Брой 5/2000
Проф. Г. Готфрис
Депресията е често срещано разстройство при възрастните хора, като честотата на самоубийствата в възрастова група е относително висока. Както причините, така и симптомите на старческата депресия са разнообразни, като се наблюдават типове, които не се срещат при по-младите хора. Неврохимичните промени, свързани с нормалния процес на остаряване или с патологичните изменения, могат да имат важно значение. Нарушената серотонергична и норадренергична активност в мозъка редуцира прага за развиване на депресия. При възрастните хора е налице редуцирана активност на серотонергичната система, но метаболизмът в норадренергичната може да е усилен и това да води до намаляване на норадреналина и повишаване на МХФГ. При възрастните индивиди етиологията на депресията е по-многофакторна, отколкото при по-младите хора.
Диагностицирането на депресия при възрастни хора е трудно, тъй като пациентите могат да се представят с донякъде атипична клинична картина и освен това депресията често е комбинирана с тревожност.
За разлика от по-младите депресивни пациенти, възрастните болни често избягват да съобщават или да показват, че настроението им е понижено, тъй като се чувстват виновни поради наличието на този симптом. Ако животът ги радва по-малко отпреди, те могат да решат, че става въпрос за неизбежна последица от остаряването. Тревожността при старите хора се характеризира с безпокойство, напрежение или паника, надхвърлящи нивото на действителната опасност. Високият коморбидитет между тревожност и депресия сочи, че депресията при възрастните хора е част от един тревожно-депресивен синдром, в който преобладава или пониженото настроение, или тревожността.
Депресията при възрастните индивиди често се прикрива зад соматични симптоми. Десетте най-чести соматични симптоми, наблюдавани при възрастни хора с депресия, диагностицирана чрез скалата на Montgomery-Asberg (MADRS) са астения, главоболие, палпитации, болка, замаяност, абдоминална болка, диспнея, болка в точно определена точка, болка в гърба и гастроинтестинални смущения.
За целите на диагностиката е важно да се проучат неврохормоналните нарушения и недостигът на витамини. Невроизобразителните методи и ЕЕГ могат да са полезни за отграничаването на депресията от дементните разстройства.
Лечението е сложно, тъй като възрастните хора са по-чувствителни към токсичните ефекти на лекарствата и при тях место се пораждат проблеми от лекарствени взаимодействия, поради успоредно лечение на съпътстващи телесни болести. ТДД които имат ефекти върху няколко невротрансмитерни системи, най-общо са твърде токсични за възрастните хора и не могат да се смятат за медикаменти на пръв избор. При съвременното ниво на познания медикаменти на избор са СИОПС. Те имат сходна с ТДД антидепресивен ефект, но са по-малко токсични. Особено интересно е, че тези медикаменти въздействат не само върху потиснатото настроение, но и върху тревожността, паниката, двигателното неспокойствие и агресивността. Това улеснява лечението на тревожно-депресивните състояния при възрастни хора, тъй като намалява необходимостта от прилагане на анксиолитици. Важно е, че пациентите с дементни разстройства и съпътстващи депресивни симптоми могат да бъдат ефективно лекувани със СИОПС.
Отворени проучвания показват, че при възрастни хора не се развива толерантност към СИОПС. Това представлява определен интерес, тъй като медикаментозното лечение на депресията при стари хора може да продължи и до края на живота им. Трябва да се имат предвид и възможните лекарствени взаимодействия, тъй като пациентите могат да приемат по няколко медикамента в едно и също време.
Налице е значителен напредък в диагностиката и лечението на депресията в късна възраст, но е необходимо трайно фокусиране върху този контингент пациенти. Ефективните терапевтични подходи, прилагани правилно от лекуващия лекар, могат да осигурят значителни и трайни ползи в посока на подобрено качество на живот за възрастните пациенти с депресия.
