Пробиотици, пребиотици и синбиотици

Брой 5/2001

Д-р М. Георгиева-Шакола и съавтори

Човекът съществува в обкръжение на прокариотни организми. Изчислява се, че живеещите в кожата, бе­лите дробове, гастроинтестиналния тракт и т.н. бактерийни популации достигат 100 000 000 000 000. Еволюционно макроорганизмът и тези микроорганизми живеят в мир. Позната е ролята и значението на чревната флора за поддържане на чревната луменна среда и нейното значение за състоянието на дебелото черво, цялостта на мукозата, витаминния, хранителния метаболизъм и абсорбция.

През последните години, в отговор на увеличеното замърсяване на околната среда с химични и токсични вещества и свръхстерилизацията, особено на храната, усилията се насочват в търсене на здравословни храни. Концепцията за пробиотиците се заражда в края на XX 8ек от хипотеза, предложена от руския учен И. Мечников, че дългият и здравословен живот на българските селяни е резултат от консумацията на ферментирали млечни продукти.

Терминът пробиотици е въведен от D. М. Lilley & R. Н. Stillwell през 1965 г. за субстанции, които благоприятстват разбитието на микроорганизми. След 20 г. R. Fuller ги определи като „живо микробно допълнение към храната, което води до подобрябане състоянието на чревната микробна фло­ра”.

Продуктите, които съдържат пробиотици намират все по-широко разпространение в Европа и Япония. в САЩ след приемане на закона за здравословните хранителни добавки през 1994 г., тяхната употреба нараства много. Българският народ има традиции в кон­сумацията на ферментирали млечни продукти и особе­но на квасено мляко. Пръв доц. А. фиков проучва и науч­но мотивира използването на българското кисело мля­ко в храненето на кърмачетата. Благодарение на Lactobacillus bulgaricus то е добра храна за малкото дете, но има и недостатъци, поради които не може да за­мени адаптираните млека в изкуственото хранене на кърмачетата.

ТЕРМИНОЛОГИЯ

Класическото определение за пробиотици е: раз­лични микробни допълнения към диетата, чието бла­гоприятно влияние върху здравето на човека отразява техния ефект върху чревния тракт. Първоначално това определение се е отнасяло до хранителни продукти за животни.

Пребиотиците са нехранителни добавки към храна­та, чийто благоприятен ефект върху човешкото здраве се изразява посредством изолирано стимулиране на растежа и/или активиране на един или ограничен брой бактерии в дебелото черво.Така се осигурява преобладаването на малък брой бактерии, които потенциално подобряват здравословното състояние на човека.

Симбиотиците са комбинация от пробиотици и пребиотици.Те спомагат за повишаване на преживяемостта и поселване на жива микробна добавка в гастроинтестиналната флора. Активно стимулират растежа и развитието на една или на ограничен брой здравос­ловни бактерии в храносмилателния тракт, което во­ди до подобряване на микробния баланс.

ВИДОВЕ ИЗПОЛЗВАНИ ПРОБИОТИЦИ, ПРЕБИОТИЦИ И СИНБИОТИЦИ

Най-често използваните пробиотици са: Bifidobacte­rium, Lactobacillus bulgaricus, Saccharomyces boulardii, Streptococcus thermophilus. Те обитават нормално фер­ментирали диетични продукти като кисело мляко, а също и някои ферментирали меса и зеленчуци.

Пребиотици са: инулиноподобни фруктани (олигозахариди), нативен инулин, олигофруктоза, синтетични фруктоолигозахариди. Основни източници на инулин и олигофруктоза са: жито, банани, лук, чесън, праз, ар­тишок, соя, аспарагус, цикория (широко използвана в много европейски страни).

Инулиноподобните фруктани се употребяват като заместители на захарта, заместители на мазнини (са­мо инулин), стабилизиращи пени, подобряващи вкусовите качества ферментирали хранителни продукти, в десерти като желета, сладоледи, сладкиш и (дребни сладки), хлябове.

МЕХАНИЗЪМ НА ДЕЙСТВИЕ

В основата на идеята за употреба на про-, преи синбиотиците, наричани още „функционална храна11, стой опитът да се променят взаимоотношенията между близкото човешко-микробно обкръжение, с цел да се подобри здравословното състояние на хората.

Най-многообещаващите места на въздействие на „функционалната храна14 са гастроинтестиналните функции:

• транзитно време
• ритъм на дефекация
• чревен мотилитет
• пролиферация на епителните клетки

Най-вероятно „функционалната храна” оказва допълнително влияние и върху:

• дисбиоза (при употреба на антибиотици)
• гастроинтестинален имунитет
• липидна хомеостаза
• антибиотична резистентност
• вътреболнични инфекции

ПОКАЗАНИЯ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ

Показанията за приложение на пробиотици и пре­биотици са:

• назначаване на широкоспектърни антибиотици
  – дисбиоза след антибиотична терапия
• вирусни ентероколити
• дразним колон
• констипация
  – бактериален свръхрастеж
  – хроничен неспецифичен ентерит
  – вторичен лактозен дефицит
  – улцеро-хеморагичен колит

От изключителна важност е конкуренцията на някои пробиотици с Clostridium difficile у деца и възрастни. До­казана е ролята на бактериалната колонизация при некротизиращия неонатален ентероколит и се пра­вят редица опити за допълбане на лечението с пробио­тици.

ДОЗИ

Дозите и сроковете за приложение на пробиотиците и пребиотиците не са уточнени. По литературни данни се предлагат много широки граници: от 1 000 000 до 1 000 000 000 живи микробни клетки. Периодът на при­ложение е дълъг: от един месец до една година и повече.

СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ И УСЛОЖНЕНИЯ

През последните години се появиха множество статии за ефекта от използването на про-, преи синбиотици. За съжаление, напоследък се забелязва неконт­ролируем прием на тези храни и медикаменти. Съобщават се дори данни за развитие на сепсис, след приложе­ние на пробиотици в неонатална и ранна кърмаческа възраст.

Препаратите имат различна ефективност: най-широко проучени и с най-добър ефект са Lactobacillus, Bifudobacteria, LGG, Saccharomyces boulardii.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Про-, преи синбиотиците са широко употребявани за приготвяне на диетични продукти, които са много популярни през последните години в Европа и Япония. Тези храни оказват благоприятно въздействие върху храносмилателните функции и оттам върху здравословното състояние на човешкия организъм. Ето защо използването на тези вещества като лекарствени средства разкрива нови възможности за повлияване на остри и хронични болестни състояния у деца и възрастни.

В близко бъдеще предстой да се прецизират показанията, дозите и продължителността на прием на про-, преи синбиотиците, да се определят най-подходящите групи от пациенти и да се анализират взаимоотношенията цена/ефект.