Надлимитната дейност на болниците за първото тримесечие е над 73 млн. лева, като една четвърт от нея е концентрирана в три болници в страната: две от веригата „Сърце и мозък“ и „Софиямед“. Като една от тях – „Сърце и мозък“ в Бургас, е генерирала 10 на сто от общата надлимитна дейност, пише Mediapool.bg.
10 болници в страната формират 50 на сто от надлимитната дейност. Тези данни представя на заседанието на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) от 25 април представителят на Българската стопанска камара (БСК) проф. Григор Димитров. Данните са част от негов анализ по темата, става ясно от стенограмата от заседанието.
Димитров определя данните като тревожни и предупреждава, че след отмяната на лимитите на болниците от Конституционния съд, НЗОК ще има големи проблеми. Затова призовава ръководството ѝ да бъде направен по-сериозен анализ за излизане от сегашното положение.
„И другото нещо е да помолим Министерството на здравеопазването отново, след като се е приел бюджета, да не разрешава нови дейности, нови болници. Бюджетът ще бъде провален и кой ще носи отговорност за това, очевидно не тези, които дават разрешения за разширяване на дейността. Като научаваме от медиите ще откриваме нови болници две, три нови болници, някои от тях в София”, коментира той.
Проф. Димитров прави връзка между големия брой болници в някои области на страната и по-голямата надлимитна дейност, която се генерира. Според анализа му 60 на сто от новите дейности са направени в два града – в София и в Пловдив. В София има 97 изпълнители на болнична медицинска помощ. В Пловдив те са 49. Той дава пример, че РЗОК – Варна има надлимитна дейност в размер на 1.3 млн. лв., а РЗОК – Пловдив – 10 пъти повече. „Как няма да има, като в Пловдив има 49 лечебни заведения за болнична медицинска помощ, а във Варна има 24“, посочва той.
“Има кардиохирургия в Бургас, която има надлимитна 7 млн. лв. Има кардиохирургия във Варна, която няма надлимитна. Има кардиохирургия в Плевен, тя има 5 млн. лв. Те обхващат северозападния регион, Варна обхваща североизточния регион като население, има седем пъти повече дейности. Отново се замислям докъде ще продължаваме. Панагюрище има 2 млн. лв. надлимитна дейност, два пъти отколкото Варна“, казва той.
Димитров посочва, че 42% от договорените нови дейности са в Пловдив, а в София са по-малко – 15% и продължават да се разкриват нови дейности без да има особено основание.
„Разбирам, че трябва да отиват хората там, където има нови технологии, нови дейности. Това е нормално. Но числата показват, че има някаква аномалия“, заявява проф. Димитров.
Той е подкрепен от представителя на пациентите в надзора адвокат Пламен Таушанов, който също смята ръстовете в дейността на някои болници за ненормални: „Първо ми се струва, че е сбъркан начинът на контрол от страна на касата, тъй като ние още септември 2023 г. знаехме, че „Сърце и Мозък“ имаше сериозна над определените лимити дейност и прогнозни стойности в милиони.
И от финансовото министерство ни обърнаха внимание на този факт. Сега продължаваме „Сърце и Мозък” в Бургас, Плевен и къде ли не още, където се откриват и се обяснява, че видите ли можело да има 70% увеличение на дейностите.
Моля Ви се, аз от над 10 години съм в Надзора, знам как се откриват лечебни заведения, откривани са „Софиямед“ и кой ли не – няма такива ръстове. Няма такива ръстове. Невъзможно е тези ръстове да са нормални. И поради тази причина не може едно лечебно заведение в дадена област да прави такива ръстове и ние да казваме – да, да, добре“.
Таушанов припомня и за дадените разрешения за разкриване на нови болници с по 500 легла на „Света София“ във Варна и на „Сърце и Мозък“ в Стара Загора и Кърджали, като посочва, че това е свързано с текучество на кадри от държавните и общинските болници и влошаване на качеството на оказаната медицинска помощ на пациентите.
След като Конституционният съд отмени лимитите на болниците, Здравната каса няма заместващ механизъм за регулация, отбелязва Mediapool. Планът е НЗОК да разплаща цялата отчетена от болниците дейност до септември, след което ако се налага може да се пристъпи към намаление на цените на клиничните пътеки, за да се вмести в бюджета си, което е разписано като опция в Националния рамков договор с Лекарския съюз.
