Брой 4/2016
Д-р Г. Форева
Председател на Българско Балинтово Общество
Медицински Университет – Пловдив, секция Обща медицина
Всяка Балинтова група започва с въпроса: „Кой иска да представи случай?“
Когато лекар е насърчен да представи случай, той/тя го прави по медицинския модел като изключва всякакви чувства, свои или на пациента.
Но винаги има чувства – това е един от постулатите на общуването между хората, било то и професионално, каквото е общуването между лекар и пациент.
Майкъл Балинт е унгарски лекар и психоаналитик, студент на Шандор Ференци, който използва в своята медицинска практика елементи от психоанализата.
Балинт отстоява идеята, че ролята на лекаря изисква професионална медицинска експертиза, паралелно със специфична личностова предиспозиция и умения, свързани с процеса на изграждане на добър контакт с пациента. Елемент на професионалната компетентност е разбиране и контролиране на собственото психично състояние и неговото влияние върху взаимовръзката с пациента, както и способността да се разпознава емоционалното състояние на пациента.
През 1957 година Балинт публикува своята забележителна работа „Лекарят, неговият пациент и болестта“. Българският превод е направен години по-късно, без книгата да е загубила своята актуалност.
В международен мащаб подходът се разпространява и развива веднага след създаването му. Формират се Балинтови групи в различни страни. Създават се структури като Международната Балинтова Федерация, а у нас през 2010 година – Българското Балинтово Общество (www.balintsociety.bg).
Първоначално, М. Балинт насочва своите изследвания към социалните работници, но по-късно изцяло фокусира работата си върху общопрактикуващите лекари.
Балинтовите групи, които включват общопрактикуващи лекари, се срещат периодично в продължение на години, за да обсъждат и проследяват случаи от ежедневната им работа. Групата изследва взаимовръзката между лекар и пациент.
Водещият групата е обучен и наблюдава какво се случва между участниците – както в групата, така и между лекаря и пациента в представения случай. Фокусът е взаимоотношението, без да се цели диагностициране на психичните особености/проблеми на пациента или анализ на вътрепсихичния свят на лекаря.
Балинтовите групи са един от най-ефективните инструменти за подобряване на уменията за общуване с пациента и на терапевтичния процес, като се повишава удовлетвореността на двете страни.
Балинтовите групи са форма на обучение на базата на реални случаи, а не чрез теоретични насоки за принципите на изграждане на добър контакт лекар-пациент. Придобиват се умения:
• активно да се слуша пациента;
• да се толерира несигурността;
• да се повиши емпатичността;
• да се наблюдава невербалното поведение на пациента;
• да се разбират емоциите на пациента.
Като цяло се подобрява рефлективността и по-задълбочено се разбират вътрешните механизми за поведението на различните пациенти. Усвоява се отношение към пациента като цялостна личност, разбиране за многообразието в причините за търсене на медицинска помощ.
Балинтовата група е „сигурно място“ за своите участници, в която лекарят може свободно да споделя преживяванията при консултиране на пациентите. В това пространство лекарите първоначално изпитват известна трудност, тъй като няма точна терминология.
Групата създава граница и структура, както и осигурява конфиденциалност. Развива се чувство за сигурност в професионалната общност. Атмосферата е толерантна за споделяне на трудности, за вглеждане в ситуациите, представени от колегите и развитие на чувство за сигурност в професионалната общност. Балинтовата група е място за самоопознаване, което се случва индиректно, чрез опознаване на собствените ограничения, задължения и способности за справяне с несигурността в медицинската професия.
Участието в Балинтова група е прието като един от методите за противодействие на синдрома на изпепеляване, като се изграждат умения за разбиране, за адаптиране към промените, които времето при дългосрочна взаимовръзка налага, както във взаимоотношенията с колегите, така и с пациентите; подобрява се удовлетвореността от работата.
Балинтовите групи се описват и като единствения истински етнографски изследователски метод, който е развит в общата практика. Събирането на данни е фокусирано върху взаимоотношенията лекар-пациент и факта, че клиничната практика е повече от физикални, клинични, апаратни и други изследвания, а включва и свързаните с всички тези активности мисли и чувства. В Балинтовата група се изследват събития, които могат да бъдат наблюдавани само от лекаря. Присъствието на трети човек, колкото и тактичен и обективен да е, би нарушило специфичността на атмосферата. Този трети човек би видял само имитация, може би много добра имитация, но никога реалното общуване.
Балинт започва да изследва работата на общопрактикуващите лекари през 50-те години на ХХ-ти век. В нашата страна с промените в здравната система през 2000 г. се разви институцията на семейните лекари. Независимо от датите, наблюдението и разбирането на ежедневната работа в общата практика е необходимо и ще продължи да бъде ценно докато отразява важни за лекарите аспекти от тяхната работа.
Най-често обсъжданите случаи в Балинтовите групи са свързани със ситуации като:
• оплаквания на пациенти или техни близки в различни институции
• агресивни пациенти – вербално или физически
• емоционално натоварващи консултации, поради състоянието на пациента
• етични проблеми при избор на изследвания или терапия
• създаване на лични отношения с пациенти
• пациенти, които не сътрудничат в процеса на изследвания или терапия
• пациенти, които са настойчиви да получават исканото от тях изследване или консултации.
Изисква се известно време за участниците в групата да се приучат към подхода. За част от лекарите промените в личността им и в работата им идва твърде бавно и неясно, те искат конкретни решения. Балинт говори за „малка, но значима“ промяна в резултат от работата в групата.
Изследванията и групите на Балинт създават концептуална отправна точка за бъдещите проучвания за взаимовръзката между стила на консултиране и удовлетвореността на пациента.
