Медицинските дейности, извършени извън обхвата на задължителното здравно осигуряване и неподлежащи на финансиране от НЗОК, които са били извършени от столичните общински лечебни заведения от 1 януари до 30 юни 2025 г., са на стойност близо 9,5 млн. лв. Това стана ясно по време на днешното заседание на здравната комисия към Столичния общински съвет (СОС).
Досега по договорите със столичните лечебни заведения са изплатени 5 249 856 лв., които са им били гласувани от общинския съвет на исторически принцип до приемането на бюджета на Общината за 2025 г. Лечебните заведения обаче са извършили дейности за двойно по-голяма сума.
От 13-те общински лечебни заведения най-много допълнителна дейност извън обхвата на задължителното здравно осигуряване са извършили Университетска Първа МБАЛ – София „Св. Йоан Кръстител“ – 838 968 лв., Пета МБАЛ „Княгиня Клементина“– 691 036 лв.; Четвърта МБАЛ – 623 781 лв. и Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация – Кремиковци“ – 330 027 лв. Общата сума, която следва да бъде доплатена, е 4 209 614,00 лв.
13-те лечебни заведения се финансират за дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на основание сключени договори със Столична община. Разчетените средства за тази цел за 2025 г. възлизат на 18 500 000 лв.
От бюджетната комисия са отбелязали, че предвид възникналата неяснота относно начина на разходване на средствата по тези медицински дейности, трябва да бъде взето решение, което изрично да указва, че сумата за доплащане от 4 209 614,00 е включена в общата разчетена сума от 18 500 000 лв.
Спор в здравната комисия предизвика предложението на ПП-ДБ общинските болници да бъдат доразвити като болници за долекуване. Предложението беше категорично отхвърлено от представителя на БСП в комисията Диана Томова, която заяви, че всеки доклад, с който се намалява капацитетът на общински лечебни заведения, е доклад, който „предполага лобизъм към частните лечебни заведения“. „Не мога да бъда съдена за думата „предполагам“.
Това е мое предположение. Вие предлагате да набутаме едни отделения за долекуване в активните ни болници. Това е лицето на общинското здравеопазване. Там трябва да се лекува. Долекуването също трябва да е толкова компетентно, но не за сметка на лекуването. Ние трябва тези средства да ги съсредоточим в съществуващите болници за долекуване и никакви приказки за старите и бедни хора не могат да прикрият лобизма“, каза представителката на левицата.
Идеята обаче е получила подкрепата на ГЕРБ. „При добро желание капацитетът на болниците може да бъде увеличен, а не да бъде намаляван. Вносителите се съгласиха да отложат доклада, за бъде прецизиран“, каза общинският съветник д-р Антон Койчев.
Според доклада при разкрити през 2024 г. общо 778 легла за активно лечение в 4-те многопрофилни болници в София, 360 легла (46% от всички) са били незаети от пациенти през цялата година. В същото време е налице висока използваемост на леглата в специализираните болници за долекуване, продължително лечение u рехабилитация, която през 2024 г. варира между 83 u 100% в отделните заведения, при обща използваемост 86% за всички легла през 2024 г.
