Брой 6/2017
Доц. д-р Е. Стефанова, д.м.
Ендокринологично отделение, СБАЛДБ, МУ – София
Те се дължат на дефиТерминът рахит включва редица болестни единици, при които има сходни клинични, биохимични и рентгенологични промени.цит или нарушено действие на вит. Д и неговите метаболити, което води до недостатъчна и неправилна минерализация на костния матрикс на растящата кост.
Поради нарушения баланс м/у Са и НРО йонен продукт, се нарушава равновесието между скоростта на образуването на остеоид и скоростта на неговата минерализация.
В метафизата на дългите кости и субпериостално се натрупва неминерализиран остеоид. Костите се деформират под влияние на съкращаващите се мускули.
Рахитът при кърмачетата най-често се дължи на неадекватна /недостатъчна/ субституция с витамин Д или недостатъчно излагане на слънце.
По-големите деца и юношите също имат дневни нужди от витамин Д и от излагане на слънце. По време на пубертета младежите имат период на бързо израстване и по-големи нужди от витамин Д за добрия костен строеж.
През 70-те години на миналия век, поради голямата заболеваемост на деца в кърмаческа и ранна детска възраст от витамин Д недоимъчен рахит е разработена методика от Министерство на здравеопазването за профилактика с витамин Д. Оказва се, поради географското положение на страната ни с наличието на четири сезона има достатъчно слънчево огряване само през летните месеци. Оттогава в България се провежда следната профилактика с витамин Д за детската популация:
Към 20-дневна възраст кърмачетата подлежат на профилактика с витамин Д в доза 400-1000 Е дневно. Тя може да се прекъсне или намали само в летните месеци, когато имаме достатъчно слънчево огряване.
При недоносените деца профилактиката започва с 2000 Е витамин Д към десетия ден след раждането.
В ранна детска възраст (1-3 г.) се препоръчва същата профилактика както при кърмачетата през зимните месеци от ноември до март включително.
При по-големите деца се препоръчва прием на 400 Е витамин Д 2-3 месеца през зимата и през лятото да ходят на море.
Тинейджърите подлежат на профилактика с витамин Д – 1000 Е дневно през зимните месеци и ходене на море през лятото.
Исторически основният път на витамин Д синтезата е чрез ултравиолетовите лъчи през кожата от холестерола.
При излагане на тялото през лятото за 10-15 минути при възрастните с бяла кожа се генерират 10 000 – 20 000Е за 24 часа. При по-тъмно пигментираните хора се изисква 5-10 пъти повече излагане на УВ-лъчи за генериране на същите количества витамин Д3.
През последните години дерматолозите препоръчват да се намали излагането на УВ-лъчи чрез използване на предпазни дрехи и слънцезащитни кремове.
Американците прекарват около 93% от времето си на закрито, което води до дефицит на витамин Д. С оглед зачестилите случай на кожен рак и озоновата дупка в атмосферата, основните дискусии на дерматолозите са за намаляване на продължителността на излагане на слънце.
• Предпочита се ежедневната перорална заместителна терапия с витамин Д.
• Педиатрите препоръчват бебетата до 6-месечна възраст да не се излагат на пряка слънчева светлина.
През 2014 год. се започна изработването на Консенсус върху превенцията и лечението на рахит, причинен от недоимъчно хранене. Препоръките са изготвени на базата на работна група от 33 специалисти от различни области от цял свят. Публикуван е през 2016 г.
През последните години се дадоха ясни показания за дефицит на Витамин Д, а именно ниво на 25-ОН-Д под 30 nmol/l. За недостатък на витамин Д се приемат и нива между 30-50 nmol/l. Норма над 50 nmol/l.
Токсичността на Витамин Д се проявява при серумни нива на 25-ОН-Д над 250 nmol/l. Характерни са хиперкалцемията с хиперкалциурията и пониженото ниво на PTH.
Препоръчителните минимални дози ежедневен прием на витамин Д за кърмачетата /особено важно за децата които се кърмят/, са 400 Е, които осигуряват нива на 25-ОН –Д над 50 nmol/l.
След 12-месечна възраст всички деца и възрастни трябва да получават 600Е /15мкгр/дн чрез храната или заместваща перорална доза.
Препоръчано е всяка държава да разработи Публична здравна стратегия за превенция на Рахита, предизвикан от недоимъчно хранене, а именно да се провежда повсеместна профилактика с вит. Д от раждането до 12 мес., независимо от начина на хранене.
След 1 год. Вит. Д профилактиката се провежда при всички рискови групи и при бременни.
Вит. Д профилактиката да се включи в програмата за здравни грижи при децата, заедно с имунизации, профилактични прегледи и други.
Специален контрол на тази профилактика при популации с висока честота на вит. Д дефицит или нисък прием на калций при деца с висок риск.
Има 2 форми на витамин Д, които се използват за суплементация: витамин Д2 – ergocalciferol (растителен произход), витамин Д3 – cholecalciferol (рибен произход).
Витамин Д3 е по-ефикасен и по-физиологичен при покачване на 25-ОН-D нивата и се предпочита.
В медицинската практика се препоръчва ежедневния прием на витамин Д3 препарати, в които cе съдържат 400 – 500 Е витамин Д3.
У нас в България препоръчваме следните лекарствени форми на вит. D3 за провеждане на профилактика:
1.Vigantol – fl. ,vit.D3 oleosum – 1капка съдържа 500Е vit .D3
2.Разтвор на Jamieson – 1капка съдържа 400Е vit .D3
3.Deavit flac. – 1капка съдържа vit.D2 oleosum -1000E и vit.A – 850E; Препоръчва се по 1 капка дневно – използва се само за профилактика.
4.Рибено масло, caps. – Произведено в България -1 caps. съдържа vit .D3 – 400Е , vit.A – 400E – използва се при по-големите деца.
През последните години се провеждат пилотни проучвания за витамин Д статуса на детската популация в България от 0 до 18 год. Надяваме се в скоро време да имаме възможност да съобщим резултатите .
Библиография:
