Брой 5/2000
В. Попов
Знанията по икономика, организация и управление на индивидуалната и групова практика за пьрвична и специализирана медицинска помощ са необходимост за специалиста по обща медицина. Икономическата издръжка на общата практика налага изработването на собствена стратегия за увеличаване на пазарния дял. Конкуренцията за оказване на медицинска помощ е неизбежна както в задължителното, така и в доброволното здравно осигуряване. За да бъде повишена икономическата конкурентоспособност целесъобразно е да се прилагат конкретни прийоми на здравноосигурителното планиране и маркетинг. Сред тях е подходът диверсификация, който по същество представлява навлизане чрез общата практика в нов пазар и с нови пакети здравни услуги.
Нормативно доброволното здравно осигуряване е уредено в Закона за здравно осигуряване. В неговия обхват се вклкочва както предоставянето и оказването на медицински услуги на осигурените лица сьгласно Национален рамков договор, така и извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
За целите на икономическата ориентация и икономическата стабилност в развитието е удачно вътрешнофирмената стратегия на общата практика да включва и доброволното здравно осигуряване. Моментът е особено подходящ, поради това, че предстои лицензирането на акционерните дружества от Държавната агенция за осигурителен надзор, ако те са регистрирани с предмет на дейност само за доброволно здравно осигуряване.
В Закона за здравното осигуряване е предвидено да се издават лицензии за пакети от дейности, а именно:
• подобряване на здравето и предпазване от заболяване;
• извънболнична медицинска помощ;
• болнична медицинска помощ;
• услуги, свързани с битови и други допълнителни условия при предоставяне на медицинска помощ;
• вьзстановяване на разходи.
Прилагането на концентричната диверсификация изисква воденето на бъдещи преговори между общопрактикуващите лекари и дружеството за доброволно здравно осигуряване, което е подало молба за лицензия в Държавната агенция за осигурителен надзор. Законовото изискване е договорите между изпълнителите на медицинска помощ и дружествата за доброволно здравно осигуряване да се сключват в съответствие със Закона за задълженията и договорите. По закон сключеният договор трябва да обхваща условията и реда за осъществяване на медицинските услуги, както и цените на медицинските и други услуги, които са предмет на доброволно здравно осигуряване.
Концентричната диверсификация в рамката на общата практика добавя към листата от фирмени здравни услуги на медицинска помощ, която е възможно да бъде оказана с наличните медицинска апаратура, инструментариум, кадри, технологии и като цяло ресурси, с които се разполага. Но в същото време се привличат нови ресурсии за видово разнообразяване на дейността чрез съчетаване на дейност в две посоки: задължително и доброволно здравно осигуряване.
Доброволното здравно осигуряване е начин да се предвиди “отвоюването” от конкурентната среда на стратегически предимства, които определят качеството на здравните услуги. Това е условие за увеличаване на продажбите на здравни услуги и за удовлетворяване в по-голяма степен потребностите на осигурените лица от промоция, лечение и рехабилитация, като осигурено покриване на риска от болест и инвалидност например.
От друга страна общопрактикуващите лекари са икономически заинтересовани да въздействат върху мотивацията на пациентите от своята листа за сключване на договори между осигурените лица и дружествата за допълнително здравно осигуряване.
Нормативно съществуват множество стимули и преференции, чието използване ще се разширява с развитието на пазара на здравни услуги. По Закона за облагане доходите на физическите лица облагаемият доход на работниците и служителите се намалява с внесените суми за доброволно здравно осигуряване. Предвидени са и облекчения за работодателите за социални разходи за здравно осигуряване, които не превишават 30 лв. месечно за всяко осигурено лице /по Закона за корпоративното подоходно облагане/.
