„Съвсем актуален за България е вчерашният призив на Европейското дружество по кардиология за превенция, навременно лечение и рехабилитация на сърдечносъдовите заболявания. За да бъде реализиран този призив, ние категорично имаме нужда от достоверни данни. Той е в пълен синхрон с другия европейски призив, който беше стимулиран от COVID пандемията, за дигитална трансформация на здравеопазването“. Това каза проф. д-р Иво Петров, началник на Клиниката по кардиология и ангиология в „Аджибадем Сити Клиник – Сърдечносъдов център“ и председател на Българското дружество за ендоваскуларна терапия (BSET), по време на първата среща на Националния алианс за сърдечносъдово здраве, организирана от Дружеството на кардиолозите в България и в. „Капитал“.
По думите му в Естония дигитализацията обхваща всички участници в здравната система, които събират и ползват здравни данни, докато у нас това става откъслечно и то най-вече в услуга на финансиране и реимбурсация, а не толкова за събиране на реални данни, които да могат да ползват участниците в здравеопазния процес.
„Ние разполагаме предимно с административни данни.
Изграждането на надеждни национални регистри е рецептата
към намиране на точните отговори, избирането на правилните стратегии за решаване на проблемите, свързани със сърдечносъдовите заболявания, подчерта доц. д-р Мария Токмакова, дм, началник отделение към Кардиологична клиника в УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив.
„Тук държавата трябва да заеме своята позиция и администрирането на такива регистри. Това не е по силите на неправителствени организации, съсловни сдружения или работни групи по интереси. Това трябва да е национална политика, която ще даде яснота за размера на проблема и насоки за решения“, допълни тя.
Доц. Токмакова беше категорична, че трябва да бъдат заложени и индикатори за качеството на здравната грижа.
Началникът на Отделението по неинвазивна диагностика в МИ на МВР д-р Александър Симидчиев отбеляза, че съвременната медицина е свързана с това как се свързват и как комуникират лекарите в екипи. „Това пък е свързано с набирането на данни. Вече не стига да знаем какво се е случило вчера, а да можем да предвидим какво ще се случи утре. Затова е нужно да имаме данни какво се случва в реално време“, посочи той.
Д-р Симидчиев заяви, че рисковете, които водят до хронични незаразни болести, са ясни и обичайно са свързани с индивидуалното поведение. „Много подценяван обаче е
въздухът като рисков фактор, защото той е институционален проблем
А той е основен фактор както за състоянието на белите дробове, така и на сърцето. Макар и разделени като специалности, те са свързани и страдат заедно“, каза той.
По думите му огромният проблем в решаването на проблемите в здравеопазването е поляризацията на обществото.
„Лекарствената политика трябва е да е интегрирана. Придържането към лечението е не по-малко важно от осигуряването на лечението. Това може да бъде стимулирано, за да можем да ангажираме пациента с отношение към собственото му здраве“, каза още д-р Симидчиев.
Според доц. Зорница Миткова от Центъра по компетентност и здравни анализи към МУ-София, високата заболеваемост води до по-високи разходи, по-ниска работоспособност, повече дни отсъствие от работа, по-ниско качество на живот на пациентите.
„Въвеждането на превенция води до увеличаване на разходите в краткосрочен, но намаляване на разходите в дългосрочен аспект. Проучванията в България показват, че терапията за сърдечносъдови заболявания като цяло е достъпна при пациентите в работоспособна възраст, но наблюдаваме доста висока употреба на лекарствени продукти. Същевременно разходите на НЗОК нарастват, въпреки че цените на лекарствата са непроменени“, каза тя.
По думите на доц. Миткова контролът на хипертонията и превенцията спестяват годишно до 300 000 лв. на НЗОК, а намалението на гликирания хемоглобин с 1% води до спестяване на 20 млн. лв. за четиригодишен период.
„Работата на държавата и политиците е да намират пари и сме им подсказали, че
нещо, което не върши работа и не е ефективно, не трябва да бъде плащано от Касата
Ние се сблъскаме с концептуален проблем – решения, които реално помагат, някой ги премахва впоследствие. Не можем да оставим невежеството да е сила, след като искаме да се модернизираме като общество“, коментира проф. Гудев.
„Големият проблем е, че цялата ни здравна система е обърната пирамида – много е малък броят на медицинските сестри, очаква се и тежък срив в броя на общопрактикуващите лекари, защото си отива цяло поколение. Другата страна на въпроса е, че технологиите трябва да стигнат до пациентите. Трябва да имаме не само добра база данни и добро електронно здравеопазване, но и да започнем промени на всяко ниво в сектора и да продължи подобряването на качеството на образованието. Ако трябва да постигнем резултат в интервенирането на здравната система, трябва да имаме не само добра база данни и добро електронно здравеопазване, трябва да започнем промените на всяко ниво в обществения сектор – от подобрено качество на обучението в университетите до качествено продължаващо обучение“, каза и проф. д-р Снежана Тишева, дмн, началник на Първа кардиологична клиника към УМБАЛ „Георги Странски“ – Плевен. Тя призова пациентските организации към активност в тази посока.
Изпълнителният директор на Българския клъстър за дигитални решения и иновации в здравеопазването Мира Ганова заяви, че здравеопазването е от секторите, които все още нямат ясна визия за дигитализация.
„Дистанционното наблюдение и събиране на данни допълват лечебния процес и преодоляват неравенствата между различните региони. Като дружество
трябва да стимулираме въвеждането на дигиталните технологии,
като опосредстваме възприемането им и от населението, и от колегите. Те позволяват интегрирането на всички събирани данни и работата с големи масиви данни, чрез които се развива съвременната медицина“, каза и доц. д-р Кирил Карамфилов, началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Александровска“.
В обобщение на дискусията проф. Гудев заяви, че нововъведенията трябва да помагат на пациентите, но и да събудят интереса и ентусиазма у младите, защото е налице масово прегаряне. „Или ще приемем предизвикателствата на 21 век, или ще се примиряваме с последното място в статистиките, което ни е отредено сега“, категоричен беше той.
