Проблемът не е в увеличаването на продължителността на живота, а в това, че продължителността на здравето не е толкова дълга, подчерта тя.
„За момента нямаме възможност да спрем напълно стареенето, но процесът може да бъде забавен. Учени от Сингапур, Русия и САЩ обаче смятат, че можем да живеем до 150 години“. Това каза пред телевизия Bulgaria ON AIR проф. Радостина Александрова от БАН.
Тя коментира изследванията но корейски учени, които търсят подходи за спиране на процеса на стареене и засега, според тях, резултатите са обнадеждаващи.
„Напоследък сме свидетели на експлозия на търсенията в тази сфера и това е свързано с ръст на потребителския сектор, за който се очаква до 2027 г. да нарасне до над 93 млрд. долара“, каза проф. Александрова. По думите й много сериозно се изучават хората, достигнали до впечатляваща възраст, а е известно, че братята, сестрите и близките на тези хора също могат да достигнат преклонна възраст.
Проф. Александрова обясни, че проучванията в областта на генетиката на дълголетието са много интензивни, тъй като е известно, че има гени, които са свързани с продължителността на живота, но пък те не са налични при всеки доживял дълголетие човек.
„Проблемът не е в увеличаването на продължителността на живота, а в това, че продължителността на здравето не е толкова дълга“, посочи тя.
„Определено стареем по-бавно от нашите родители. Биологичното стареене, независимо от нашата възраст, е важно“, обясни проф. Александрова.
В допълнение тя посочи, че начинът на живот и околната среда са от значение.
„Чистата вода, храната, здравните грижи, достъпът до медицинско обслужване, начинът, по който се е променил животът ни – доста са факторите за удължаване на живота. Според някои проучвания, в първите десетилетия от живота ни излиза наяве как живеем, а едва след това се проявяват гените“, коментира проф. Александрова.
Тя подчерта, че се проучват интензивно стареещите клетки и клетките, наричани от учените „живите мъртви“, които благоприятстват възпалителните процеси. Разработват се лекарства със сенолитичен ефект, както и ваксини, за които се смята, че могат да стопират неблагоприятните процеси.
„В хода на стареенето се появяват едни клетки, които не се делят, но отделят молекули, които поддържат неблагоприятна среда в тялото. Трябва, също така да се знае, че органите в човешкия организъм не стареят еднакво бързо. Едни от първите органи, които се влияят, са аортата, слезката и панкреаса, по-рано от тях, още, около 30 години започват да стареят бъбреците“, обясни проф. Александрова.
По думите й, една от областите, в която също се напредва много, е идентифицирането на маркери на стареенето.
