В началото на октомври 2020 година на сайта на Министерството на здравеопазването бе качена за обществено обсъждане нова Стратегия за психиатричната помощ с десетгодишен хоризонт – до 2030 година.
Последваха оживени обсъждания в психиатричната общност. Основната цел на новата стратегия беше да преодолее големия проблем на психиатричната помощ у нас – фрагментарността. Тогавашният министър на здравеопазването д-р Костадин Ангелов сподели пред ДВ, че първото му работно място е било като санитар в Психиатричната клиника на Александровска болница. „Такава безпомощност и яд не съм изпитвал“ Две години и половина по-късно от момента, когато психиатричната помощ се оказа на фокус, в Психиатричната болница в Раднево медици изживяха истински ужас, когато в отделението за зависимости се развилня пациент. Случаите на агресия там не са рядкост, но никога досега не е било толкова сериозно, споделя д-р Иван Добринов, завеждащ Шесто отделение за борба със зависимостите.
„Ставаше дума за опасен криминално проявен с тежка характеропатия, осъждан за убийство преди време. Добре трениран в затвора, изключително силен физически“, разказва д-р Добринов. Когато идва в отделението, придружен от близки, мъжът е интоксикиран с амфетамини и метамфетамини. По-късно действието им преминава.
Той подписва декларация за доброволно лечение, обещава да спазва режима. В един момент обаче става агресивен, заплашва и напада персонала, рита и чупи врати, започва да хвърля тежки предмети.
Дежурният персонал се затваря в манипулационната и гледа оттам през охранителните камери какво става. Викат полиция. Докато полицаите са там, пациентът видимо се укротява. Но само докато те си тръгват.
След това агресията започва отново и ексалира още повече. В един момент след схватка с двама санитари и лекар, пациентът надделява и бяга от отделението. „Всички от персонала бяхме много изплашени за пациентите и за себе си. Такава безпомощност и яд не съм изпитвал през изминалите 26 години, откакто работя в Психиатричната болница“, допълва д-р Добринов.След инцидента целият персонал на отделението подава заявление за напускане. Ръководството на болницата подписва с условие да изработят предизвестията си.
Две от медицинските сестри оттеглят заявленията си, защото в противен случай трябва да напуснат веднага. Инцидентът наистина е от най-сериозните, които могат да се случат в психиатрично отделение, но кое кара медиците да предприемат такива радикални действия? Болницата е разграден двор без охрана Не е за вярване, но най-голямата психиатрична болница в България от години няма охрана. И не става дума за една голяма сграда, която би могла да се огради добре – болницата е палатен тип, строена през 60-те с множество сгради в специално проектиран за целта парк. Ограда наистина има, но има и толкова големи дупки в нея, че всеки спокойно може да влезе и да излезе оттам.
Тъй като Министерството на здравеопазването, патрон на държавните психиатрични болници, от години не отчита тази липса, д-р Добринов опитва да пробие стената от мълчание през медиите. Има силни репортажи на тази тема още отпреди 11 години. Болницата продължава да е разграден двор, а само дни след инцидента в Отделението за зависимости за мъже, същият лекар е гонил дилър, който дебне под прозорците на женското Второ отделение, където се лекуват и жени със зависимости. С една дума трафикът и саботажът на работата си продължават с мълчаливото съгласие на администраторите, които отказват да видят този толкова ярък проблем. Когато е доведен в болницата, агресивният пациент е бил с два чифта белезници, придружен от няколко полицаи. В един момент- а това се случва винаги, когато бива настанен пациент със съдебно разпореждане – белезниците се свалят, полицаите си тръгват и насреща остава един санитар.
А този санитар не е професионален борец. Чудно е единствено, че не стават повече такива инциденти. Формуляри вместо решения Държавните психиатрични болници са на исторически бюджет, който е оправдан дотолкова, доколкото традиционните психиатрични болести се проявяват в едни рамки независимо от поколенията. Дали обаче се държи сметка за новите патологии? Различното от миналото са увеличеният брой деменции при възрастните пациенти и лавината от разстройства при децата и младите – аутизъм в целия му спектър, хранителни разстройства, зависимости. Синтетичните дроги, които заливат пазара от години, водят до психотични епизоди и силна агресия, а това вече е едно сериозно ново перо, напълно пренебрегнато. Относно очакваната реформа д-р Иван Добринов казва, че единственият признак за нейното съществуване, е заливането с въпросници.
„Администратори теоретици са подредили в табличен вид въпросник с меко казано странни рубрики. Повечето са копирани механично от различни стандарти и стратегии с научнофантастичен характер. Няма ясни инструкции за тълкуването на термините, не са определени периодите, за които се събира информацията, не е предвидено обучение и калибриране на екипите, попълващи данните. Въпросът „Какво е искал да каже авторът?“ виси със страшна сила“, обяснява лекарят. И казва, че попълването на тези формуляри често няма как да е фактологически точно – нито от страна на медиците, нито на пациентите: „Работя в психиатричен стационар. Как бих могъл да определя брой проведени „психиатрични интервенции“, „общомедицински интервенции“, „психо-социални интервенции“, „психотерапевтични интервенции“? Кои са дефинициите и единиците? Годишно през отделението минават между 200 и 300 души. Кой да брои? Имаме ли в стационара ни водене на случаи?
Доколкото знам, това е социална услуга, която трябваше да бъде изградена преди повече от 20 години в България. Това не се случи“, изрежда д-р Добринов. Лекарят продължава: „Подготвили са и самооценъчни формуляри. Как да ги попълни пациент с умерена умствена изостаналост, с остро психотично разстройство, с разкъсан и паралогичен мисловен процес, с алкохолен делир, със силен тремор или с кататонен ступор? Как да определи доколко е доволен от „услугите“? А как да го попълнят неграмотните ни пациенти?
А тези, които не знаят български език ? Как да е доволен човек, натикан в психиатрична болница със съдебно решение против волята му, довлечен с белезници на пода на линейката? При лечението на зависими особено важно е не да доставяме удоволствие, а да има реални резултати и полза. Ние не сме увеселително заведение!
Правата винаги трябва да вървят заедно с отговорности.“ Проблемите стоят нерешени, а усилията са обречени Мачът между незаинтересованата администрация и персонал, който работи въпреки всичко, продължава от години, а резултатът е ясен. Пропастта между теория на бюро и практика в разграден двор расте. И каквито и усилия да полагат медиците на терен, резултатът все се върти около нулата. Щом един толкова елементарен и ясен проблем като назначаването на охрана в най- голямата психиатрична болница в страната не може да се реши толкова години, за каква стратегия говорим изобщо…
