Брой 7/2023
Д-р К. Господинова, д.м., гл. ас.
Катедра по дерматология, венерология и алергология,
Факултет „Медицина“, МУ – Плевен
Въведение
Кожата е най-често засегнатият орган в индустрията днес, а кожната патология представлява повече от 35% от всички професионални заболявания. (1) Професионалният контактен дерматит (ПКД) е най-честата проява в този спектър с честота около 80% от всички професионални кожни болести, 90% от които са локализирани по ръцете.(2)(3)(4)
Класификация на професионалните кожни болести
Използваната и до днес класификация, предложената от Denis Sasseville през 2008 г.(5) е представена в таблица 1:
Серия епидемиологични изследвания в Германия (1)(6)(7) показват, че:
• Близо 80% от професионалните кожни заболявания се срещат само в 7 професионални групи – фризьори, работници в металообработването, здравни служители, работници в хранително-вкусовата промишленост, строителни работници, чистачи, бояджии.
• Професионалните кожни заболявания засягат по-младите възрастови групи (22 години за жените; за мъже – 31 години).
• Професионалните кожни заболявания често се появяват след сравнително кратък период на контакт с алергените от работната среда.
• Атопичната диатеза на кожата е основен ко-фактор (в около 40%).
Най-честите професионални алергени са: (8)
• Биоцидни препарати (вкл. изотиазолинони)
• Хромати (кобалт)
• Бои (промишлени и бои за коса)
• Епоксидни смоли
• Есенции и аромати
• Формалдехид и формалдехидни смоли
• (Мет)акрилати
• Препарати за обработка на каучук
Характеристика на ПКД
Професионалният контактен дерматит е най-честата професионална дерматоза (до 90% от тях). Представлява социално-значимо заболяване, тъй като най-често засяга ръцете и повлиява негативно качеството на живот на хората. Ако не се лекува може да генерализира в други части на тялото и/или да се превърне в терапевтичен проблем. Диагнозата се основава на подробна медицинска анамнеза и обстоен клиничен преглед. „Златен стандарт“ в диагностицирането е епикутанното тестуване, което може да се допълва с прик-тест в случай на незабавно появяващи се симптоми. Допълнително тестване на кожата е задължително във всички случаи с рецидиви, свързани с професионалната дейност или при персистиращ (повече от 3 месеца) контактен дерматит. (9)(10) Освен прецизна клинична и алергологична оценка, нужно е да се направи „оценка на експозицията на алергени на работното място“ (сесибилизатори в средата – сапуни, детергенти, дезинфектанти, климатзация и пр.) и „оценка на експозицията на алергени по време на работата“ (които са в контакт с работника в хода на неговата професионална дейност – контактни, инхалаторни, физични фактори и пр.) (11)
От социална гледна точка трябва да се има предвид, че ПКД има много последици, включително:
• медицински и фармацевтични разходи, свързани с лечението
• несигурно обезщетение на служителите/работниците
• преквалификация на служителя/работника, свързано с разходи за работодателя
• промяна на работата, което води в промяна в стереотипа на живот
• негативен ефект върху качеството на живот
Критерии за професионален контактен дерматит
Според Toby Mathias законите за компенсация на работниците във всички държави изисква повече от 50% вероятност дерматитът да е пряк резултат от професионалната експозиция. Тъй като нито клиничната, нито хистологичната картина не характеризират еднозначно ПКД, лекарят трябва да изведе тази вероятност чрез критична оценка на медицинската анамнеза и клиничните находки. С тази цел се предлагат седем обективни критерии, валидни и до днес, които може да се използват за оценка на тази вероятност(12)
Заключение
Широкото определение на професионалния контактен дерматит (ПКД) е, че той представлява дерматоза, която изцяло или частично се развива след директен контакт с химикал, а по-рядко с биологичен или физически агенти от професионалната среда на пациента. Професията и факторите на работната среда са основният фактор и причинно-следствената връзка за развитието на заболяването. Въпреки, че проблемът „ПКД“ е приоритетен в държавите от ЕС, има нужда от по-ефективна оценка на съществуващите методи за превенция, на стандартите за регистриране на заболявания и от координация между заинтересованите страни както в национален, така и в международен план. Освен това, липсата на обща система за мониторинг на нови алергени на работните места, различията в нормативните уредби и заложените там критерии за преценка водят до неефективно проучване и диагностициране на ПКД.
Книгопис:
1. Diepgen TL. Occupational skin diseases. JDDG – J Ger Soc Dermatology. 2012;10(5):297–315.
2. Rycroft R.J.G. Occupational Contact Dermatitis. In: Rycroft R.J.G., Menné T., Frosch P.J. LJ, editor. Textbook of Contact Dermatitis. Springer, Berlin, Heidelberg; 2001.
3. Belsito D. Occupational contact dermatitis: Etiology, prevalence, and resultant impairment/disability. J Am Acad Dermatol. 2005;53:303–13.
4. Al-Otaibi T, Alqahtani Ha. Management of contact dermatitis. J Dermatology Dermatologic Surg [Internet]. 2015;19(2):86–91. Available from: http://dx.doi.org/10.1016/j.jdds.2015.01.001
5. Sasseville D. Occupational contact dermatitis. Allergy, Asthma, Clin Immunol. 2008;4(2):59–65.
6. Diepgen TL. Occupational skin-disease data in Europe. Int Arch Occup Environ Health. 2003;76(5):331–8.
7. Diepgen TL, Kuss O, Blesius CR, Schmidt A, Diepgen TL. Occupational skin diseases in Northern Bavaria between 1990 and 1999: A population-based study. Br J Dermatol. 2001;145(3):453–62.
8. Rycroft RFP. Occupational Contact Dermatitis. In: Frosch, PJ., Menne T., Lepoittevin J-P, editor. Contact Dermatisis. 4th ed. Spinger Berlin heidelberg New York; 2006. p. 717–35.
9. Johansen JD, Aalto-Korte K, Agner T, Andersen KE, Bircher A, Bruze M, et al. European Society of Contact Dermatitis guideline for diagnostic patch testing – Recommendations on best practice. Contact Dermatitis. 2015;73(4):195–221.
10. Mahler V, Dickel H. Most important contact allergens in hand eczema. Hautarzt. 2019;70(10):778–89.
11. Alfonso J, Bauer A, Bensefa-Colas L, Boman A, Bubas M, Constandt L, et al. Minimum standards on prevention, diagnosis and treatment of occupational and work-related skin diseases in Europe – position paper of the COST Action StanDerm (TD 1206). J Eur Acad Dermatology Venereol. 2017;31:31–43.
12. Toby Mathias CG. Contact dermatitis and workers’ compensation: Criteria for establishing occupational causation and aggravation. J Am Acad Dermatol. 1989;20(5):842–8.
Ключови думи: професионални дерматози, професионален дерматит, професия, алергени
Адрес за кореспонденция:
Д-р К. Господинова, д.м., гл. ас.
Катедра по дерматология и венерология и
алергология, Факултет „Медицина“,
МУ – Плевен
ул. „Св. Климент Охрдски“ 1
5800, Плевен
