Брой 5/2005
Доц. Д-р Г. Алексиева, дм
Д-р В. Чернодринска
Формирането и анатомичното развитие на окото става в първите три от бременността и се дооформя в останалите месеци до раждането на детето. След родовия акт окото не спира своето развитие, продължава формирането на неговите функции: чувствителност към светлината, контрастна светочувствителност, чувствителност към цветове, централно зрение, периферно зрение, бинокуларно и дълбочинно зрение.
Грижата за детските очи трябва да започне още в най-ранния период от бременността. Бременната жена трябва да избягва и да се пази от самото начало на забременяването си от всички видове интоксикации (алкохол, никотин, противозачатъчни средства, сънотворни лекарства, вирусни инфекции, протогойни заболявания), защото всички те могат да увредят сериозно зрителния орган на детето или да причинят преждевременно раждане. Очите на бебетата, родени преждевременно с тегло под 1500 г., са застрашени от развитие на тежкото заболяване ретинопатия на недоносените, което непоправимо уврежда зрението на детето.
Анализът на детската слепота в България сочи, че на първо място като причина са вродените и наследствените очни заболявания, на второ ретинопатията на недоносените.
Окото на кърмачето се различава от това на възрастните по размер и в структурно отношение. Костната кухина у новороденото, в която е поместено окото, е по-плитка, поради това очите му изглеждат по-изпъкнали и по-слабо защитени.
Очната ябълка на новороденото е малка и нараства най-интензивно през първата година от живота. Във връзка с това бебетата се раждат с далекогледство от 3-4 диоптъра и с растежа на очната ябълка далекогледството намалява, като към 3-4 годишна възраст е около 2-2,5 диоптъра, към 6-7 години е 12,5 диоптъра и към 10-12-годишна възраст децата най-често имат съразмерна пречупвателна сила.
В редки случаи детето може да се роди със силно късогледство или далекогледство. Това са вродени очни аномалии. Такива са и вродената глаукома, вродените катаракти (пердета), вродените промени в ретината и др. За щастие тези вродени заболявания не са чести. При всички тях се изисква специализирано лечение.
Вижда ли детето след раждането?
Още с раждането родителите искат да знаят дали детето вижда. Детето не се ражда със зрение. То се ражда с безусловно зрителни рефлекси и развива постепенно зрителните си функции. Към втория месец се развива рефлексът на фиксация (детето се заглежда в светлината), към третия месец се развива рефлексът за следене на предмета, към 4-5-ия месец детето започва да опознава обкръжаващите го лица и до края на първата година има развита до известна степен зрителна острота, но по-ниска от тази на възрастните.
Кривенето на очите на новороденото трябва ли да ви тревожи?
При раждането движенията на очите не са координирани и през първите четири месеца очите блуждаят. В края на този период двете очни ябълки започват
да извършват синхронии движения. За кривогледство може да се говори след тази възраст, ако очите на детето не се движат синхронно в различните погледни посоки. Често родителите свързват изкривяването на очите с уплаха, травма, ваксинация, висока температура. Това са само отключващи фактори. Истинските причини са
♦ ниско зрение,
♦ далекогледство или късогледство в изкривеното око с необходимост от коригиране,
♦ увреда на ЦНС.
Кривогледството може да е и наследствено някой от родителите или членове от фамилията имат подобен проблем и дефектът е закодиран в зените. Затова родители, които имат очни проблеми, трябва да заведат децата си на преглед при очен лекар още в най-ранната им възраст. Кривогледството е не само козметичен недостатък, а е свързано с дълбоко разстройство на зрителните функции и
е причина за развиване на мързеливо око, на едноочно зрение при две отворени очи, на липса на дълбочинно (стерео) зрение и други смущения.
Липсата на сълзи при новородените болестно сьстояние ли е?
В първите един-два месеца от живота си децата плачат без сълзи, поради това че не са развити достатъчно слъзните нервносекреторни механизми. Ако след тази възраст сълзенето от очите е обилно, то може да се дължи на наличие на мембрана, която затваря изхода на слъзния канал в носната кухина. Нормално е при раждането тази мембрана да се разкъса, но при 1/3 от новородените това не става и децата остават със запушен слъзен канал. Лечението изисква хирургична намеса.
Изобщо всички промени в очите на децата, които смущават родителите, трябва да бъдат консултирани с очен лекар, а за предпочитане е той да бъде офталмопедиатър. Ранната диагноза и оттам своевременното и правилно лечение ще спестят на родителите много грижи и усложнения. желателно е очите на детето да бъдат прегледани от очен специалист поне веднъж с профилактична цел, защото има заболявания, които остават невидими за родителите, а късното им откриване може да се окаже съдбоносно за зрението на детето.
Литература:
1. Hariey, R.D. Pediatric ophthalmology. Sec. Edition, 1983.
2. Mulvihiil, D., R. Bowell, B. Lanigan et all. Uniocular childhood blindness: A prospective study. J. Pediatric-Ophthalmology Strabimus. 1997, March-April, 34 (2): 111-4
3. De Carvalho, K.M., N. Mingini, D.C. Moreira et all. Characteristics of a pediatric low vision. J, Pediatr. Ophthalmol. Srabology, 1998, May-June, 35(3); 162-5.
4. International EU Meeting on Developmental Genetic Disorders in Childhood Involving the Eye. June 24-26, 1999Vilnius, Lithuania, pp. 1-61.
