Цели 35% от лекарите у нас не могат да преценят какви превантивни мерки трябва да бъдат въведени срещу агресията.
Изследване от 2019 г. показва, че 61,9% от медиците в света съобщават за насилие на работното място. 42,5% са били жертва на вербално насилие, а 24,4% са преживели физическо насилие през последните 12 месеца. Това става ясно от презентацията „Инициативи на БЛС за преодоляване на случаите на агресия срещу лекари“, представена по време на първата за годината среща на председателите на районните колегии (Regional Medical Association) в град Драма, Гърция.
В световен мащаб между 8% и 38% от лекарите са претърпели физическо насилие в някакъв момент от кариерата си, докато около 70% са обект на вербална агресия и тормоз. Най-висок е процентът в Турция. Там 86,8% от здравните специалисти са били жертва на агресия поне веднъж в кариерата си. В Италия 67% от медицинските сестри и 53% от лекарите са жертви на агресия, а в САЩ по данни на ФБР 75% от престъпленията в здравните заведения са агресия срещу лекари.
Сред основните причини за агресията са безпокойство и раздразнение; дълго време за изчакване; усещане за ниско качество на здравните грижи; ниска здравна грамотност; дисонанс между очаквания и реалност; липса на състрадание и героичен образ; ролята на медиите; отношението на здравните специалисти.
48% от лекарите в България, или почти всеки втори лекар е бил подложен на вербална агресия по време на работа, става ясно още от презентацията. За сравнение, жертва на вербална агресия са само 17% от професионалистите в други индустрии. 7% от лекарите са преживели физическа агресия, докато в другите професии процентът е едва 3%. Градовете, отличаващи се с най-висока степен на насилие над медици, са Ямбол, София, Добрич, Шумен, Самоков и Перник.
Проучване сред 1409 медицински специалисти и 1373 пациенти за периода 2014-2017 г. показва, че основните причини за агресията у нас са ниското ниво на здравна култура, употребата на наркотици, недостатъците на здравната система, липсата на доверие в лекарите и провокиращо насилие поведение от страна на медиците.
35% от лекарите обаче не могат да преценят какви превантивни мерки трябва да бъдат въведени и приложени, 30% смятат, че трябва да бъде подобрена комуникацията с пациентите и близките им, 23% смятат, че трябва да се върне доверието в обществото чрез промяна на отношението към тях от страна на медии и институции, 21% са за активна работа с обществото. Според 8% от лекарите ситуацията ще се оправи, ако има строги наказания и ефективни присъди за насилниците, а 3% разчитат на засилена охрана и видеонаблюдение.
От БЛС уточняват, че между 2014 г. и средата на 2017 г. е имало средно между 70 и 80 случая на насилие срещу лекари, а 100 са били регистрираните нападения срещу медицински екипи на Спешна помощ, но има само 4 влезли в сила присъди. За 2018 г. и 2019 г. има 330 случая на вербална агресия и 41 случая на физическа агресия срещу екипи на Спешна помощ и съответно 623 и 34 случая в Спешни отделения. Между 2020 г. и 2022 г. има 30 съдебни производства, довели до 26 присъди, четири (4) от които влезли в сила.
В света се съобщава за само 19% неотчетено насилие срещу лекари, докато в България процентът на неотчитане може да достигне 50%. Причините за това са предишен опит без предприети действия; липса на подкрепа от ръководството; приемане на насилието като част от работата; страх от последствия; поведение, определяне като „конфликтно“; желание да „се свърши с всичко това“.
Сред възможните решения от БЛС посочват справедливо и бързо съдебно производство, така че да се преобърне усещането за безнаказаност; обучение на лекари за справяне с рискови ситуации – комуникационни умения, техники за деескалация, самосъзнание; повишен престиж на лекарите в обществото. Като приоритет са посочени действията, които имат за цел да променят социалните нагласи и да създадат нулева толерантност към агресията. На второ ниво са действията, които са насочени към справяне със свързаните с лекарите рискови фактори и промяна на поведението им.
