Брой 12/2005
Е. Учикова, И. Леджев Н. Милчев, Д. Маркова
Катедра по акушерство и гинекология, Катедра по клинична лаборатория МУ, Пловдив
Хормоналната контрацепция представлява съвременен метод за предпазване от нежелана бременност чрез използване на синтетични яйчникови хормони естрогени и/или гестагени. Коректното използване на този метод се характеризира с изключително висока степен на сигурност (99,9 % контрацептивен успех), както и с възстановяване на репродуктивния капацитет след прекратяването му1.
Синтезиран преди повече от половин век, етинилестрадиолът (ЕЕ) и днес остава почти единствената естрогенна съставка в съвременните КОХК. За разлика от естрогенната компонента, гестагенната е различна и дава възможност на клинициста за избор, който трябва да бъде съобразен с индивидуалните особености на всяка пациентка2.
Процесът на търсене на синтетични гестагени с минимални или липсващи андрогенни качества доведе до синтеза на т.нар. нови прогестини, известни като трето поколение дезогестрел (DSG), гестоден (GSD) и норгестимейт (NGM). Успоредно с непрекъснато нарастващата употреба на хормоналната контрацепция започнаха да се натрупват данни за т.нар. големи странични ефекти, един от които е промяната в хемостазата и рискът от венозен тромбоемболизъм1-2. Установено бе, че известни вродени дефекти в системата на антикоагулация дефицит на РгС, PrS, антитромбин III (ATIII) и мутация на фактор V Leiden, водят до намалена обратна резулация на активирания РгС (АРС) и са рискови фактори за
вТЕ. Счита се, че жените носителки на тези дефекти и използващи трета генерация КОХК, са с повишен риск от развитие на тромбоемболични инциденти3’4.
Проучено е влиянието на нискодозирания орален контрацептив Logest, съдържащ 20 рд етинилестрадиол (ЕЕ) в комбинация със 75 рд гестоден (GSD), върху хемостазата.
Проучването е проспективно, едногодишно и включва 70 клинически здрави жени на възраст между 16 и 35 години, непушачки, без фамилна или лична анамнеза за тромбози. Пациентките бяха разпределени в две групи: контролна група (п=35) и лечебна група, използваща 20 рд ЕЕ/75 рд GSD. Приемът на първата таблетка от първата опаковка започваше от първия ден на менструалния цикъл и след 21-дневен прием се последваше от 7-дневна пауза.
За целите на изследването се вземаше венозна кръв на 12-ия месец от приема на КОХК при стандартни условия, максимално атравматично.
Изследвахме следните показатели: активирано парциално тромбопластиново време (а РТТ); протромбиново време (РТ%); тромбиново време (ТТ sec); фактори на коагулацията фибриноген (ф-lg/L), ф.УИ%, ф.Х%; показатели на системата от естествени инхибитори на коагулацията: протеин С (РгС), тотален протеин S (TPrS), хепаринов кофактор II (HCII) и антитромбин III (AT III), фактори на фибринолизата: плазминоген (Р1д%), а2 антиплазмин (а2 АР%); тъканен плазминогенов активатор (t-PA ng/ml); дедимер (DDng/ml). Чрез активираното парциално тромбопластиново време (аРТТ) косвено изследвахме резистентността към АРС. Показателите бяха изработени чрез тестове на Biopool (Sweden).
Статистическата обработка на резултатите бе извършена с помощта на t-test и непараметричния тест на Mann-Whitney при уробен на значимост р<0,05. Не установяваме значими междугрупови промени при скрининговите тестове . Значимо са повишени концентрацията на фибриногена и активността на ф.Х (8 референтен интервал) при употреба на Logest. Анализът на резултатите на показателите на фибринолизата не показа междузрупоби статистически значими разлики. Значимо е повишена антикоагулантната активност на HCII, РгС и TPrS на 12-ия месец от приема на препарата, като показателите остават в референтни граници. Обсъждане Обобщавайки резултатите от изследваните фактори на кръвосъсирването, можем да приемем, че е налице активиране на коагулацията при употребата на изследвания от нас контрацептив. Независимо от това статистически значимите промени в стойностите на фибриногена и ф. X остават в референтен интервал. Нашите резултати по отношение на факторите на кръвосъсирването не съвпадат с тези от проучване, проведено върху 22 клинично здрави жени в Бразилия, използващи 20 рд ЕЕ/75 рд GSD. Авторите установяват, че GSD не оказва влияние върху факторите на коагулацията и не променя активността на тази система, което не се потвърждава от нашето проучване5. Смятаме, че промените във фибриногена зависят от типа на гестагена, а не от дозата на ЕЕ. Влиянието на Logest е различно върху витамин К зависимите коагулационни показатели и няма общ ефект върху тях. Устанобените от нас промени във фибринолизата и статистически значимото повишаване на РгС се потвърждават от проучването на Fereira и сътр.5. За разлика от нас те намират и значимо намаляване на PrS. Проучване, проведено върху 92 клинично здави жени, използващи комбинацията 20 рд ЕЕ/75 рд GSD, установява намаление на РгС, PrS, ATIII6. Това не се потвърждаба от нашите резултати. Смятаме, че разликите в резултатите по отношение на показателите на кръвосъсирването и на инхибиторите на коагулацията са свързани с расовите особености на изследваните популации, което се потвърждава и от други автори7. В заключение, употребата на свръхниско-дозирания контрацептив Logest (Schering) сред българската популация води до активиране на кръвосъсирването значимо се повишава концентрацията на фибриноген и ф.Х. Промените в коагулацията се балансират от повишената антикоагулантна активност на HCII, РгС и TPrS. Възстановен е хемостазният баланс. Препаратът не оказва съществено влияние върху процесите на фибринолиза.
