Корозивни отравяния и поведение

Брой 4/2001

Д-р Е. Станкова
Доц. Д-р Е. Хубенова

Острите корозивни отравяния са сравнително места за нашата страна и изключително тежка патология, която води до сериозно и продължително инвалидизиране на пациентите. Широкото разпространение и лесният достъп до концентрирани неорганични киселини и основи и значимите здравни и социални проблеми, които възникват в резултат на случайното или умишленото им поглъщане, поставят въпроса за бързото и адекватно терапевтично поведение и за мястото и ролята на общопрактикуващия лекар.

Представяме накратко основните принципи на поведение в доболничния етап на този вид остри екзогенни ин­токсикации, което е от особено значе­ние за протичането и изхода им.

ЕТИОЛОГИЯ И ПАТОГЕНЕЗА

Корозивните отравяния възникват при умишлено или случайно (най-често в резултат на неправилно съхранение) поглъщане на киселини (рН<3.7), основи (рН>7) или някои по-рядко срещани кон­центрирани химически вещества като амоняк и други. Основните клинични прояви са резултат на коликвационна (при основите) или коагулационна (при киселините) некроза на тъканите и органите, влезли в контакт с ноксата. Аокализацията и размерът на уврежданията определят и тежестта на отравянето.

Най-често уврежданията засягат областта на естествените стеснения на хранопровода, пилораи ан­трума на стомаха, като в зависимост от тежестта им се наблюдават четири степени на корозивна интоксикация (от хиперемия и оток на епитела при I степен, до тежки пенетриращи некротични увреждания при IV степен). Ранното диагностициране степента на увреждането е изключително важно за определяне поведението на лекаря и изхо­да от интоксикацията. Това обаче, не е проблем на доболничното обслужване на пациента и може да бъде осъществено само в специализирано болнично заведе­ние в резултат на съвместните уси­лия на токсиколог, хирург, ендоскопист, рентгенолог и реаниматор.

КЛИНИЧНА КАРТИНА

Клиничната картина на острото корозивно отравяне се владее от:

1. Шоков синдром, место комбиниран травматичен и хеморагичен, особено тежък в първите часове след настъпване на отравянето:

• Болка;
• Срив в хемодинамиката.

2. Локални корозивни увреждания, локализирани по лигавицата на устната кухина и оттук по целия „път“ на отровата. важно е да се отбележи, че липсата на увреждания в устната кухина не изключва тежки, животозастрашаващи поражения в по-долните отдели на аастро-интестиналния тракт хранопровод и стомах. Основните симптоми са:

• Повишена саливация;
• Оточна устна лигавица с некротични промени;
• Гадене и повръщане (понякога на хематинни материи или кръв);
• Хематемеза, мелена;
• Дрезгав глас в резултат от оток на гласните връзки и увулата;
• Нарушено (затруднено) преглъщане;
• Болка в устата, при преглъщане, зад гръдната кост, в епигастриума и дифузно в целия корем.

Диагностично-лабораторният комп­лекс, който е предмет на дейност на лекарите от специализираното болнично заведние и не засяга поведението на общопрактикуващия лекар, включва:

1. Хемограма Hb, Hct, Leuc, РУЕ;
2. Ro-sc./gr. pulmo, cor et abdomen (латерография) за нива/свободен газ;
3. Ранна ФГС до 24-ия час от поглъщането на отровата;
4. Ехография на коремни органи;
5. Консултация с УНГ-специалист;
6. Консултация с хирург;
7. Специфични изследвания и консултации, в зависимост от конкретното състояние на пациента.

УСЛОЖНЕНИЯ

Те биват ранни и късни.

1. Ранни усложнения са:

• перфорация с последващ медиастинит и/или перитонит;
• остра кръвозагуба;
• фистулизиране;
• инфекция с последващ сепсис.

2. Късни усложнения са:

• стриктури;
• стенози;

Тежкото, понякога драматично състо­яние на пациента, предполага и адекватна, навременна намеса на общопрактикуващия лекар, който пръв се среща с пострадалия: стабилизиране на общото му състояние и на нарушените животозастрашаващи функции и транспортиране до специализирано болнично заве­дение. В доболничния етап на обслужва­не на пациента, е необходимо:

1. Да не се прави стомашна промив­ка с медицински въглен;
2. Да не се предизвиква повръщане дори обратното, позивите за повръщане може да се купират с Degan iv / im;
3. Да се дaдe белтъчна вода или само вода, с цел да се „разреди” погълнатата токсична субстанция;
4. С помощта на лакмус да се измери pH на устната лигавица;
5. Да се канюлира периферна вена, ка­то се постави абокат;
6. Да се започне борба с шока и стаби­лизиране на хемодинамиката: инфузия на глюкозни и водно-електролитни разтвори, KCI в малки дози (1-3 тд/ kg тегло);
7. Да се започне борба с болката: аналгетици (Analgin), седатива (Diazepam), спазмолитици (Buscolysin);
8. При затруднения в дишането да се подава О2;
9. Да се дренира обилната саливация попиване, аспирация и др.
10. Да се забрани приемането на течности и храна през устата! Всички медикации да се правят парентерално!
11. Да се организира незабавен тран­спорт на пациента до най-близкото здравно заведение, а оттам до специализирано, с оглед оказване на необходимата специализирана токсикологично-хирургична помощ.

Доброто познаване на протичането на острите корозивни интокси­кации от общопрактикуващия ле­кар, както и своевременното започване на адекватно, съобразено с конкретния пациент лечение още в доболничния етап на медицинско обслужване, е гаранция за навременното диагностициране и комплексното третиране на корозивните отравяния, а оттам и за снижаването на леталитета.