Брой 2/2001
Проф. Н. Беловеждов
Есенциалната хипертония е важна причина за болестност и смъртност навсякъде по света. Поради това хипертоничната болест постоянно привлича вниманието на водещите международни организации, които имат отношение към човешкото здраве. Например комитети от експерти към Световната Здравна Организация (СЗО) и Международното Дружество по Хипертония (МДХ) периодично разработват препоръки, с които определят съвременните насоки за диагностика и лечение на хипертонията, въз основа на най-новите постижения на медицинската наука и практика.
Актуални Препоръки на СЗО и МДХ, публикувани през 1999г., са отразени в таблица 1.. Най-съществените новости, в сравнение с предходните от 1993 г., са приетите по-ниски стойности на артериалното кръвно налягане (като норма и за целта на лечението) и подходите за определяне на общия сърдечно-съдов риск като най-важен критерий за прогноза на заболяването и за планиране на терапевтичния подход и поведение.
Според Препоръките на СЗО и МДХ от 1999г., решението на лекаря за започване на лекарствено лечение на болен с артериална хипертония трябва да се основава не само на нивото на артериалното кръвно налягане, но и на наличието на съпътстващи болестта рискови фактори (захарен диабет, увреждане на органите от хипертонията), както и на различни аспекти на личното, медицинското и социалното положение на болния.
В Препоръките се предлага достъпен метод, по който се оценява комбинираният аспект от различни рискови фактори и други заболявания върху абсолютния риск от бъдещи сериозни сърдечно-съдови усложнения. Оценката се основава главно върху данни за възрастта на пациента, пола, евентуално тютюнопушене, наличие на захарен диабет, ниво на холестерола, анамнестични данни за предхождащи сърдечно-съдови болести, наличие на органни увреждания и т.н. От важно значение са данните за средния (10-годишен) риск от сърдечно-съдова смърт, инсулти и миокардни инфаркти сред участниците (от 45 до 80 години) в специалното проучване Framingham. в резултат са уточнени четири категории на абсолютен сърдечносъдов риск нисък, умерен, висок и много висок.
Групата с нисък риск включва мъже под 55 г. и жени под 65 г. с доказана първа степен хипертония, но без наличие на други рискови фактори. Рискът от сериозни сърдечно-съдови усложнения сред индивидите от тази категория е по-малък от 15%. Той е особено нисък при болните с гранична хипертония.
Групата с умерен риск включва болни с различни степени хипертония и доказано наличие на рискови фактори за развитието на сърдечно-съдови болести. Част от пациентите имат сравнително ниско артериално налягане, но при тях се установяват множество рискови фактори. Други са с повисока степен хипертония, но при тях липсват доказани или има незначителен брой рискови фактори. Това е групата болни, за които клиничното заключение на отговарящия за тях семеен лекар (GP) обуславя нуждата от лекарствено лечение и определя времето, когато то трябва да започне. Сред болните от тази група рискът от значими сърдечно-съдови усложнения е около 15-20% през следващите Юг. Рискът е сравнително най-малък (до 15%) само при болните с лека степен хипертония и един допълнителен рисков фактор.
Групата с висок риск включва болни с първа и втора степен хипертония, при наличие на три или четири рискови фактори, и/или увреждане на органите, или захарен диабет, както и болни с трета степен на хипертония, без данни за съществуването на други рискови фактори.
Групата с много висок риск се формира от болни с трета степен хипертония и наличие на един или повече рискови фактори, болни с клинично проявено бъбречно увреждане или сърдечно-съдово заболяване. Те са носители на най-високия сърдечно-съдов риск, като при 30% от тях е възможно да се развият сериозни усложнения още през следващите 10 г.
Според Препоръките на СЗО и МДХ, факторите, които определят прогнозата на болните с повишено кръвно налягане и степента на абсолютния сърдечно-съдов риск, са следните:
- фактори, използвани за определяне степента на риска ниво на систолното и диастолното артериално кръвно налягане (степен 1-3); пол: мъже >55 г., жени >65 г.; тютюнопушене; общ холестерол >6,5 mmol/L (250 mg/dl); захарен диабет; фамилна анамнеза за преждевременна смърт от сърдечно-съдово заболяване.
- Други фактори, повлияващи прогнозата понижени нива на липидите с висока плътност (HDL) и повишени на тези с ниска плътност (LDL) в кръвта; микроалбуминурия при захарен диабет; влошен въглехидратен толеранс; затлъстяване; заседнал живот; принадлежност към високорискова социално-икономическа група.
- Засягане на органи хипертрофия на лявата сърдечна камера; бъбречни промени, съпроводени с протеинурия и/или повишение концентрацията на серумния креатинин; доказателства (ултразвукови или рентгенови) за наличие на атеросклеротични плаки в шийните, илиачните, феморалните артерии или аортата; генерализирано или огнищно увреждане (стеснение) на артериите на ретината.
- Придружаващи други болести мозъчно-съдова болест (исхемичен или хеморогичен инсулт, преходна исхемична атака); заболявания на сърцето.
