите у човека. По данни на СЗО алергичните заболявания по своята разпространеност заемат трето място в света, като почти у 40% от населението на високоразвитите страни се установяват различни алергични реакции. Счита се, че от атопични алергични заболявания страдат 10% от цялото население на земното кълбо. всичко това обяснява интереса към тези заболявания в практическото здравеопазване.
АК се отнасят към групата на неинфекциозните конюнктивити.
Конюнктивата представлява мукозна мембрана, която се намира в непрекъснат контакт с външната среда. Тя е богато кръвоснабдена и нормално притежава подепителна аденоидна тъкан, която съдържа огромен брои клетки и техните разтворими продукти, които участват във възпалителната реакция (лимфоидни елементи, плазмоцити, мастоцити, лимфокини, имуноалобулини). Мноао от тези клетъчни елементи са въвлечени във фааоцитозата, в реакциите, които спомагат за отделянето на алергени, в процесите на осигуряване на имунолоаична памет. Заедно с прекорнеалния слъзен филм конюнктивата представлява естествена анатомична и физиолоаична защитна бариера на окото. Конюнктивата е тясно свързана със състоянието на целия организъм. Тя е нагледен и достоверен диагностичен обект както за местна, така също и за обща десенсибилизация.
Алергените, които могат да предизвикат алергична реакция на очите, са много и разнообразни. Към тях се отнасят всички вещества, които носят признаци на генетично чужда информация и които, въведени в организма, предизвикват специфична имунна реакция. Алергени могат да бъдат вещества с антигенна или неантигенна (органична или неорганична) природа, прости вещества или сложни белтъчни, белтъчно-полизахаридни или белтъчно-липидни комплекси (серумни, тъканни, бактерийни, зъбни), сложни небелтъчни съединения (домашен прах), лекарствени и багрилни средства, перилни или миещи препарати, синтетични полимери, козметични или парфюмериини средства.
Алергените могат да попаднат директно върху конюнктивата или да преминат чрез дифузия от околните тъкани, или да имат ендогенен произход.
В конюнктивата могат да бъдат наблюдавани четири типа алергични реакции.
В случаите, когато клиничната картина е типична или когато съществува ясна връзка между действието на външен алергичен фактор с конюнктивата или с организма, диагнозата се поставя своевременно. в болшинството от случаите диагнозата на алергичните заболявания на очите, респективно на конюнктивата, е свързана със сериозни затруднения и се налага прилагането от алерголог на специализирани алергологични методи на изследване. Важни моменти в диагнозата на АК са:
♦ фамилност
♦ Наличието на сезонност
♦ Симптомите
♦ Обективната находка задължително офталмолоаично изследване по системния ход
♦ Резултатите от диагностичните алергични тестове в зависимост от вида на алергена, начина на осъществяването на контакт с него и типа на ответната имунопатолоаична реакция АК могат да протекат остро, подостро и хронично.
Диференциалната диагноза на АК изисква добро познаване на симптомите и на клиничната картина на всяка една от формите на тази патология. Лечението на АК следва да се провежда от офталмолог, в някои случаи комплексно с алерголог.
Профилактиката на АК не винааи е лесна поради огромното разнообразие от алергени, огромното индивидуално разнообразие в имунния отговор на човека, възможността за съчетание на алергични с инфекциозни моменти и др. Достъпна и ефикасна при поленовите катари е профилактичната специфична хипосенсибилизация при болни преди сезона на цъфтеж на растенията през определени интервали от време на пациента подкожно се инжектират екстракти от съответни поленови алергени във възходящи дози по схема.
БИБЛИОГРАфИЯ
1. Милева, ж. и др. Честота и характеристика на алергичните болести в България. Астма и алергия. 2000, №1,
