Европейската комисия организира анкета, чрез която да се определи нуждата от мерки за насърчаване на цифровите иновации за подобряване на здравето на хората, преодоляване на системните предизвикателства пред здравеопазването, както и обхватът на тези мерки. Те трябва да бъдат хармонизирани със законодателството за защита на личните данни, правата на пациентите и електронната идентификация. Анкетата ще е активна до 12 октомври, а Комисията ще публикува резултатите от нея до три седмици, съобщават от там.
С анкетата ще се събира информация за трансграничния достъп и преносимостта на личните здравни данни и споделянето на ресурси. Това ще доведе до ускоряване на научните изследвания и постигане на напредък в профилактиката, лечението и персонализираната медицина, първоначално в три области – на редки и сложни заболявания, превенция на бъдещи епидемии и идентифициране на инфекциозни заплахи в целия ЕС в рамките на няколко дни и използване на реални данни за проследяване на лекарствената безопасност и оценяването на ефективността на продуктите, предлагани на пазара.
Анкетата е ориентирана към специалисти и организации в областта на здравеопазването и социалните грижи, доставчици на услуги, които предлагат цифрови решения в областта на здравето, оператори и потребители на цифрови здравни инструменти, информационни брокери, граждански организации, изследователи и научноизследователски организации, пациентски организации, болници и граждани.
Демографските промени, по-голямата продължителност на живота, увеличаването на хроничните заболявания и повторната поява на инфекциозни болести представляват значително предизвикателство пред здравеопазването в Европа. През последните десетилетия във всички страни от ЕС се наблюдава нарастване на публичните разходи за здравеопазване и дългосрочни грижи. Очаква се разходите да се увеличат още повече, най-вече поради застаряването на населението.
През 2015 г. делът на разходите за здравеопазване в БВП на ЕС е бил 8,7%. През 2060 г. той може да достигне 12,6% от БВП. Увеличената продължителност на живота не означава непременно допълнителни години живот в добро здраве. В действителност между 2010 и 2014 г. в ЕС-28 се наблюдава спад в средната продължителност на живота в добро здраве.
Способността на държавите членки в бъдеще да осигуряват висококачествено здравно обслужване за всички, ще зависи от повишаването на устойчивостта на здравните системи, като същевременно се запазят тяхната икономическа ефективност и финансова устойчивост.
Според ЕК цифровите технологии могат да предложат икономически ефективни инструменти в подкрепа на прехода от модел на здравеопазване, изграден на базата на болниците, към интегриран модел, ориентиран към пациента, да подобрят достъпа до здравно обслужване и да допринесат за устойчивостта и надеждността на здравните системи.
В междинния преглед на стратегията за цифровия единен пазар се предлага през 2017 г. Комисията да приеме решение относно нуждата от мерки в областта на цифровото здравеопазване и грижи и техния обхват в съответствие със законодателството за защита на личните данни, правата на пациентите и електронната идентификация и по-конкретно във връзка със сигурния достъп на гражданите до електронни здравни досиета и възможността за споделяне на тези досиета през граница; подпомагането на изграждането на инфраструктура за данни с цел постигане на напредък в научните изследвания, профилактика на болести и персонализиране на здравеопазването и грижите в ключови области и улесняването на обратната връзка и взаимодействието между пациентите и доставчиците на здравно обслужване, за да се подобри профилактиката на болести и да се помогне на хората да поемат отговорност за управлението на собственото си здраве.
