Брой 7/2000
Д-р Бернар Льофевр
Варикозните язви, които засягат предимно подбедрицата, са проява на циркулаторно нарушение. По-често срещани са лезиите от венозен произход или така нар. варикозни язви, тъй като венозната недостатъчност води до застой в повърхностните вени и оток на тъканите.
На ниво дерма тези смущения се провокират от нарушения в обмяната на кислорода и енергетичните вещества, поради което се получава некротизиране на тъканите с образуване на улцерации. Язвите са локализирани по-често в долната трета и вътрешната част на крака.
Болката е поносима, посилно изразена вечер и затихва при покой. Придружава се от повече или по-малко проявени варици, едем, понякога пигментации и екзема около язвите.
Лечението на варикозната язва на крака започва с дезинфекция, като се прави баня с разреден антисептик, последвана от внимателно изплакване с вода, за да се избегне дразнене. Прави се леко почистване на лезията и около нея с компрес, напоен с етер и евентуално обработка с пинсета и ножица. Полето на лезията се огражда с воден или неспиртен разтвор на защитен оцветител в зависимост от състоянието на кожата. В случай на овлажняване може да се третира с цинкова паста.
Нанасянето на лечебното средство позволява да се стимулира образуването на гранулационна тъкан. Третираната лезия се покрива със сухи и стерилни компреси, прикрепени с еластичен бинт. Превръзката се сменя един или два пъти дневно по време на дезинфектирането и почистването и през всичките дни, докато се образува гранулационна тъкан. Обработката завършва с предпазна превръзка със сух компрес от марля, която обхваща и петата.
За образуване на дефинитивна гранулационна тъкан свиването на лезията може да стане чрез туширане с медицински молив, съдържащ сребърен нитрат или чрез апликиране на кортикостероиден унгвент.
По време на лечението се препоръчва болният да бъде предимно в легнало положение, с което се намалява пагубното повишаване на венозното налягане, а ходенето да става с поставяне на ластичен бинт или чорап.
