Брой 12/2002
Проф. Д-р М. Дамянова
С епохалното откритие на канадските учени Бантинг и Бест за приложение на инсулина в лечението на захарния диабет през 1921 г., настъпи нова ера в историята на диабетологията. Това е едно от най-значимите постижения на медицината в началото на 20 век, което превърна осъдените на смърт дотогава деца и юноши в условно здрави.
Пътят, изминат от откриването на инсулина до днес, може да се раздели на три фази:
♦ Първата фаза се характеризира с многократни инсулинови инжектирания на бързодействащ инсулин с цел постигане на нормални стойности на кръвната глюкоза.
♦ Втората фаза е фазата на депо инсулините (с удължено действие).
♦ Третата фаза е тази на биосинтетичните инсулини.
Първа фаза
Инсулинът е бил приложен за първи път на 14.02.1922 г., при 13-годишния Леонард Томсън. След 10-дневно лечение с „новосъздадената течност“, кръвната глюкоза е спаднала от 28 ммол/л. на 6.6 ммол/л. Този факт за тогавашното време е едно от най-убедителните доказателства за хипогликемизиращия ефект на новооткрития инсулинов разтвор. През 1923 г., инсулинът е бил приложен при един германски студент. 65 години по-късно, при този диабетик не са били открити тежки усложнения. Между основоположниците на инсулинолечението през тази фаза, безспорна е водещата роля на американския диабетолог Елиот Пронтън Джослин (1889 1962 г.). Той е един от създателите на азбуката на инсулиновото лечение, охарактеризиран не само като „най-преуспелия, но и най-своеобразния пионер“ в инсулиновата терапия. въвежда трикратното инжектиране на малки дози инсулин преди всяко хранене, адаптиране на инсулиновата доза към глюкозурията, (стремейки се към липса на глюкоза в урината), редуване на местата на инжектиране, показвайки различната бързина на всмукване на инсулина в зависимост от мястото на инжектиране.
Джослин полага големи грижи за обучение на пациенти, помощен персонал и лекари, чрез организиране на курсове за обучение. Той отдава особено значение на самоконтрола от страна на пациентите и награждава със златен медал всеки диабетик с 40-годишна давност на заболяването. На този златен медал е изобразена прилаганата от него терапевтична максима: инсулин, диета и двигателна активност, представени като „три коня, управлявани от ездача-диабетик“. Чрез теглене юздите на трите коня, ездачът управлява своята собствена съдба.
Златният медал, превърнал се в медал на фондация „Джослин“, и днес е все още актуален, тъй като в него е фокусирано съвременното виждане за лечението на тип 1 диабет. Този медал продължава да се връчва на диабетици с голяма продължителност на заболяването.
Най-близкият сътрудник на Джослин е педиатърката Присцила Уайт. През този период от време, ярко се очертава и дейността на педиатъра Карл Щолте от Бреслау (1880 1951 г.).
Щолте е застъпник на критериите за „добър контрол на обмяната“, възприемани и от Джослин, но той е известен преди всичко с въвеждането на т.нар. „свободна диета“ при децата. Тази диета дълго не се възприема от най-известните диабетолози и педиатри. Днес, разработените от Щолте виждания намират широко приложение в модерната диабетология, но за съжаление той не е могъл да получи признание приживе.
Основните терапевтични принципи, въведени от Джослин и Щолте през тази фаза, залегнали в основите и на днешната клинична диабетология, са най-съществените приноси на тези пионери в инсулинолечението.
Втора фаза
Втората фаза се характеризира с въвеждането на депо инсулиновите препарати и с либерализиране на „критериите за добър контрол“. С настъпване на фазата на депо инрулините, се осъществиха желанията на пациентите да се намали броят на инжекциите. За съжаление, това понякога става за сметка на влошаване качеството на живот и увеличаване и ускоряване на усложненията (микроангиопатиите), засягащи кръвоносните съдове на жизнено важни органи.
Трета фаза
Третата фаза е настоящата фаза на създаване на полусинтетичните инсулини, достигаща до генната технология (рекомбинантната ДНК-технология) за производство на синтетични човешки инсулини т. нар. биосинтетични инсулини и техните аналози. През тази фаза се промени стратегията на инсулиновото лечение и се въведе интензивното инсулиново лечение с променени обменни критери: стремеж към нормогликемия, т.е. „връщане“ към критериите на Джослин и Щолте.
История на инсулиновата фармацевтична промишленост
Тази история представлява значителен дял от инсулинолечението на диабета и е тясно свързана с него, пряко засягайки съдбата на диабетиците.
Фармацевтичното производство на хормона датира от 1922 г., когато са лицензирани две фирми. Едната от тях е Eli-Lilly , започнала производство на първия инсулин, наречен „Илетин“. През 1923 г., са лицензирани още три фирми, между които са имената на Nordisk и Оrganon, а през 1924 г., датската фирма Novo и други производители. В момента, производители на инсулини в световен мащаб, са Eli-Lilly (произвеждаща 50,7%) и Ново Нордиск (41,6%), като делът на останалите фирми е само 7,7%.
Съвременният стремеж на изследователи и производители е да се създадат и други неинжекционни форми на инсулина, за да се облекчи и улесни лечението на диабетиците. Наскоро бе публикувано научно съобщение за новооткритото вещество 1-783,281, което е изолирано от гъба и има инсулиноподобен ефект при перорален прием. Допуска се, че действието на тази малка непептидна молекула се дължи на директното й свързване с вътреклетъчната бета-субединица на инсулиновия рецептор, при което се активира по-нататъшната каскада от биохимични реакции, обуславяща биологичния ефект на инсулина. Очаква се това и други открития на инсулиноподобни съединения, като специфичен клас терапевтични средства, да насочат в ново направление лечението на диабета и преодоляването на инсулинобата резистентност.
История на детската диабетология в България
През 1960 г., в Университетската детска клиника към Медицинский факултет в София, е открито ендокринно-обменно отделение с възможности за болнично лечение на деца с диабет. Тук, при 50 деца за първи път започва приложение на интермедиерен инсулин (Novo Lente), внесен от фирмата Novo. Оттогава до днес, главен доставчик на инсулин за децата у нас е фирмата Novo, впоследствие прерастнала в Novo Nordisk.
След 1980 г., голяма придобивка променяща стила и качеството на живот на децата и юношите с диабет, бе въвеждането в практиката на човешките рекомбинантни инсулини и пособията за инжектиране на хормона инсулиновите писалки, които действително разкрепостиха малките пациенти от тежкото им заболяване.
Развитието на детско-юношеската диабетология у нас, която и днес се задълбочава и разширява съобразно съвременните тенденции в модерната терапия на диабета, се осъществи успешно във времето (1960-2002 г.), благодарение на усилията и приносите на труженици като акад. И. Пенчев, проф. Е. Бозаджиева, проф. Л. Рачев, проф. Д. Маринов, проф. Л. Бакалова, проф. Г. Гизов, проф. Бр. Братанов, проф. Ив. Киров и др.
