Брой 4/2000
Д-р Ева Стефанова, кмн
Клиника и терапия
Началото на болестта е в средната възраст и се проявява с така наречените панически пристъпи. Те се характеризират с рязко настъпващ страх от смъртта (поради инфаркт, инсулт или друго заболяване), съпроводен от сьрцебиене, изпотяване, обща внезапна отпадналост, пребледняване и промяна на някои сетивни функции. Паническите разстройства често водят до инвалидизация, тъй като болните вече не могат да излизат от дома без придружител, а в по-тежките форми дори изпитват страх да останат сами в къщи. Състоянието им е низ от страдания и напрежение, свързани с преодоляването на страховете и борбата с тях.
Паническите разстройства показват значим коморбидитет с други форми на психичните разстройства, включително тревожност, депресия и суицидно поведение. Характеризират се също със значима коморбидност със соматични заболявания и се свързват с повишено ползване на здравни услуги, намалено качество на живот, повишена смъртност от сърдечно-сьдови и мозъчно-съдови заболявания.
Причините за болестта не са установени до край. Едни от тях се коренят в ранното детство. Психотравмите в тази уязвима възраст са особено вредни за последващото психично развитие. Генетичните предпоставки заемат главно място сред причините. Место сред най-близките роднини на болните има хора с подобни оплаквания, злоупотребяващи с алкохол или с депресивни разстройства.
В основата на заболяването лежат определени разстройства в главния мозък. Допуска се, че недостигът на някои субстанции (серотонин) или пристъпният излишък на други (норадреналин, холецистокинин) могат да предизвикат панически пристъп. Косвено доказателство за това е отзвучаването на паническите пристъпи след лечение с лекарства, възстановяващи серотонина. Откриването и въвеждането в клиничната практика на тази група медикаменти предизвика истинска революция в лечението на заболяването.
С паническото разстройство се свързват няколко серотонинови рецептори. Проведените напоследък проучвания дават основание да се предположи, че част от механизма на клиничното подобрение се дължи на взаимодействието серотонин/норадреналин.
Такъв медикамент, открит и разработен от датската фармацевтична компания Лундбек, е Серопрам. По фармакологична характеристика Серопрам е мощен СИОПС селективен инхибитор на обратното поемане на серотонина.
Прилагането на Серопрам за лечение на паническите разстройства се оказа най-логичният избор, с идеални параметри по отношение на ефективност, поносимост, безопасност и несъздаване на зависимост.
Ще си позволя да споделя моя клиничен опит с лекуваните от мен 66 болни с панически разстройства със Серопрам за периода 1997-2000 г. От тях 34 са мъже и 32 жени, на възраст от 20 до 65 г., като преобладаващият брой пациенти са в средната възраст (33-35 г.). Прилагахме Серопрам в доза 20 мг дневно, като в единични случаи се налагаше покачването й на 30-40 мг дневно. Обичайният курс на лечение беше с продължителност от 3-6 месеца, като при 60% отчетохме положително повлияване на 8-та седмица. При всичките наблюдавани пациенти (с изключение на 3) отчетохме ефективно редуциране на паническите пристъпи. Серопрам се прилагаше като монотерапия и само в единични случаи бе комбиниран с Траксен.
В по-дългосрочен план (6-12 месеца) наблюденията показаха, че Серопрам е добре поносим и не дава странични явления: не е кардиотоксичен, не води до промени в теглото, има минимален или липсващ ефект върху психомоториката, не взаимодейства с алкохол, не се наблюдават симптоми на отнемане. Показва по-бързо начало на действие и по-бързо настъпване на пълен терапевтичен отговор в сравнение с конвенционалните антидепресанти.
Серопрам е с доказан фокус на действие върху паническите разстройства, удобен е за домашно и амбулаторно лечение. Терапията с него води до сравнително бърза ресоциализация и подобряване качеството на живот на пациентите. Ето защо общопрактикуващият лекар следва незабавно да изпраща пациенти с описаната по-горе симптоматика за консултация, диагностициране и евентуална терапия в специализирания психиатричен кабинет.
