Брой 10/2014
Д-р Емануил Найденов
Председател на фондация „Остани“, неврохирург в Клиника по неврохирургия,
Унверситетска болница МБАЛ „ Свети Иван Рилски“ София
Визитка
Д-р Найденов е председател на Фондация „Остани“ – активен участник в гражданската инициатива „Млади лекари за ново здравеопазване“, която обединява още три неправителствени организации – Асоциация на студентите медици в България, Асоциация за развитие на медицинската общност и Български лекари за европейски стандарт на специализация и съмишленици.
„Млади лекари за ново здравеопазване“ се обърнаха с призив към Президента на Република България, Министерството на здравеопазването и Омбудсмана на Република България, в който изразиха тревогата си, че здравеопазването у нас е в колапс, а спиралата на безконтролното му потъване изглежда необратима. Усещането за липса на перспектива е пагубно и за младите лекари на България. Пътят им в много случаи е само един – извън границите на родината. Затова приоритет за системата трябва да бъде задържането на младите лекари и специалисти по здравни грижи в България. От Гражданска инициатива настояват за реални мерки и конкретни действия в тази насока.
Гражданска инициатива ,,Млади лекари за ново здравеопазване“ изпрати и проект за меморандум до водещите политически сили – ГЕРБ, БСП, ДПС и РБ. Документът е под надслов ,,Бъдеще за младите лекари в България“. В него се предлага взаимно съгласуване на позициите на политическите сили относно перспективите за реализация и развитие на младите лекари в страната ни. Според Гражданска инициатива ,,Млади лекари за ново здравеопазване“ разбирането на този актуален проблем ще бъде проява на здрав разум и не следва да има партийна окраска.
––-
Д-р Найденов, авторитетните имена в медицината тревожно алармират, че когато се оттеглят от активна дейност, след тях остава празнина от специалисти. Но какво казвате вие, младите лекари, които напускате страната?
Средната възраст на повечето лекари в България е над 55 години. Всички те са много загрижени, че ние си отиваме. Въпросът е да се анализират причините за това.
Фондация „Остани“ е част от Гражданска инициатива, която обединява 4 неправителствени организации, чиито контингент покрива почти напълно младите лекари, т.е. медиците до 40 години. Това е един изчезващ вид. Причините според мен са до болка познати, просто не са били обобщавани до момента. Един млад лекар, който сега завършва медицина, на практика стои на кръстопът, на който се пресичат два пътя – единият е магистрала с четири ленти, другият е черен път с много дупки. Всички знаем, че единият път води към Западна Европа, другият – към оставане тук, в България. Повечето хора в тази възраст си мислят за това как ще протече живота им от тук нататък, как ще изграждат семейства. И когато си направят равносметка, рационалните доводи надделяват. При вариант да останат тук с 400 лв. на месец, или да получават 2500–3000 евро в Германия, с всичките социални привилегии, които биха имали там, решението от рационална гледна точка е много лесно. И затова не е учудващо че 80% от абсолвентите декларират желанието си да напуснат страната. Тази тенденция се запазва и при колегите, които са останали да специализират тук – това са тези 20% оставащи абсолвенти. При тях 65% също декларират, че след завършване на специализацията ще напуснат страната, защото техните дипломи са конвертируеми. На практика ние имаме проблеми тук на място, а там – абсолютно облекчение. Още повече, че в Западна Европа работи вакумният механизъм на липсващите кадри в системата. Това допълнително усилва вятъра на промяната / в лошия смисъл на думата/ и отвява младите лекари от страната. Така че 65% от специализантите също декларират напускане на страната. И от тези, които остават, придобиват специалност тук и се чудят какво да направят, защото също са конвентируеми, 44% мислят за напускане на страната. Така че като се изчисли сумарно, 96% от младите лекари от студентската скамейка до придобилите специалност, искат да напуснат. При една средна възраст от 55 години на съсловието, е ясно че отдолу се задава огромна дупка, която, колкото и колегите в пенсионна възраст да бъдат задържани да работят, не може да се запълни. Вече има фрапиращи прецеденти, колеги на по 96 години имат сключен граждански договор. За съжаление, човешкият живот има крайност, освен биологична, така и функционална – не може да се очаква, че един 96 годишен човек може да бъде толкова пълноценен /макар че има изключения/ , колкото човек, който е в предпенсионна възраст.
Вие се обърнахте към висшите институции на България с призив за реални и спешни мерки за задържане на младите лекари. Как виждате решението?
Няколко са основните причини за напускането на младите лекари като абсолвенти. Първата е, че те нямат възможност да започнат специализацията, която искат, и най-вече, на места, които са по-близо до техните родни краища. По този начин се получава изтегляне на младите кадри към окръжните центрове и столицата и обезкървяване на периферията. В момента разкриването на бройки в окръжните и районните болници би повлияло доста добре този проблем.
Това изглежда възможно и се чудя защо не се прави. Може би отговорът е във втория проблем, който се очертава пред тези млади специалисти – трудово-правните отношения с болничните заведения. В момента тези договори са ни риба, ни рак, едно хибридно състояние, което не дава сигурност и стабилност на младия човек. Той получава 400 лв. на месец и този договор не му позволява да има пълните права на лекар – да има начин трудът му да се оценява от Здравната каса. Това съответно спира и директорите на лечебни заведения да разкриват такива бройки. Така че, нещата са взаимно свързани и нашето настояване е младите лекари, освен да имат възможност да специализират това което искат в близки до техните родни краища места, да имат адекватни трудово-договорни отношения, каквито имат всички лекари. Освен това тези 400 лв. са обидни. Ние настояваме за 4 минимални работни заплати, което е много по-малко от това, което биха получавали в Западна Европа, но все пак е нещичко, което заедно с другите промени, които могат да настъпят, би накарало един млад човек да се замисли и да остане тук.
Друг проблем – качеството на обучение на специализантите в момента не се гарантира по никакъв начин. Просто е въпрос на късмет да попаднеш на ментор, който иска да те учи наистина. На практика няма никакъв контрол върху качеството на обучението, което асистенти, доценти, професори предоставят. Не говоря само за рестриктивен, но и за позитивен контрол, т.е. да се стимулират тези, които обучават добре, и съответно да бъдат ограничавани тези, които не си изпълняват задълженията.
Малко колеги имат късмет и възможност да специализират в добре оборудвани здравни заведения. В повечето клиники по отношение на оборудване положението е трагично. Това също не мотивира младия човек да остане да се обучава тук. Ако отиде в Западна Европа ще получи възможност да работи с всичките съвременни технологии, известни в момента.
И накрая, но не на последно място – всички сме свидетели на едно незаслужено отношение на обществото към лекарското съсловие, за което лекарите нямат вина. Вина имат политиците в последните 25 години. Фокусът, от проблемите в здравеопазването винаги беше изместван върху лекарите, а не се търсеше истинската причина за състоянието. Съществуващата в момента система на практика поддържа схеми, от които нямат интерес нито лекаря, нито пациента. Системата обслужва малка група хора, които са заинтересовани тя да се запази максимално дълго време в този си вид, защото те са си устроили съответните удобни позиции и канали, които да използват. Порочна система. Но вече ножът е опрял до кокала и се налага мозъчна операция. Пропастта е очевидна за всички – не само за лекарите, но и за обществото. Отношението на обществото изцяло се дължи на изместване фокуса на проблемите върху лекарите, защото това беше удобно на политическата система до момента. И сега берем плодовете.
А понякога причината не е ли в хора от съсловието със съмнителен морал и качества?
Не отричам че има такъв контингент, но пък сред оставащите в България има и Дон Кихотовци, които със сигурност носят някакъв патриотизъм в себе си, искат да вярват, че има какво да се промени тук, да стане по-добре и те да направят тази промяна. Това е също е стимул за оставане.
Частните болници у нас не си ли „купуват“ млади кадри?
Това предполагам ще се случи, но колкото и да си купуват кадри, другите проблеми си стоят. Според мен проблемът за тези хора не е само финансов. Затова в призива, който отправихме към институциите, са изброени и още 4 други немаловажни фактора. За съжаление повечето медии изтъкват на първо място финансовия проблем. Той съществува и е наистина сериозен, но не е водещ. Положението на младите колеги след като получат специалност става още по- тежко във финансова насока, но се проявяват и другите изродства на системата. В момента кариерното развитие на един млад специалист на практика не следва никакви ясни правила. Това, което определя кариерното развитие са роднинските връзки, или симпатията /да не кажа нещо повече/. Има колеги, които на по 30-40 години, само защото са синове на бащите си, стават доценти и професори, а има други, на които дисертациите стоят с години на трупчета на бюрата на шефовете им на катедри. Не е нормално професор на 40 години, по обективни критерии като научна дейност, да има с пъти по-малко научни публикации, отколкото един аспирант, който е стопиран нарочно. Това демотивира. На практика, с нещата които е направил, този стопиран в България аспирант ще бъде приет много добре на Запад и на много по-висока позиция, отколкото българския професор тук. На Запад нещата се оценяват обективно.
Друг демотивиращ фактор е несправедливостта в системата. В момента има огромна ножица между отделните специалности. Не може да има специалности, които са хронично тежко недофинансирани, да кажем патология, детски болести, неврология, и такива, които са нормално финансирани – например кардиология, кардиохирургия. Разликата е голяма, стига до 10 към 1. В Западна Европа има механизъм, който не допуска повече от 4 към 1 разлика във финансирането на отделни специалности.
Като внесохте този призив, някой реагира ли?
Според мен малко неща се случват в момента в обществото ни, които не са по сценарий. Ние предизвикахме ступор, и всеки се чуди сега какво става и институциите не знаят как да реагират, защото това е непозната схема и в момента нямат отработен отговор. Внесохме и проект за меморандум до всяка от водещите политически сили, които имат реален шанс да влязат в следващото народно събрание. В този общ меморандум нашите искания са такива, каквито са представени и в призива. Настояваме, че осъзнаването на тази проблематика е проява на разум и няма нужда от партийно оцветяване. Не мисля че някой с ръка на сърце може да каже, че това не е национално. И е един добър повод наистина партийните боричкания, поне в графа здравеопазване, да спрат и да застанат на някаква обща позиция.
Те всичките се изредиха на власт и нищо не направиха.
Трябва да се запитаме защо. Правилнио е да си зададем въпроса „Кой“ в здравеопазването и да търсим отговора. Това е една малка група хора, за които системата работи добре, защото им носи дивиденти. Но тази система не е добра за основните действащи лица – лекари и пациенти. Ще трябва политическа воля сред всичките представени сили, да не се защитава отново този тип върхушка, защото тя унищожава и е като злокачествен тумор.
Да направим един разрез на тази малка трупа хора. Кои са те?
Това са мениджъри , ако мога така да се изразя. И за да може всеки сам да си направи изводите – всъщност това са мениджъри, чиито думи не съвпадат с делата им. Много лесно може да видите в съответни мениджърски структури в здравеопазването какво се случва в последните години, какви провали и скандали стават. Делата показват кои са хората, които могат да бъдат посочени с пръст. При такива хора не може да се получи промяната. Те стоят в основата на ядрото „Кой“, за тях работи тази система. Могат да бъдат изместени само с политическа воля.
Политиците, колкото и да се безсрамни, няма да могат да допуснат това да продължи. Защото наистина катастрофата ще бъде пълна. Според мен, точно младите лекари са тези, които ще сложат или началото на края, или началото на някакво възраждане. Защото в момента те най-ясно оголват проблема. Никой не бяга от добро.
Знаете, че битува и друга теза – вие получавате в България безплатно, или сравнително евтино образование и квалификация, ползвате ресурсите на държавата и данъкоплатците и накрая си отивате?
Нека да минем към частния случай – моя, за да можем да кажем аз какво съм получил от държавата в крайна сметка. С какво един специалист по информатика по същата логика може да бъде спрян да отиде в Западна Европа. Той е получил висше образование, което също е платено от държавата. Минаваме на ниво специализации. Ами аз 5 години по време на моята специализация ежегодно съм си плащал хиляди левове. При условие че имам пълни шестици, т.е. не може да се каже, че съм човек с нисък успех, който не може да се класира сред отличниците и е започнал платена специализация. Пет години съм работил без заплата, т.е. аз съм вложил в това общество, то трябва да ми дава. Аз вложих в тази държава последните си 5 години и продължавам да влагам в момента. Така че, това е една демагогия, която трябва да престане. Това е опит за спасяване на неспасяемото.
Миграцията на лекари не е ли световен проблем? Всеки бяга към по-добро.
Така е, конвентируемостта е това, което го позволява. Но има нещо, което в Западна Европа се осъзнава в момента и, според мен, стратегически ще бъде променено. Един лекар, за да се формира като специалист, на практика учи 25 години – основно, средно, висше образование, специализация. Не искам да се конфронтирам с програмистите, но има и други висши специалности, които позволяват след 4 години непосредствено да почнеш да генерираш продукт за себе си. В идеалния случай един лекар става специалист на. 30 годишна възраст. В следващите 30 години, в които той генерира, трябва да се наваксат 10-те години, в които другият специалисти вече са се реализирали, т. е. той трябва да очаква по-високо заплащане. Това нещо също напълно го няма като осъзнаване в Западна Европа. Виждате в момента какво се лансира – футболисти, певци, звезди . Това демотивира младите хора и те не искат да учат медицина. Те искат да учат нещо, което с по-малко усилия ще им донесе повече пари, медицината остава като призвание, но малко хора са с призвание, трябва да има и стимул, който да е на рационално ниво, рационално да накара тези хора да се замислят защо да учат медицина извън призванието си. Но проблемът не е толкова силен в Западна Европа, защото те разчитат на донорския механизъм от други страни, макар в момента само България и Румъния да останаха неизменния донор. Този процес се обърна напълно в Полша, например. Там младите лекари вече не предпочитат да ходят в съседна Германия, точно защото тяхното правителство, техните политици направиха тези промени, за които ние настояваме в момента.
За колко време ги направиха?
Мисля, че трендът е обърнат в последните 6 години. Абсолютно възможно е и е направено много интересно . Младите лекари получаваха като начална заплата повече, отколкото по-възрастните си колеги. Естествено, имаше брожения от една част от медицинското съсловие, но впоследствие всички осъзнаха рационалността на идеята. Тя е стратегическа, защото един млад човек, ако го задължиш за първите 5 години на дадено място, той вероятно ще се ожени, ще има семейство и ще му е все по-трудно да напусне. Това е, в позитивен смисъл, коварен ход, който да задържи младите с време. Затова най-лесни, най-рискови за напускане са абсолвентите. Виждате, че процентът от 80 става 65 при специализантите, 40 при специалистите. Тоест, с минаването на времето по-трудно става един човек да тръгне нанякъде, но не е невъзможно. Стратегическата мисъл е: Хайде да ги задържим 5 години тези хора, да видим по-нататък дали ще бягат“.
Като минат изборите, имате ли идея за по-нататъшни действия?
Очакваме в момента реакцията на политическите сили за този меморандум. Ако това се случи /което е разумно да се случи/ – те да го припознаят като част от своята платформа, добре. Ако липсва съгласие между влезлите в 43-тото Народно събрание, това означава, че президентът остава водещата фигура. Така че ние бихме искали да се обърнем впоследствие към него за свикване на консултативен съвет и да се предприемат някакви действия, които да бъдат приоритет в работата на служебното правителство.
Това наистина е въпрос на национална сигурност за тази нация, която е все по-възрастна и болна. Ние имаме един огромен вакум в Западна Европа, натам се изтеглят лекари, засмукани като с мощна прахосмукачка над 1600 вата, (каквито в момента Европейския Съюз органичава).
А ние не можем ли да привлечем специалисти от трети страни, например?
Защо да дойдат при нас? Трудно ще намерим „по-трети свят“ от нас, за да дойдат. Това е другата мъгла. Едното е – пазете ни, че след нас дупка. Това е удобна позиция. Аз не ги виня, днешните капацитети са в правото си да искат да бъдат дефицит. Това им вдига цената. И другата мъгла е, че някой ще дойде тук за 400 лв. Това е абсурд. България е част от Европейския съюз. Щом той може да дойде в България, защо да не отиде в Германия.
Разговора води:
Валя Колева
