Брой 12/2019
Ас. Л. Маринов, Доц. д-р И. Николова, Гл. ас. Ю. Войников
Фармацевтичен факултет, Медицински университет – София
Етеричните масла притежават широк спектър на фармакологични ефекти: противовъзпалителен, хиперемичен, спазмолитичен, отхрачващ, диуретичен, холеретичен, газогонен или антисептичен. Поради тази причина етеричните масла станаха официални лекарства в някои страни. Въпреки това етеричните масла не са лишени от странични ефекти: кожни, респираторни и гастроинтестинални раздразнения, алергични реакции, фоточувствителност, както и мутагенни и карцерогенни свойства. Има документирани случаи на отравяне на деца от летливи масла като: евкалипт, лаврово дърво, терпентиново и цитронела. При тези препарати трябва да се подхожда предпазливо. При деца ментол и камфор могат да предизвикат потискане на респираторната функция и дори смърт (рефлекс на Kratschmer), когато се прилагат директно в носа или върху кожата около носа.
Използването на етерични масла се препоръчва за лечение на простудни заболявания. Тяхното приложение при деца предполага избор на безопасни масла и определяне на подходяща доза, за да се избегнат нежеланите реакции.
Повечето етерични масла се състоят от много на брой единични съставки, в някои случай и над 100, които са отговорни самостоятелно или в комбинация с другите както за полезните, така и за вредните ефекти на етеричните масла. В литературата липсват проучвания за използването на чистите съставки върху инфекции при деца. Доклад, описващ използването на eugenol, който е част от карамфиловото масло, ректално за лечението на системни инфекции, показва, че евгенол слабо понижава повишената телесна температура. Прилагането перорално, локално или инхалаторно на камфор, основна съставка в маслото от розмарин, се препоръчва като допълнителна терапия при лечението на респираторни инфекции.
Streptococcus pneumonia
Стрептококите често колонизират кожата и мембраните, и могат да бъдат изолирани от храносмилателния тракт, дихателните и гениталните пътища. Най-често антибиотична резистентност при Pneumococci се наблюдава към: penicillin G 8,6%, cefotaxime 3,1%, erythromycin 27,4%, tetracycline 10,7%. Допълнително има описани случай на резистентност от страна на Pneumococci към trimethoprim, sulfonamides и chloramphenicol.
Почти всички , изброени в таблицата, могат да предизвикат раздразнение на респираторната система, поради което използването им чрез инхалиране е противоречиво, въпреки че thymol увеличава антибактериалната активност на phenol, за когото се знае, че притежава дезинфекциращ ефект, с около 5 – 30 пъти към грам-позитивните бактерии. Токсикологичните изследванията на alpha-bisabolol доказват, че е безопасен. Alpha-bisabolol инхибира Streptococcus pneumonia при серия тестове с разреждане (MIC = 32 – 64 ppm). Това обяснява защо инхалирането на екстракт от цветовете на лайка се препоръчва в традиционната медицина в Германия.
Staphylococcus aureus
Стафилококите се откриват основно в кожата, кожните жлези и понякога в устата, кръвта, млечните жлези, стомашно-чревния тракт, пикочо-половата система и горните дихателни пътища. При антибиотично лечение лекарство на първи избор е flucloxacillin, vancomycin, teicoplanin или комбинации от vancomycin + flucloxacillin или vancomycin + gentamycin. За втора линия на лечение се препоръчват cefaclor, cefuroximaxetil, loracarbef, quinopristin + dalfopristin, linezolid и други алтернативи като: vancomycin + rifampicin, cefazolin + vancomycin + netilmycin, imipenem + vancomycin + netilmycin, fusidic acid + rifampicin, Cotrimoxazol + fusic acid или rifampicin, minocycline, fosomycin + cefotaxime, и cotrimatzol + nitrofurantoin и quinopristin + dalfopristin, ampicillin + sulbactam, and linezolid. Не се наблюдават разлики в лечението при деца и възрастни. Резистентност е докладвана към бета-лактамни антибиотици (oxacillin, ampicillin), аминогликозиди (gentamycin), макролиди (erythromycin), хинолони (ciprofloxacin), clindamycin, chloramphenicol, tetracycline, trimethoprim и към vancomycin.
Bakuchiol е натурален дълго-верижен фенол изолиран от Malaya tea (Psoralea corylifolia) и е най-успешното съединение, което има адитивен ефект при комбинирането му с антибиотици при стафилококови щамове, които са развили резистентност (mupirocin, fosfomycin или nitrofurantoin). Bakuchiol допълнително е изследван за активност при микроорганизми, образуващи зъбна плака, като според авторите, използването му като съставка на храната или в продуктите за устна хигиена би имало положителен ефект. Swartziadione, екстрахиран от африканското дърво Swartzia madagascariensis, е патентован за лечението на микробиални инфекции. Друго патентовано съединение е Shikonin, съдържащо се в екстракта от Groomwell root (Arnebia euchroma), който се използва традиционно в китайската медицина за лечение на рани. Сitral, съдържащ се например в lemongrass (Cymbopogon citratus), hinokitiol в сърцевината на Thuja trees и eugenol също са показали положителни резултати.
Аlpha-bisabolol при дермално приложение се използва често в козметиката и рядко предизвиква алергични реакции. (+)-epi-alpha-bisabolol, екстрахиран от Peperomia galioides, притежава силно изразени ефекти при лечението на рани. Добри терапевтични резултати са получени и за linolenic acid при дермално приложение. Основната съставка на вечерната иглика (Oenanthera biennis) се използва като адювантна терапия при невродермити в Германия.
Escherichia coli
Escherichia coli присъства в интестиналната флора при хората. Патогенните линии формират токсини. Диария се причинява от ентеропатогенни Escherichia coli. Наблюдава се резистентност към бета-лактамни антибиотици (ampicillin), аминогликозиди, хинолони, chloramphenicol, тетрациклини (doxycycline), и trimethoprim. Много малко съединения са ефективни инхибитори на Escherichia coli. С най-голяма перспектива е синтетичен изомер на thymol – para-thymol, който е 10 пъти по-малко токсичен. Транс-изомера на nerolidol има висока инхибиторна активност. Резултатите за butylparaben, hinikitiol, citral, vanillin и eugenol също показват положителен резултат, но са необходими допълнителни изследвания.
Salmonella species
Salmonella могат да се изолират от хората и от почти всички животни. Те са също едни от бактериите, които могат да причинят диария във всички възрасти. Хората са единствения източник на Salmonella typhi и Salmonella paratyphi. Наблюдава се резистентност към тетрациклини, trimethoprim, хинолони и chloramphenicol. Лечението на диария, причинена от Salmonella, включва amoxicillin като първи избор. Като алтернатива могат да се използват хинолони и ceftriaxone. Allyl isothiocyanate e много дразнещо съединение с пикантен вкус. Проявява слаба инхибиторна активност към щамовете на Salmonella.
Mycobacterium tuberculosis
Повечето видове на Mycobacteria се откриват в почвата и водата, за разлика от комплекса Mycobacterium tuberculosis (M. bovis, M. microti, and M. africanum, M. tuberculosis), които могат да бъдат открити в заразени тъкани на хора и топлокръвни животни, болни от туберкулоза. Резистентност се наблюдава практически към всички антибиотици (ethambutol, rifampicin, streptomycin, isoniazid, and pyrazinamide), което е и световен проблем. Sclareol, екстрахиран от Clary Sage (Salvia sclarea) и екстракт от Humulus lupulus, съдържащ lupulone, са с най-голяма инхибиторна активност. Lupulone е тестван върху туберкулозни мишки в доза 60 mg/kg мускулно за период от 4 седмици, но нефротоксичността предотвратява използването му в клиничната практика. Cis и trans-phytol, farnesol, retinoic acid и retinol, които имат структурни сходства притежават инхибиторна активност in vitro. Въпреки това тяхната активност in vivo e недоказана, поради липофилния им характер и адсорбцията им към липофилната белодробна тъкан и инактивирането им.
Dermatophytes
Кожните инфекции при деца (Tinea capitis) са причинени от дерматофити от род Trichophyton и Microsporum. 1’-oxo-substituted phloroglucinols инхибира Microsporum без да оказва токсичен ефект върху човешките клетки. Добри резултати са получени и за bakuchiol и alpha-hederin, които се съдържат в бръшляна (Hedera helix). Alpha-hederin е доказан като нетоксичен при перорално приложение, за разлика от неговото интравенозно приложение. Активността на alpha-bisabolol е подобна на тази на griseofulvin, nystatin, fluconazole, itraconazole и ketoconazole.
Candida albicans
Гъбичките са нормални микроорганизми за човешкото тяло. Много видове нямат клинична значимост, но някои от тях развиват патогенни промени при имунокомпрометирани пациенти: след лечение с противоракови лекарства, имуносупресори като кортикостероидите и широкоспектърни антибиотици. Candida albicans причинява както системни, така и локални инфекции. Най-активното вещество срещу Candida albicans е lapachol. Lapachol е зелено-жълта субстанция, изолирана от кората на Brazilian Taheboo tree (Tabebuia avellanedae), което традиционно се използва в Южна Америка за лечението на Candida и бактериални инфекции. Lapachol инхибира растежа на Candida albicans в много ниска концентрация, за разлика от необходимата концентрация за бактерициден ефект. Cerulenin инхибира растежа на гъбички чрез инхибиране биосинтеза на мастни киселини.
Заключение
Ефективността на антибиотиците е по-голяма, сравнено с екстрактите от висши растения. Съставките в екстрактите притежават различен спектър на активност и много малък ефект срещу грам-отрицателните патогенни като Escherichia coli, Salmonella species, Bordetella pertussis и Haemophilus influenzae. Няколко вещества притежават инхибиторна активност към грам-положителни бактерии, без да проявяват токсичност към човешките клетки: Streptococcus pneumoniae (m-menthene-phenol, alpha-bisabolol, lupulone), Staphylococcus aureus (m-menthene-phenol, alpha-bisabolol, lupulone, bakuchiol, swartziadione, shikonin, hinokitiol) и Mycobacterium tuberculosis (bakuchiol, farnesol, sclareol, cis- и trans-phytol, vitamin A acid, methyl- и propylparaben, phenylsalicylate, asym.-m-xylenol, hexyresorcinol, alpha- и beta-naphthol). Като активни инхибитори на дерматофитни гъби могат да бъдат определени: alpha-bisabolol, bakuchiol, nerolidol, farnesol, alpha-hederin, o-methoxycinnamaldehyde, 4-(1,1-dimethylethyl)phenol, piperonal и cis-jasmone. За най-активни срещу Candida albicans могат да бъдат определени: swartziadione, sclareol, lapachol и capsaicin. Alpha-bisabolol е активен спрямо Corynebacterium diphtheriae.
Сред основните вещества в етеричните масла sesquiterpene и дериватите на дитерпеновия алкохол проявяват антимикробна активност (alpha-bisabolol, nerolidol, farnesol, cis-и trans-phytol, sclareol), без да проявяват токсичност към човешките клетки. За разлика от тях, монотерпените (thymol, carvacrol и eugenol) проявяват и токсичност към човешките клетки. Много малко от изолираните природни субстанции са тествани за активност към голям брой микробни линии, както е при стандартните лекарства. Също така, поради тази причина и точния спектър на действие на тези вещества не е точно определен, както и тяхната полза като терапевтични агенти.
Сравняването на ефективността на антибиотиците с етеричните масла показва, че антибиотиците имат по-добър ефект. Етеричните масла имат слаб антимикробен ефект и с тях не е подходящо да се третират сериозни инфекции. При туберкулоза няколко от природните съставки показват добър ефект ин витро и ниска токсичност към човешките клетки, но преди да бъдат използвани ин виво е необходимо да бъдат направени допълнителни изследвания. Използването на инхалационни форми на етерични масла като адитивна терапия в терапията на респираторни инфекции може да има положителен ефект. Чрез антимикробни етерични масла е възможно третирането на локални инфекции чрез дермано, инхалационно или пер орално приложение. Етеричните масла, съдържащи някои алкохоли (undecanol, n-undecenol, alpha-bisabolol, Nerolidol и farnesol), са ефективни при третирането на патогени по кожата и косата. От проведените до момента проучвания може да се заключи, че не се използват пълноценно антимикробните ефекти на етеричните масла. Токсикологичните изследвания, проведени с sesquiterpenes, са най-пълни и показват тяхната ниска токсичност към човешките клетки и относително силен антимикробен ефект, поради което те представляват и най-голям интерес.
