Брой 5/2006
Я. Попов, Л. Цанкова
Lichen ruber planus e сърбяща папулозна дерматоза с хронично-рецидивиращо протичане, засягаща кожата и видимите лигавици.
Етиология и патогенеза. Те са неизяснени.
Съцествуват няколко теории: неврогенна (поява на заболяването след нервно-психичен стрес); генетична (по-голяма честота на HLA-A3, HLA-B5, HLA-B8 и др.); роля на медикаментите (златни препарати, арсенови съединения, сулфони, диуретици, антихипертензива, цитостатици и др.); инфекциозна (асоциация с хепатитни маркери в и С). Значение се отдава също на цветните проявители във филмопроизводството, контакта на кожата с парафенилендиамин, ацетоново лепило и др. При някои болни се установява връзка със захарен диабет, билиарна цироза, тимом и др. Понякога се наблюдава поява на заболяването след костномозъчна трансплантация (graft-versus-host disease).
Клинична картина. Характерният обривен елемент е типичната папула. Тя е розово-червена (при пресни лезии) до еритемо-кафяво-ливидна (при no-стари лезии). формата е неправилна или полигонална, плоска, ясно ограничена и с лъскава повърхност. В началото има размери на главичка на топлийка и постепенно нараства до размера на голямо лещено зърно. По повърхността на папулата се виждат сребристи бялоседефени ивици (стрии на Wickham).
Измененията се локализират по предната страна на китките, предмишниците, по трункуса, корема и лумбалната област, по капилициума, гениталиите, подбедриците. Лицето и шията се обхбащат само при острите и генерализираните форми. Измененията по окосмената част на главата се наблюдават рядко, но водят до развитие на цикатрициална алопеция. По палмарните и плантарните повърхности измененията се представят като жълтеникави папули. По гениталиите папулите показват тенденция към ануларно подреждане, като засягат glans penis, corpus penis и скротума при мъжете, а при жените се наблюдават дескбамативен вулвит и вагинит, а понякога вагинална стеноза.
Лигавицата на устната кухина може да се засегне едновременно с кожата или изолирано. Измененията се локализират най-често по букалната лигавица, небцето, езика и устните. Представляват белезникави мрежовидни ануларни или точковидни лезии, а понякога са налице ерозии. Измененията по оралната лигавица се срещат средно 8 50 % от случайте. Ноктите се засягат при 5 % от болните. Те показват точковидни промени, надлъжни стрии, развитие на птеригиум на епонихиума, субунгвална хиперкератоза.
Изоморфният феномен на КбЬпег е характерен за lichen ruber planus на мястото на травма или друго въздействие върху здравата кожа се развиват типично лихенни лезии.
Заболяването по правило е сърбящо. в зависимост от локализацията, а още повече и индивидуално, сърбежът е проявен различно.
Редки клинични форми: lichen hypertrophicus, lichen follicularis, lichen linearis, lichen actinicus, lichen annularis, lichen atrophicus, lichen bullosus, lichen pemphigoides, lichen pigmentosus.
Протичане. Заболяването e хронично, развива се на тласъци и продължава от няколко месеца до няколко години (средна продължителност от 6 месеца до 2 години). След преминаване на обрива остават хиперпигментни петна, които понякога изчезват бавно. Хистопатология. В епидермиса са налице хиперкератоза, огнищна хипергранулоза, неравномерна акантоза и вакуолна дегенерация на базалния слой. В дермо-епидермалната зона има ибицобиден лимфохистиоцитен инфилтрат, който е рязко отграничен откъм ретикуларната дерма. Диференциална диагноза. Тя е обширна и включва scabies, pityriasis lichenoides, дисеминиран и ограничен невродермит, секундарен сифилис, псориазис и др. При орални лезии в съображение влизат leucoplakia, вторичен луес, lupus erythematosus и др. При булозните форми Morbus DQhring, мултиформен еритем и др.
Лечение.
Вътрешно при остри и генерализирани форми се назначават кортикостероиди. При упорит сърбеж антихистамини, а при данни за психоемоционален стрес невролептици. При верукозни и дисеминирани форми, както и при ерозивни лезии на орален лихен се прилагат ароматни ретиноиди. Сулфоните са показани при булозен лихен. При някои тежки и разпространени форми, резистентни на прилаганите средства, се назначават цитостатици и Cyclosporin А. При асоциация с С-реактивен хепатит се прилага а-интерферон.
Външното лечение включва кортикостероиди. Cyclosporin А се прилага при ерозивен орален и генитален лихен. При оралните форми се имат предвид още Vit. A oleosum, tretinoin (Vit. А-киселина) и др.
физиотерапевтичните процедури включват фотохимиотерапия (PUVA), парабертебрални UV облъчвания, променливо магнитно поле, акупунктура и високопланинско климатолечение.
Книгопис
1. Попов, Я. Съвременни схващания за етиологията и патогенезата на lichen ruber planus. Дерм, и венерол., 32,1993,1, 5-10.
2. Попов, Я. Съвременна терапия на lichen ruber planus. Дерм, и венерол., 37, 1998,2,8-12.
