Законопроектът на ГЕРБ-СДС за промени в Закона за здравното осигуряване, предвиждащ окончателна отмяна на хартиените здравноосигурителни книжки и въвеждането на Електронна здравна карта (ЕЗК), предизвика широка дискусия в сектора. Идеята ЕЗК да съществува както като физическа пластика, така и като дигитален модул в приложението „еЗдраве“, среща принципно одобрение от всички участници в системата, но вижданията относно финансовата обосновка, сроковете и техническата реализация се разминават сериозно.
Предложеният модел предвижда ЕЗК да функционира като безплатна за гражданите „банкова карта за здравеопазване“. Чрез нея пациентите ще верифицират всяка извършена медицинска услуга, ще получават известия в реално време (push notifications) при регистриран преглед и ще отключват достъпа на лекуващия си лекар до досието. Вносителите оценяват необходимата инвестиция за изграждането на новия модул към НЗИС на около 40 млн. евро.
Какви са позициите на институциите и съсловието?
1. Министерството на здравеопазването: Нужен е анализ с оглед на цифровия портфейл
Министерството на здравеопазването подкрепя принципа за съвременна електронна идентификация, но отправя сериозни забележки относно потенциалната административна и финансова тежест върху НЗОК и бюджета.
От МЗ подчертават, че липсва задълбочен анализ доколко е необходимо издаването на физически пластики за всички граждани, при положение че предстои въвеждането на Европейския цифров портфейл за самоличност (European Digital Identity Wallet), приложението „еЗдраве“ вече функционира, а новите български лични документи съдържат електронен чип за идентификация.
2. НЗОК: Картата е инструмент срещу злоупотребите, но без да пречи на достъпа
От Националната здравноосигурителна каса оценяват законопроекта като стъпка към по-добър контрол и целесъобразно разходване на публичния ресурс.
От Касата обаче изрично настояват за строги законови гаранции, че въвеждането на ЕЗК няма да създаде нови бюрократични пречки, няма да застраши защитата на личните данни и най-вече – няма да лиши нито един пациент от своевременна медицинска помощ при евентуален технически проблем.
3. Лекарският и Зъболекарският съюз: Категорична подкрепа и искания за защитни механизми
- Българският лекарски съюз (БЛС) дава изцяло положително становище. Според тях ЕЗК ще гарантира физическото присъствие на пациента в кабинета, ще верифицира изразходваните средства от НЗОК и ще пресече изтичането на данни и фиктивните хоспитализации.
- Българският зъболекарски съюз (БЗС) също подкрепя промените заради потенциала им да намалят фиктивно отчетените дентални дейности. От БЗС обаче настояват в закона да се заложи клауза за защита на лекарите и денталните медици при срив в електронните системи, така че те да не търпят санкции или да прекъсват лечебния си процес поради външни технически причини.
4. БФС: Временен код за скъпите лекарства вместо бързи пластики
Най-критични към законопроекта са от Българския фармацевтичен съюз (БФС). Според тях бързото въвеждане на задължителни физически карти крие рискове от ограничаване на конституционното право на здравеопазване и би било излишна инвестиция на фона на бъдещата обща е-идентификация. От БФС настояват за поне двугодишен преходен период и предварителни обществени обсъждания.
Като алтернатива срещу злоупотребите при скъпоструващото лечение от Фармацевтичния съюз предлагат въвеждането на уникален верификационен код. При предписване на такова лекарство кодът ще се изпраща директно на пациента и няма да бъде известен нито на лекаря, нито на фармацевта, а предоставянето му в аптеката ще бъде условие за отпускане на медикамента.
5. Общопрактикуващите лекари и паралелната търговия
- НСОПЛБ (Личните лекари): Категорични са, че ЕЗК трябва да служи единствено за доказване на самоличност и здравноосигурителен статус, замествайки хартиения подпис, а не да се превръща в инструмент за бюрократичен контрол над всяка отделна манипулация.
- БАРПТЛ (Българска асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства): Подкрепя напълно текстовете, като заявява, че застава зад всяка мярка, която ограничава сивия сектор и корупционните практики в здравеопазването.
