Брой 1/2013
Средата на миналия век е белязана от 2 лекарства, променили живота на стотици хиляди хора:
-
Диетилстилбестрол (ДЕС)
-
Талидомид
Диетилстилбестрол (ДЕС) – синтетичен нестероиден естроген е синтезиран 1938 г. и е въведен в практиката през 1941 г. Тъй като ДЕС не е бил патентован, се е произвеждал и разпространявал от над 200 фармацевтични компании, под форма на таблетки, крем и вагинални супозитории. През 1974 г. е установен канцерогенния потенциал на ДЕС, но чак през 1997г., производството и разпространението на ДЕС е спряно в цял свят.
От 1947 г. диетилстилбестрол е предписван рутинно при високо-рискова бременност. Други индикации са били потискане на лактацията, пост-менопаузален синдром, спешна контрацепция, промотиране на растежа при деца. Пик на продажбите се отчита през 1953 г., когато са публикувани резултати от двойно-сляпо клинично проучване, при което е установено, че бременните жени, които са приемали ДЕС, абортират също толкова често, колкото и контролната група. В края на 60те години, лекарите вече са убедени, че ДЕС е неефективен. Въпреки тези данни, много лекари продължават масово да изписват ДЕС до 1971 г., когато е публикувана статия в New England Journal of Medicine, показваща възможната връзка, между ДЕС и развитието на вагинален или цервикален карцином, при жени на възраст 16-20 г. следствие перинаталния прием на ДЕС. В допълнение, ДЕС предизвиква и повишен риск от карцином на млечната жлеза при жени след 40 годишна възраст, както и ранна менопауза.
При експериментални условия, ДЕС дори в много ниски дози, предизвиква доброкачествени и злокачествени тумори, като е установено, че някои от нежеланите лекарствени реакции могат да бъдат и унаследявани.
Диетилстилбестрол е и първият растежен стимулант използван при говеда през далечната 1953 г. Само за 1 година, в Америка, с ДЕС са третирани 80-95% от говедата. Установено е, че ДЕС повишава телесното тегло с близо 30%, като намалява консумацията на храна с 20%. През 60-те години е установено, че ДЕС се открива в малки количества в черния дроб и месото на животните. Във връзка с по-горе споменатите ефекти на ДЕС при хора, той е забранен да се използва като растежен стимулант през 1979 г. Въпреки това, 20 години по-късно, през 1999 г., в Европа е внесено месо от САЩ, в което е установено наличие на ДЕС.
Талидомид е пуснат на пазара на 1 октомври 1957 г. в Западна Германия, като седативно-сънотворно лекарство и скоро след това започва да се приема от хиляди бременни, в повече от 40 страни по света, за справяне със симптомите на сутрешното неразположение. Талидомид не предизвиква пристрастяване както барбитуратите и e практически нетоксичен (LD50 не може да бъде определено). Талидомид, промотиран като „безопасен мек седатив“, е влизал в състава на над 50 ОТС продукта. Само през май 1959 г. в САЩ, 2528412 таблетки талидомид са били раздадени на 1267 лекари, които от своя страна са го раздали на близо 20000 пациенти. Не се знае каква част от тези пациенти са били бременни жени, но благодарение на д-р Frances Kelsey, която се е усъмнила в безопасността на талидомид, той никога не е бил официално регистриран в Америка, за което получава и награда от президента John F. Kennedy, спасявайки хиляди американски деца от тази трагедия. Приеман през първото тримесечие на бременността (особено в периода от 20 до 50 ден от забременяването), талидомид проявява тератогенен ефект. Дори приемът само на 1 таблетка талидомид води до увреждане на плода. По света, над 20000 деца са увредени, от които около 10000 оживяват.
|
Случаи на фокомелия в Университетската клиника в Хамбург, Германия |
Година |
|
0 |
1940-1959 |
|
1 |
1959 |
|
30 |
1960 |
|
154 |
1961 |
|
0 |
1963 |
В края на 1961 година, двама лекари, Widukind Lenz и William McBride, за първи път свързват приема на талидомид с тежките тератогенни малформации (като фокомелия, липса на уши или очи и др. ), които наблюдават в практиката си.
Талидомид е спрян в цял свят през 1963 година. Скоро след това учените започват да изследват талидомид при различни експериментални животни и единствено при новозенландски бели зайци, талидомид предизвиква дисмелия. Друг много важен факт е, че в специализираната литература са описани случаи на унаследяване на физическите дефекти във второ поколение, т.е. внучките на жени, приемали талидомид.
|
„Благодарение” на тази трагедия, се поставят основите на съвременната лекарствена безопасност и регулация. |
Въпреки лошата си репутация, талидомид никога не е напускал фармацевтичния бизнес. Откритието на д-р Judah Folkman през 1970 г. за ангиогенезата и значението и за туморния растеж, както и последвалото откритие на D’Amato и Kenyon, че талидомид проявява мощен антиангиогенен ефект, отново го връща на фармацевтичния пазар. Днес талидомид е регистриран с индикация лечение на мултиплена миелома и еритема нодозум лепрoзум (ЕНЛ) или тип II лепра реакции.
Литература
Vargesson N. Thalidomide-induced limb defects: resolving a 50-year-old puzzle. Bioessays. 2009; 31(12): 1327-36.
Saunders E, Saunders J. Drug therapy in pregnancy: the lessons of diethylstilbestrol, thalidomide, and bendectin. Health Care Women Int. 1990; 11(4): 423-32.
Ito T, Ando H, Suzuki T, Ogura T, Hotta K, Imamura Y, Yamaguchi Y, Handa H. Identification of a primary target of thalidomide teratogenicity. Science. 2010; 327(5971): 1345-50.
Verloop J, van Leeuwen FE, Helmerhorst TJ, van Boven HH, Rookus MA. Cancer risk in DES daughters. Cancer Causes and Control 2010; 21(7):999–1007.
Hoover RN, Hyer M, Pfeiffer RM, et al. Adverse health outcomes in women exposed in utero to diethylstilbestrol. N Engl J Med. 2011 Oct 6;365(14):1304-14.
