Едва 100 лекарства „гълтат“ повече от половината от бюджета на НЗОК. Това стана ясно от представени данни от проф. Николай Данчев, председател на Националния съвет за цени и реимбурсация на лекарствените продукти, по време на форума „Иновации и добри практики в здравния сектор“.
„Със 100 търговски наименования се харчат 60% от парите на касата за лечение“, заяви той, като уточни, че от тези медикаменти генеричните продукти са едва три. С въпросните стотина лекарства се лекуват около 40 000 души. „С останалите 40-50% се лекуват останалите три милиона души“, заяви проф. Данчев, посочвайки, че това е едно от предизвикателствата на настоящия век. Той допълни, че иновативните терапии ще се разрастват все повече и разясни, че прогнозите са до 2020 г. те да заемат близо половината от разходите за медикаменти. По думите му, без добре направени сметки, това може да доведе до риск от „издънване на бюджета“ на НЗОК.
Според проф. Данчев един от основните проблеми пред лекарствената политика в България е липсата на проследяване на ефекта от лечението, най-вече в болниците. Той беше категоричен, че решение в тази насока е въвеждането на електронното здравеопазване, което ще може да проследи „пътя“ на пациента и приложената му терапия.
По време на форума директорът на Изпълнителната агенция по лекарства (ИАЛ) доц. Асена Стоименова представи доклад, разглеждащ холистичния подход в лекарствената регулация.
Тя обърна внимание на ролята на пациентите в процеса на лечение и посочи, че 50% от пациентите с хипертония, както и над 65% от тези с ревматоиден артрит, не се придържат към терапията си. „Когато едни ресурси се употребяват неправилно, тези болни са скъпи за системата“, отбеляза тя. Доц. Стоименова подчерта, че при терапията е важно да се взимат предвид отделните роли и отговорности от „триадата“ лекар-фармацевт-пациент.
„Изборът на терапия трябва да е съобразен с динамиката на медицината и фармацията“, заяви още директорът на ИАЛ, като отбеляза, че всяка година се разрешават значителен брой лекарствени продукти и се натрупват нови данни за ефикасност и безопасност, които трябва да залегнат в съответните фармакотерапевтични ръководства.
Доц. Стоименова обърна внимание и на честите нормативни промени, касаещи лекарствения сектор у нас, като посочи, че от 2007 г. до момента Законът за лекарствата е променян 26 пъти, а този за здравното осигуряване – 105.
Според директора на ИАЛ е необходимо оптимизиране на разходите в лекарствения сектор, фокусиране на политиките в здравеопазването върху ефективността с цел освобождаване на ресурс за нови терапии, оптимизиране на референтното ценообразуване и други мерки.
