Брой 3/2004
Д-р. Т. Мустаков
УМБАЛ „Александровска”, Клиничен център по алергология
Алергичните болести са мултифакторни, хронично прогресиращи заболявания, представляващи прояви на увреждане на различни органи и системи на организма (дихателна система, кожа, конюнктива, храносмилателен тракт, кръвоносни съдове от неправилно протичаща имунна реакция, отключена от обикновено безвредни за организма чуждовидови протеини. Засега се счита, че в основата на тези реакции стои пренастройката на имунната система към „алергичен тип” реагиране, свързан с продукцията на специфични антитела, цитокини, адхезионни молекули и други „сигнални” молекули, дирижиращи целия процес на алергичната реакция. Кога точно става тази пренастройка, все още не е изяснено, затова и няма единодушие относно най-ранния период, в който трябва да се започнат диагностицирането и профилактиката на тези заболявания. Относително съгласие има обаче по това, че пренастройката от алергичен към неалергичен тип реагиране на имунната система е динамична т.е. единият тип може да премине в другия при определени въздействия (външна среда, патогенна микрофлора, сапрофитна микрофлора, злокачествени процеси, хранене, медикаменти), и че има припокриване на алергичните болести в популацията т.е., че у едни и същи индивиди се наблюдават повече от една алергични болести по едно и също време или в различни периоди от живота.
Тези гледища съществено промениха подхода към алергичните болести. Сега вече те не се разглеждат и не се лекуват „на парче”, както беше прието до скоро. Всъщност сега стремежът е да се открие максимално рано реагиращата по „алергичен тип” имунна система, за да се започне своевременно лечение и профилактика. Тези две дейности са неразривно свързани, тъй като успешното лечение на една алергична болест представлява профилактика на развитието на други при същия индивид. Типичен пример е лечението на алергичния ринит с хипосенсибилизацията, представляваща профилактика на развитието на астма при тези пациенти.
С усъвършенстване на изследователските техники и общото познаване на имунните процеси започна да се изяснява, че алергичната пренастройка започва още след раждането, а генетичните изследвания установяват все повече маркери, даващи възможност за пренатално идентифициране на предразположените индивиди. Засега не всички от тези знания могат да намерят директно практическо приложение, но помагат за систематизирането и оптимизирането на съществуващите в момента диагностични и терапевтични способи.
Една от важните стъпки в алергологията през последното десетилетие е идеята за т.нар. алергичен марш т.е. установяването на закономерността, че с израстването на детето алергията се променя от предимно хранителна с кожни симптоми към предимно инхалаторна с дихателни симптоми. Друга важна идея е тази за единните дихателни пътища, основаваща се на сходството в патогенезата и патофизиологията на алергичните ринити и астмата и предполагаща едновременното им лечение.
Изместването на диагностиката на алергичните болести към по-малката възраст и по-ранните им прояви е съпътствано със значителни трудности. За неонаталния период и кърмаческата възраст например са характерни неспецифичността на клиничните симптоми, ниските нива на собствени имуноглобулини, включително IвE, ограниченото приложение на алергологичните in vivo тестове. Поради това в тази възраст се използват преимуществено in vitro методики, като изследването на общи и специфични IвE антитела, ECP, системна и локална еозинофилия, които въпреки добрите си диагностични качества намират все още ограничено приложение, най-вече поради по-високата си цена и необходимостта от изследване на венозна кръв.
До училищна възраст има големи затруднения и при провеждането на повечето функционални тестове поради необходимостта за съдействие на пациента. Съвременни заместители на скъпата бодиплетизмография в тази област са RINT спирометрията и осцилометрията, неизискващи съдействието на детето. Ценна информация за активността на бронхиалното възпаление се получава от изследването на NO в издишания въздух, даващо ранна и бърза информация за състоянието на бронхиалното възпаление. Именно лекуването на това алергично възпаление е в центъра на съвременните стратегии за лечение и профилактика на алергичните болести. Основата на лечението му са локалните (инхалаторните) кортикостероиди, в някои случаи левкотриеновите антагонисти, а на профилактиката на екзацербациите избягването на патогенните алергени (инхалаторни, хранителни, медикаментозни), антихистаминовите медикаменти, специфичната имунотерапия, кромогликатите.
Огромното разнообразие на медикаменти от тези групи налага доброто познаване на всеки отделен препарат, възможностите му за комбиниране и оптималната продължителност на приложението му.
