Брой 8/2000
Антихипертензивен медикамент на избор при диабетна бъбречна дисфункция
7-ми Латиноамерикански симпозиум по кардиопротекция,
Палм Бийч, САЩ, май 2000
Кардиопротекция в клиничната практика
Въвеждането на инхибиторите на АКЕ /ангиотензин конвертиращия ензим/, какъвто е Enalapril, безспорно представлява съществен елемент от лечението на сърдечно-съдовите заболявания. Разработен от учените на MSD в началото на 80-те години като първият инхибитор на АКЕ със световно разпространение, Enalapril днес е най-масовото антихипертензивно средство, изписвано в целия свят. Натрупан е опит в продължение на повече от 15 години при над 28 милиона пациенти. Група от световно признати специалисти по сърдечно-съдови заболявания, под председателството на проф. Майкъл Алдерман, организира симпозиум в Palm Beach, Florida. Целта беше да се извърши оценка на събраната голяма база данни за ролята на инхибиторите на АКЕ и поспециално на Enalapril при лечението на широк кръг от пациенти.
Ключовите въпроси за оценка бяха:
1/ целта на антихипертензивната терапия е предотвратяването на сърдечносъдовите усложнения на артериалната хипертония (АХ), а не само понижение на повишеното кръвно налягане. Подборът на антихипертензивен медикамент следва да се основава на доказаните му качества да предотврати развитието и прогресирането на сърдечносъдови усложнения, а не единствено да намалява честотата на инциденти, дефинирани като таргетни.
1.1/ Стратегиите за контрол на кръвното налягане, които включват инхибитори на АКЕ, дават реални шансове за увеличаване на кардиопротективния потенциал на антихипертензивната терапия.
Enalapril е сред най-добре изучените инхибитори на АКЕ, които се предлагат на пазара. Ползотворният му ефект е доказан, утвърден е дозовият режим и всичко това е документирано съгласно изискванията на базираната на литературни данни медицинска практика.
1.2/ Съществуват недвусмислени доказателства, демонстриращи полезния ефект на инхибиторите на АКЕ, особено Enalapril, за редуциране на смъртността, хоспитализациите и исхемичните епизоди в широк спектър от пациенти, включващи такива с артериална хипертония, остър инфаркт на миокарда (ОИМ), левокамерна дисфункция (ЛКД), коронарна болест (КБ) без лявокамерна дисфункция (ЛКД) и сърдечна недостатъчност (СН).
2/ Отбелязани са различия в дългосрочната смъртност при използване на различни антихипертензивни агенти. Инхибиторите на АКЕ осигуряват забележимо удължаване на преживяемостта, оценено чрез общата смъртност, сърдечносъдовите заболявания и рака, в сравнение с другите класове антихипертензивни медикаменти, особено що се отнася до калциевите антагонисти.
2.1/ Инхибиторите на АКЕ имат ренопротективно действие при пациенти с диабет, при които кръвното налягане не е контролирано. За тях те представляват антихипертензивни медикаменти на избор.
Бъбречна дисфункция при диабет
Диабетът продължава да е глобален здравен проблем, отбелязва проф. Леон фердер, State University of Buenos Aires, Buenos Aires, Argentina. И двата типа диабет (тип I и тип II) често се свързват с множество усложнения като нефропатия , коронарна и периферна съдова болест. Проф. Фердер обяснява, че съществува широко разпространение на хипертонията при болните от диабет повече от 90% от диабетиците II тип с макроалбуминурия са с хипертония.
Тежестта на хипертонията при диабетиците, и тип I, и тип II зависи от степента на загуба на бъбречна функция, която при диабетиците II тип с кръвно налягане по-високо от 140 ттНд може да достигне до 13,5% за година. Поради тази причина адекватният контрол на кръвното налягане е от съществено значение за диабетиците с хипертония.
Съществена част от данните на клиничното проучване навеждат на мисълта, че инхибиторите на АКЕ, какъвто е Enalapril трябва да се разглеждат като антихипертензивни медикаменти на избор при следните пациенти:
– Пациенти с диабет I тип с микроалбуминурия и хипертония
– Пациенти с диабет II тип с микроалбуминурия
