Брой 8/2024
Д-р Т. Алексиев, д.м., Д-р З. Иванова, д.м.
Секция по дерматология и венерология, Катедра по
пропедевтика на хирургичните болести, Медицински Факултет,
Медицински Университет – Пловдив
Въведение
Себорейният дерматит (СД) е хронично-рецидивиращо, възпалително заболяване на кожата с ненапълно изяснена патогенеза. Състоянието засяга както новородени, така и възрастни индивиди и протича със засягане на зонитеq богати на себацейни жлези – скалп, лице, стернум. Множество външни и вътрешни фактори могат да доведат до появата на СД, което води до чести периоди на екзацербация, нарушаващи качеството на живот на засегнатите пациенти.
Етиопатогенеза
Счита се, че в основата на СД стои хиперколонизацията на кожата с Malassezia spp., в комбинация с различни предиспозиращи фактори като хиперфункция на себацейните жлези, нарушение в кожната бариера и кожния микробиом. Появата на СД при новородени в първия триместър, доказва наличието на хиперактивност на себацейните жлези, дължаща се на майчините хормони в комбинация с промени в микробиома. Ролята на Malassezia spp. е централна. Освен с хиперколонизацията на кожната повърхност, тя оказва влияние и в разграждането на себума и консумиране на сатурирани мастни киселини, което води до нарушаване на липидния баланс на кожата. Основната роля на Malassezia се доказва и с изолирането им от себорейни плаки и доброто повлияване на състоянието от антимикотична терапия. (5) Някои проучвания разглеждат и алиментарните фактори – придържането към т.нар. „Западна“ диета води до влошаване на симптоматиката, докато консумирането на повече плодове я подобрява. (15) Други автори разглеждат нивата на цинк в серума на пациенти със СД и откриват статистически по-ниски нива на цинк при тях в сравнение със здрави контроли. (10) При имуносупресирани индивиди СД се среща много по-често и протича по-тежко. Например, между 30-80% от пациентите с ХИВ страдат от СД. (9) Както виждаме, съществуват много теории за появата и екзацербиране на състоянието, което води до допълнителни затруднения в неговата терапия и контрол.
Епидемиология
Честотата на заболяването е около 5% в световен мащаб. Счита се, че около 40% от новородените страдат от СД с предилекционно засягане на скалпа, където се наблюдава появата на жълтеникави плътни сквами. В по-редки случаи може да имаме и генерализирано засягане. Между 1-3% от възрастните пациенти също страдат от СД. Най-честата му поява е по време на пубертета, поради засилената екскреция на себум, вследствие на хиперандрогенемия. При възрастните пациенти заболяването протича с периоди на екзацербация и ремисия.
Клинична картина
Най-често е засягането на лицето (87.7%) и скалпа (70.3%). Най-честата клинична изява е появата на еритемосквамозни плаки в богатите на себацейни жлези участъци – скалп, лице, трункус. По-редки изяви могат да бъдат хипопигментни макули и плаки с фина десквамация. (7)
Лечение
Лечението на СД зависи от неговата клинична тежест. Целта на терапията е намаляване продукцията на себум, колонизацията с Malasezzia spp. и контролиране на възпалението. Повечето пациенти имат нужда от комбиниран подход от локални средства, с цел постигане и поддържане на ремисия. При леко засягане на скалпа най-често се използват антимикотични шампоани, съдържащи селениев сулфид 1% и цинк пиритион. Други често използвани съставки са катран, салицилова киселина, сяра, сулфацетамид. При по тежко протичащите случаи и в острите стадии за постигане на ремисия се използват кетоконазол 2% и локални кортикостероиди. Локалните кортикостероиди (ЛКС) се използват 2 пъти дневно за до 3 седмици. Локални антимикотици се използват 2-3 пъти седмично за поддържане на резултата. При засягане на лицето употребата на ЛКС се препоръчва да е по- краткотрайна – 5 до 7 дни. Тежките случаи на СД налагат и перорална терапия с антимикотици. Проучва се и влиянието на UVB светлина. Всички тези средства действат върху симптоматиката на СД със своето противосърбежно, кератолитично, антимикробно и антиинфламаторно действие. (5,7)
Все по-честото срещане на състоянието и по-тежкото му протичане води до засилване употребата на ЛКС, понякога инициирана от пациента, без лекарско предписание. Дългата употреба на ЛКС има своите странични ефекти и често води до привикване. Именно поради тази причина в последните години все по-активно се търси заместителна терапия и подобряване на козметичната грижа, с цел поддържане на ремисията при пациенти със СД.
Локалните калциневринови инхибитори 1% pimecrolimus и 1% tacrolimus показват добър ефект. Някои проучвания показват, че 7-дневната употреба на pimecrolimus има същата ефективност като ЛКС, дори с по-малко рецидиви в двумесечен период след спиране на терапията. Подобни са ефектите при употребата на такролимус. (4)
Crisabrole е фосфодиестераза-4 инхибитор, който е одобрен за лечение на атопичен дерматит и показва добро повлияване при пациентите със СД. (7)
Друго проучване изследва ефективността на 0.3% rofumilast пяна. Rofumilast е потентен фосфодиестеразен инхибитор. Препаратът показва добра толерантност при пациентите и добро клинично повлияване – намаляване на сърбежа, еритема и десквамацията. (2)
Цинк пиритион е съставка, която от дълго време се използва за терапия и поддържане на СД, заради себорегулаторните му способности. Piquero-Casals J. et al. (2020) проучват действието на локален продукт, съдържащ цинк л-пиролидон карбоксилат и пироктон оламин при пациенти със СД на лицето. Всички пациенти наблюдават намаляване на десквамацията, сърбежа, еритема и паренето в засегнатите зони, а 81.8% от пациентите имат отлично повлияване. При нито един от пациентите не се наблюдават странични реакции по време на терапията. (14)
Campione E. et al. (2019) проучват ефeктивността на крем с глутатионов дериват при 20 пациенти със СД. Всички пациенти показват добро клинично повлияване и задържане на ефекта след прекратяване на терапията. Те смятат, че локалното приложение на глутатион инхибира липидната пероксидация и намалява оксидативния стрес при инфламаторни състояния и би могъл да се използва при пациенти със СД. (3)
Селениевият дисулфид е една от най-използваните съставки за лечение на СД със засягане на скалпа. Turcu G. et al. (2023) проучват влиянието на шампоан на базата на селениев дисулфид при 1407 пациента със засягане на скалпа. Прилагането му 2-3 пъти седмично за период от 4 седмици води до значително намаляване на десквамацията, еритема и иритацията на скалпа. 95.6% от пациентите съобщават за значително намаляване на сърбежа, който е едно от основните оплаквания при пациентите със СД. (17) Massiot P. et al. (2022) също проучват влиянието на шампоан със селениев дисулфид като поддържаща терапия при пациенти със засягане на скалпа. Те смятат, че след провеждане на активна терапия селениевият дисулфид играе важна роля във възстановяването на микробиома и поддържане на клиничната симптоматика при СД. (13)
Wang H-C. et al. (2022) проучват влиянието на шампоан с 6% глицеритинова киселина при пациенти със СД на скалпа. Употребата му показва значително подобрение на Dermatology Life Quality Index (DLQI) на 2-ра и 5-та седмица от употребата. В същото време показва и значително намаляване на Malasezia restricta и Malassezia globosa и подобрява микробиома на скалпа. (19)
Канабидиолът е съставка, която все повече навлиза в терапията и поддържането на СД. Vincenzi C. et al. (2020) провеждат проучване при пациенти със СД и псориазис със засягане на скалпа, използвайки шампоан с 0.075% широкоспектърен канабидиол. Той дава значително намаляване на инфламаторните промени в скалпа след двуседмична употреба и има отлична толерантност при пациентите с лек и средно тежък псориазис или СД. (18)
Yu Ri Kim et al. (2014) сравняват ефикасността на шампоан на базата на Rosa centifolia и Epigallocatechin Gallate с тази на 2% кетоконазол и 1% цинк-пиритион при пациенти със СД на скалпа. След 4-седмична употреба, ефикасността на тествания продукт е сходна с тази на продуктите с кетоконазол и цинк пиритион. Билковият продукт показва и по-бързо действие в сравнение с шампоана с цинк-пиритион. (11)
Filatov V. et al. (2023) проучват антимикробното действие на натурален продукт от листата на Melaleuca alternifolia, евкалипт и бисаболол срещу стандартните микроорганизми, участващи в патогенезата на СД. Основните съставки имат синергично антимикробно и антимикотично действие, основно срещу S. epidermidis, и C. albicans, но и срещу M. furfur, което кара авторите да заключат, че субстанциите могат да бъдат използвани за разработване на нови локални средства в борбата със СД. (8)
Ziziphus joazeiro е ендемично растение от Катинга, за което се смята че има силно антибактериално, антимикотично и анксиолитично действие. В проведено проучване се установява, че при неговия метаболизъм се отделят стероиди, танини и тритерпени. В листата на растението се установява наличието на сапонини, бетулинова киселина, лупеол, кафеин. Това кара De Albuquerque U.P et al. да считат, че растението може да се използва за различни дерматологични проблеми – пърхот, скабиес, себореен дерматит, сърбящи дерматози. (6) В проучване, проведено от Atnonio Barros de Souza et al. (2023), се установява, че екстракти от растението имат синергистичен ефект в комбинация с гентамицин при резистентни щамове на S. aureus и E. coli. Те смятат, че в бъдеще то може да влезне в употреба при различни бактериални и микотични инфекции, както и като анксиолитичен агент. (16) Andrade J. et al. (2019) доказват доброто антимикотично действие на екстракта от Ziziphus срещу Candida, бактериални и гъбични биофилми. (1)
Заключение
Себорейният дерматит е заболяване, което доказано влияе върху качеството на живот на засегнатите индивиди. Наличието на повече отключващи фактори като стрес, чести вирусни и бактериални инфекции, замърсяване на околната среда, водят и до по-чести екзацербации и по-тежко протичане на състоянието. Възможността от странични ефекти от употребата на локални кортикостероиди налага все по-често използването на натурални козметични средства, които да имат добра ефикасност при терапията и удължаването на периодите на ремисия при пациенти със себореен дерматит.
Книгопис
1. Andrade J. Perreira da Silva A., Freitas M. et al. Control of bacterial and fungal biofilms by natural products of Ziziphus joazeiro Mart. (Rhamnaceae). Comp Immunol Microbiol Infect Dis. 2019. Aug
2. Blauvelt A. Draelos Z., Gold L. et al Roflumilast foam 0.3% for adolescent and adult patients with seborrheic dermatitis: A randomized, double-blinded, vehicle-controlled, phase 3 trial J Am Acad Dermatol. 2024 May.
3. Campione E., Mazzilli S., Lanna C. et al. The Effectiveness of a New Topical Formulation Containing GSH-C4 and Hyaluronic Acid in Seborrheic Dermatitis: Preliminary Results of an Exploratory Pilot Study. Clin Cosmet Investig Dermatol. 2019 Dec
4. Cunha P. Pimecrolimus cream 1% is effective in seborrhoeic dermatitis refractory to treatment with topical corticosteroids. Acta Derm Venereol. 2006
5. Dall’Oglio F., Nasca M., Gerbino C. et al. An Overview of the Diagnosis and Management of Seborrheic Dermatitis. Clin Cosmet Investig Dermatol. 2022 Aug 6:15:1537-1548. doi: 10.2147/CCID.S284671. eCollection 2022.
6. de Albuquerque W.R., Filho W.F. Centro de Estudos Afro-Orientais; 2006. Uma História Do Negro No Brasil.
7. Desai S., McCormick E., Friedman A. An Up-to-Date Approach to the Management of Seborrheic Dermatitis J Drugs Dermatol. 2022 Dec 1
8. Filatov V., Kulyak O., Kalenikova E. Chemical Composition and Antimicrobial Potential of a Plant-Based Substance for the Treatment of Seborrheic Dermatitis. Pharmaceuticals (Basel) . 2023 Feb
9. Gupta A., Bluhm R., Cooper E. et al. Seborrheic dermatitis. Dermatol Clin. 2003
10. Karabaj E., Cerman A. Serum zinc levels in seborrheic dermatitis: a case-control study. Turk J Med Sci. 2019 Oct
11. Kim Y., Kim J-H., Shin H-J. et al Clinical Evaluation of a New-Formula Shampoo for Scalp Seborrheic Dermatitis Containing Extract of Rosa centifolia Petals and Epigallocatechin Gallate: A Randomized, Double-Blind, Controlled Study. Ann Dermatol. 2014 Dec
12. Makins C., Sanghera R., Grewal P. Off-Label Therapeutic Potential of Crisaborole. J Cutan Med Surg. 2020 May/Jun.
13. Massiot P., Clavaud C. Thomas M. et al. Continuous clinical improvement of mild‐to‐moderate seborrheic dermatitis and rebalancing of the scalp microbiome using a selenium disulfide–based shampoo after an initial treatment with ketoconazole. J Cosmet Dermatol. 2022 May
14. Piquero-Casals J. Higuera E., Mir-Boafe J. et al. Non-Steroidal Topical Therapy for Facial Seborrheic Dermatitis J Drugs Dermatol. 2020 Jun
15. Sanders M., Pardo L., Ginger R. et al. Association between Diet and Seborrheic Dermatitis: A Cross-Sectional Study. J Invest Dermatol. 2019 Jan
16. Souza A., Pinheiro J., Soares J. et al. Antibacterial activity and anxiolytic-like effect of Ziziphus joazeiro Mart. leaves in adult zebrafish (Danio rerio) Fish Shellfish Immunol Rep. 2023 Dec
17. Turcu G., Artenie C., Nowicka D. et al Selenium Disulfide-based shampoo applied for 4 weeks significantly improves dandruff and seborrheic dermatitis Eur J Dermatol. 2023 Mar
18. Vincenzi C., Tosti A. Efficacy and Tolerability of a Shampoo Containing Broad-Spectrum Cannabidiol in the Treatment of Scalp Inflammation in Patients with Mild to Moderate Scalp Psoriasis or Seborrheic Dermatitis Skin Appendage Disord. 2020 Nov
19. Wang H., Wang C., Hsieh S. et al. Evaluation of a new-formula shampoo containing 6% glycyrrhetinic acid complex for scalp seborrheic dermatitis: A pilot study J Cosmet Dermatol. 2022 Aug
Адрес за кореспонденция:
Д-р Т. Алексиев, д.м.
Секция по дерматология и венерология,
Катедра по пропедевтика на хирургичните
болести, Медицински Факултет,
Медицински Университет – Пловдив
бул. „Васил Априлов“ 15А
4000, Пловдив
