Брой 7/2013
Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания и приятели (АПОЗ) и Българското онкологично дружество (БОД) се обединиха в системните си усилия да информират обществото за създаване на нова здравна култура, чрез кампанията „Твоето здраве е нещо много лично“.
Кампанията цели подобряване на информираността сред населението относно рака на дебелото черво – симптомите, начините за профилактика и възможностите за лечение.
Колоректалният карцином (рак на дебелото и правото черво) е второто най-разпространено онкологично заболяване в света и без съмнение е заплаха. Ежегодно 608 000 души стават негови жертви. У нас, по данни на Националния раков регистър, през 2010 г. с колоректален карцином са диагностицирани 4488 човека (мъже – 2555, жени – 1933). Ракът на дебелото и правото черво се нарежда на второ място по честота при мъжете (16,5%) след карцинома на белия дроб, а при жените е с честота 13,6% и се нарежда на 3 място след рака на гърдата и рака на матката. Прогнозата за 2013 г. е лоша – очаква се новозаболелите да бъдат с около 12% повече и да има новооткрити над 5000 случая с колоректален карцином. За да се промени тенденцията на увеличаване на късното диагностициране на заболяването, е необходима информация.
В ранен стадий заболяването е лечимо само чрез хирургична намеса. Симптомите често са неспецифични и обичайно се подминават. Нивото на обществена информираност е ниско. Резултатът – на един от всеки четири пациенти диагнозата се поставя, когато туморът вече се е разпространил до други органи в тялото. В такива случаи усилията на специалистите-онколози са насочени към удължаването на преживяемостта. При ранно откриване, това би довело до пълно оздравяване с възможностите, които осигурява съвременното персонализирано лечение.
Възможността за идентифицирането на специфични молекули (биомаркери) при някои видове тумори спомага за провеждане на индивидуализирана терапия. До този извод достигат най-новите научни изследвания и разработки в областта. Все повече нараства интересът към значимостта на биомаркерите в онкологията, както по света, така и в България. Благодарение на този тест се откриват генетични аномалии в клетките, намиращи се в изпражненията. Самото изследване може да бъде осъществено при поставяне на диагнозата, за да се прецизира най-ефективното медикаментозно лечение, с което неминуемо се пести, както от преживяванията на болния, така и от средствата, които обществото заделя за лечение на рак.
Изборът на терапия с подходящ медикамент (например имунологично антитяло срещу клетъчни рецептори, отговорни за туморния растеж) в комбинация с химиотерапия (в сравнение само с химиотерапия) би осигурил на пациентите намаление на риска от прогресиране на заболяването с около 40%. Съответно нараства и вероятността за излекуване на болния от рак на дебелото черво. Този избор се базира на генетично изследване и определя както ефективността и ползата от терапията за пациента, така и значителното редуциране на публичните разходи. Това лежи в основата на индивидуализирания подход на лечение, който, за съжаление, в България все още не е достатъчно застъпен.
Ниската обществена осведоменост засяга еднакво здрави и заболели. Неразпознаването на симптомите става причина за пропуснати възможности за пълно излекуване при новозаболелите. От друга страна, липсата на информация за съвременните достижения на медицината намалява увереността на пациентите, че заболяването им може да бъде контролирано и доведено до състояние на трайна ремисия.
При проведено международно проучване през 2012 г. на информираността и разбирането на пациентите за биомаркерите и персонифицирана онкологична терапия са направени следните изводи:
– почти една трета (32%) от пациентите не знаят, че при някои онкологични заболявания могат да бъдат проведени тестове за определяне на най-подходящата за тях терапия;
– повечето пациенти са склонни да отложат началото на лечението си, за да могат да се възползват от прицелна терапия, дори ако това означава повторна биопсия на тумора;
– почти половината от пациентите с метастатичен колоректален карцином, не знаят, че с помощта на биомаркерен тест може да бъде установено, дали дадена прицелна терапия е ефективна за тях.
РАК НА ДЕБЕЛОТО И ПРАВОТО ЧЕРВО
симптоми, начини за профилактика и възможности за лечение.
Фактите
В световен мащаб ежегодно се наблюдават около 1.2 милиона нови случая на рак на дебелото черво, което представлява 9.7% от всички онкологични заболявания.
Случаите на рак на дебелото черво възлизат на 10% (663 000) от всички новопоявили се онкологични заболявания при мъже и около 9.4% (570 000) от всички нови случаи при жени в световен мащаб.
Почти 60% от случаите на колоректален карцином се диагностицират в индустриално развити региони по света.
По отношение на неговото разпространение, след рака на гърдата, колоректалният карцином е второто най-често срещано онкологочно заболяване в световен мащаб.
Степента на диагностициране на заболяването е най-висока в Австралия, Нова Зеландия и Западна Европа, а най-ниско е разпространението в страните от Африка и Южно-Централна Азия.
Общата смъртност, в следствие на рака на дебелото черво, варира в зависимост от местните практики за скрининг, както и стадия при диагностициране на заболяването.
Ракът на дебелото черво е най-често срещаното онкологично заболяване в Европа, като през 2008 година са били диагностицирани 436 000 нови случая.
След рака на белия дроб, колоректален карцином е най-честата причина за смъртност, вследствие на раково заболяване, в европейските страни
Проведени в Европа дългосрочни проучвания сочат, че около 50% от хората с диагноза рак на дебелото черво евентуално ще загинат вследствие на заболяването.
Само 44% от хората могат да назоват симптом на рака на дебелото черво.
За рака на дебелото и правото черво
Ракът на дебелото и правото черво (CRC) представлява абнормен растеж на клетки в червото. Тези клетки растат и се делят много по-бързо от здравите клетки и се групират, като по този начин образуват тумор. Множеството кръвоносни и лимфни съдове означават, че ракът може лесно да се разнесе. В повечето случаи ракът на дебелото или правото черво се открива, когато се е разнесъл извън червото. Много по-лесно е да бъде лекуван, когато е открит в ранен стадий, но знаете ли за какви симптоми трябва да следите?
Симптоми
Симптомите на рака на дебелото черво са неспецифични и могат да включват:
Кръв/слуз в изпражненията;
Промени в начина на изхождане, като диария или запек;
Усещане за недоизхождане след изпразване на дебелото черво;
Болка или дискомфорт;
Необяснима загуба на тегло;
Постоянна умора;
Необяснима желязо-дефицитна анемия (нисък брой на червените кръвни телца).
Рискови фактори
Възраст: Повече от 90% от пациентите с диагноза колоректален карцином са на 50- и над 50-годишна възраст.
Медицинска анамнеза: Анамнеза за предшестващ рака на дебелото черво, колоректални полипи или хронично възпалително заболяване на дебелото черво (като улцеративен колит или болест на Крон).
Фамилна анамнеза: Известни генетични мутации, фамилна анамнеза за колоректален карцином и/или полипи.
Хранителен режим: Диета, богата на червени и обработени меса.
Други фактори: Ниска физическа активност, затлъстяване, тютюнопушене и висока консумация на алкохол.
Стадии
Стадирането на заболяването е начин за описване на тумора въз основа на неговата локализация или разпространение, както и засягане на други органи в тялото.
Стадий 0: Много ранен тумор в най-вътрешния слой на колона (ин ситу).
Стадий І: Туморът е разположен във вътрешните слоеве на колона, заобиколен от нормална тъкан.
Стадий ІІ: Туморът се е разпространил в мускулната стена на колона, но все още не я е преминал.
Стадий ІІІ: Туморът е засегнал съседните лимфни възли.
Стадий ІV: Туморът се е разпространил в други части на тялото (метастази).
СЕДЕМ СТЪПКИ, които ни отдалечават от рака на дебелото черво:
1. Ежегодни профилактични прегледи при специалист
2. Внимание към промени в обичайните ни усещания
3. Правилно хранене – превес на жива (растителна) храна в менюто
4. Активен начин на живот – спорт, движение.
5. Съблюдаване на оптимално тегло
6. Ограничаване на вредни навици – тютюнопушене, алкохол
7. Себеуважение и позитивизъм