Брой 7/2010
Д-р Емил Илиев
Д-р Илиев е един от създателите и организаторите на медицинския университет, който се провежда два пъти годишно в Банско и Пампорово, председател е на Българското дружество по акупунктура и завежда кабинет по акупунктура в клиниката по дерматология и венерология на Александровска болница, София.
Ето какво сподели той специално за „GP News”:
Медицината е занаят, който трябва да се учи всеки ден. А практиката е показала, че колкото по-дълго време един лекар престоява сам в кабинета си, толкова повече губи от своята квалификация. Затова смятам, че не може специалистите по обща медицина да бъдат оставени без непрекъснато обучение. На тях им е най-тежко – общо взето те са с едни голи ръце: каквито и апарати да имат в кабинета си, много трудно могат да стигнат с единствените си „сензорни” органи до диагнозата, освен ако не са много добре подготвени клиницисти. А такива не могат да станат при настоящата система на здравеопазване, защото нашата държава не им осигурява необходимото време и средства.
Вашата препоръка е личните лекари максимално да използват различните форми на обучение?
Да! Дори тези форуми и семинари да станат задължителни, като на лекарите се даде право да отсъстват от работа. Те и сега могат да отсъстват, но при много утежнени условия. Всеки личен лекар например да има 20 дни в годината, които да използва за повишаване на квалификацията си. Администраторите в здравеопазването казват, че осъзнават необходимостта от непрекъснато обучение, но на практика необходимите условия това нещо непременно да се случва не са създадени!
Какво още предлагате?
Да се даде възможност на личните лекари например да участват редовно във визитации в болниците. Един медик в Швейцария може да стане специалист по обща медицина, след като работи 7 години в клиника. Примерно 3 години в клиника по вътрешни болести, година и половина – като педиатър, година и половина – като хирург и така нататък. Според мен това е най-добрата система за обучение на общопрактикуващи лекари, която съществува в Европа.
Какво е присъствието на университета в Банско?
Да, тази дума е много точна! Аз лично съм разочарован, защото от регистрирани 500, 800, та дори 900 души – в залата влизат 250 – 300 души, много рядко – 400. Смятам, че след като са създадени оптимални условия за обучение, хората трябва да идват със съзнанието, че ще се обучават. Това, което ме радва, е че напоследък има едно ядро от 150 – 200 лекари, които винаги участват в нашия университет, точно защото са осъзнали потребността от него.
И тук мога да кажа – ние организираме тези университети за знания – нека не идват хора, които ще присъстват само за точки. Аз отчитам факта, че един човек не може да слуша лекции от 9 до 18 часа. Затова правим модули, така че всеки да може да си избере темите, които го интересуват най-много.
Колко струва това обучение?
Ние каним елитните преподаватели от медицинските университети, както и значими специалисти от мрежата в страната. Обучението, което се предлага, е в рамките на минимум 50 часа лекции за 4 дни и на практика е безплатно, защото се заплаща само 30 лв. регистрационна такса.
Кой проявява по-голям интерес – колегите от столицата или от страната?
От София идват сравнително по-малко хора, докато лекарите от страната имат желание да учат много повече от софийските.
Как оценявате мястото на фирмите в обучението на лекарите?
Фирмите – производителки на лекарства, много обичат да правят симпозиуми, вечери или обяди, на които да представят новите си продукти. Апелирам към тях да не си пилеят средствата за ресторанти и хотели, а да плащат на лекарите за подобно обучение! Естествено, в рамките на форуми като университетите в Банско и Пампорово те спокойно могат да направят своите промоции и така техните изяви няма да бъдат самоцелни. Знам какви суми се дават за един „образователен уикенд” в някой курорт и смятам, че в България е недопустимо така лесно да се пилеят толкова пари. Мога да цитирам немалко случаи, когато фирмите губят времето на хората. А личните лекари са с много ограничено свободно време.
Какво предлагате?
Има два варианта – единият е фирмите да участват много активно в такива форуми, така че да има оптимална полза за лекарите, и в крайна сметка – за пациентите.
А вторият?
Вторият вариант, който е малко тоталитарен, но в крайна сметка може да бъде много ефективен, е да ги внасят в определен фонд, контролиран от здравното министерството, който да бъде изразходван максимално целесъобразно.
Още веднъж искам да подчертая – у нас условията за работа не само са тежки, те са нечовешки. Добрите специалисти намаляват с всеки изминал ден, тъй като мнозина заминават да работят в чужбина. Така че проблемът с квалификацията ще става все по-голям – на практика това означава, че ние обричаме себе си и нашите деца на много лошо качество на медицинско обслужване. Защото утре ние всички ще станем пациенти и няма да има при кого да се лекуваме.
Разговора води
Павлина Михайлова
